No mercy for what we are doing
No thought to even what we have done
We don't need to feel the sorrow
No remorse for the helpless one
Една от великите песни на Металика. Ако в нея се замести 1 л. мн. ч. с 1 л. ед. ч. това може да се отнесе към моят начин на разсъждение. От доста време се забелязвам, че много много не си давам сметка какво правя със себе си. Един вид - прави каквото правиш, пък да става каквото има да става! За пореден път се разминавам с г-жата ли е г-цата ли е, един бог знае :) каква е, с косата. Въпреки че Тери Пратчет придава на този субект мъжки род, повече позната е като Тя. Та няма значение какъв типаж, е този персонаж (ей, че и рима вкарах в черния си хумор...) важното е, че се гониме дваминцата и все нещо си се разминаваме...до докогато му дойде времето. Щом пиша това значи е още рано.
Едно време, когато бях малък, в един тефтер си бях написал "Смъртта не е толкова умна - надхитри я!". Някак си още преди повече от 6 години съм си предначертал този път, а именно да съм на нож с това обездушаващо последствие - Смъртта. Има нещо мистериозно и непознато в това, може би това ме влече...да си играеш с нещо непознато. Като един виден експерт, защото експериментирам, съм се задълбал в една странна част на живота - неговият край :) И то не като да е голямото разучаване, а само някакви странни късметлийски случайности, които в крайна сметка ме водят до велики размишления, които от своя страна водят до много въпроси и много отговори. Ако математиците обичат да се забавляват със задачки, то аз обичам да се забавлявам с късмета си! До къде може да се стигне, но в границите на нормалното. А кое е нормалното? Аз си решавам за себе си :) Push to the limits! Нещо такова...когато не ти пука за нищо, когато не изпитваш нищо, когато нямаш стимул - всичко е безлично, еднообразно и безмислено. Получава се нещо като стационарен режим с нестационарни характеристики. Един вид глобално погледнато параметрите на системата не се изменят към външната среда, но в самата система се наблюдава самият нестационарен режим, наситен с върхове и падове на стойностите. Отвън системата изглежда в напълно работоспособно и безотказно състояние, но дефакто вътрешното състояние не се подчинява на описанието на никакви закони. Като един скрит дефект в детайл - възможността да се прояви е голяма и последствията от него са незнайни, а времето на наеговото проявяване - още по-неизвестно.
Тази сложна зависимост между вътрешната и външната система играе важна роля за стабилното функциониране на системата. Когато са достигат гранични стойности на параметрите - резултатите са неясни и възможността да се наруши целостта на системата се увеличава.
Горе долу това според мен е да си играеш с непознати неща - умишлено да увеличаваш стойностите до достигане на граничните такива и да гледаш какво ще стане - един вид експериментираш. И това ни връща в началото на това писание!
Всичко идва навреме, но трудното е да определиш кога му е времето! Животът е един или поне такова е масовото мнение, каквото е и моето. Така че да се наслаждаваме на това си ни време. Да правим каквото ни се ще, каквото сме си наумили, да експериментираме, защото така или иначе ще си отидем с много много въпроси, поне да ги намалим малко :)
...И нека всеки да си знае гробното място...
Няма коментари:
Публикуване на коментар