И все пак това същество наречено Фънки, което, мисля за всички е ясно, има единствена цел да съсипва с думи всеки неможещ да пее "талант" си има душичка. И то не каква да е - а Метълска! Прав е човека, ако имаше много такива като единия от кандидатите, България щеше да се оправи... watch and bleed chalga bastards!
Метълите идват
петък, 29 февруари 2008 г.
вторник, 19 февруари 2008 г.
СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА
Днес се отбелязват 135 години от обесването на Дякона - Васил Кунчев Иванов - Левски!
Нека си спомним за премеждията през които е минал в името на една кауза! И нека се замислим върху действията му! Всеки един от нас таи някъде дълбоко една такава светла личност и само от него зависи дали ще освободи този дух на доброта, истинност, искреност, честност и още неизброим набор от положителни качества!
Току що се замислих и установих, че случилото на тази дата преди 135 години има много голяма прилика със случилото се преди около 2008 години/ако се е случило!/. Мотивите са едни и същи - доброто на хората. Защо тогава в днешни дни, след като в миналото кой знаве още колко такива аналогии могат да се направят с подобни събития, малцина са хората осъзнали правилният път на протичане на живота. Защо има още хора опитващи се да обърнат посоката на събитията пак с цел благополучие, но на индивида! Толкова би било лесно...но не би! Безкористността вече изглежда отживелица и замира така, както замират обичаи и порядки, цивилизации и езици. Има шанс за обрат, но уви - едва ли ще се подхване правилният път.
Надеждата за изпълнение на идеалните цели поставени от тази светла личност остават. Само ние можем да ги реализираме. Имаме завещанието, имаме възможността, имаме силите...какво ни липсва? Някой ден можеби...
Поклон пред светлата ти памет Апостоле!
Информация
...И нека всеки да си знае мястото...
Нека си спомним за премеждията през които е минал в името на една кауза! И нека се замислим върху действията му! Всеки един от нас таи някъде дълбоко една такава светла личност и само от него зависи дали ще освободи този дух на доброта, истинност, искреност, честност и още неизброим набор от положителни качества!
Току що се замислих и установих, че случилото на тази дата преди 135 години има много голяма прилика със случилото се преди около 2008 години/ако се е случило!/. Мотивите са едни и същи - доброто на хората. Защо тогава в днешни дни, след като в миналото кой знаве още колко такива аналогии могат да се направят с подобни събития, малцина са хората осъзнали правилният път на протичане на живота. Защо има още хора опитващи се да обърнат посоката на събитията пак с цел благополучие, но на индивида! Толкова би било лесно...но не би! Безкористността вече изглежда отживелица и замира така, както замират обичаи и порядки, цивилизации и езици. Има шанс за обрат, но уви - едва ли ще се подхване правилният път.
Надеждата за изпълнение на идеалните цели поставени от тази светла личност остават. Само ние можем да ги реализираме. Имаме завещанието, имаме възможността, имаме силите...какво ни липсва? Някой ден можеби...
Поклон пред светлата ти памет Апостоле!
Информация
...И нека всеки да си знае мястото...
понеделник, 18 февруари 2008 г.
Резултати!
Реших, че трябва да има някаква равносметка от тези анкети, които провеждам. Ето каква е тя от последно-проведената:
Ако света може да се сведе до 4 човека четящи един блог, при зададен въпрос "Доволни ли сте?" един от тях ще отговори ДА, един - НЕ, един, който е такъв непукист ще отговори "Дреме ми та ми пука!"/а не дреми та ми пука ;)/ и един "Относително е да се отговори". Какво означава това ще питате? Означава, че има равновесие в този свят! Никой не надделява! Което можеби е хубаво, а можеби не - относително е да се каже...но пък дреме ви та ви пука :)
Очаквайте новата анкета съвсем скоро!
...И нека всеки да си знае мястото...
Ако света може да се сведе до 4 човека четящи един блог, при зададен въпрос "Доволни ли сте?" един от тях ще отговори ДА, един - НЕ, един, който е такъв непукист ще отговори "Дреме ми та ми пука!"/а не дреми та ми пука ;)/ и един "Относително е да се отговори". Какво означава това ще питате? Означава, че има равновесие в този свят! Никой не надделява! Което можеби е хубаво, а можеби не - относително е да се каже...но пък дреме ви та ви пука :)
Очаквайте новата анкета съвсем скоро!
...И нека всеки да си знае мястото...
неделя, 10 февруари 2008 г.
Цената на картофите...
Как е възможно това толкова вкусно/можеби не за всички/ ястие да бъде с комисчески разлики в цената си в различните заведения? Разбирам, че има допълнителни разходи от страна на собствениците - наеми, заплати и бла бла...но това е нереално! А именно - една порция пържени картофи в заведението "О!Шипка" струват 3.79лв. А те не са повече от 200-250гр. Един сандвич във Флора Бургер струва между 2.10-2.40лв, при все че получаваш хамбургер с определен вид месо/за вегетарианците има опция без месо(това стана като реклама на закусвалнята)/ и една огромна порция картофи, която всеки път варира като грамаж, но определено е огромна! А да не споменаваме заведението "Лучано" /в момента го споменавам.../, където за 2 и нещо получаваш една мижава чинийка, в която картофите се броят на пръстите на човешкото тяло/при наличие на всички същесвтуващи, а за хората с повече пръсти - бонусите не влизат/. А за качеството да не говорим!/аз все пак ще кажа/ О!Шипка - полизпържени/полусурови, зависи от гледната точка, права или равнина. Флора Бургер - Качеството е добро, но ако би било по-добре ако сменяха по-често мазнината :) Лучано си е Лучано - пак мизерна работа. ПОследните картофи, които ядох там май бяха останали от някое новогодишно парти!
Тази мисъл за печалбата не оправдава поднасяните качество и количество. До кога все с някаква умисъл да се прецакват нормалните/имам предвид хората които консумират/ ще се действа в този живот. Печалба трябва да има - да! Но на каква цена? Лаком гъз кръв сере.../ще ме извинявате за израза/ Така е подяволите, нужно е точно планиране! Когато технологията е разработена правилно според желаните параметри/а те не винаги трябва да са максимално допустимите за дадена система!/ резултатите са задоволителни към перфектни! То верно си зависи и от технологията и от технолога, но това е друга тема.../няма да продължавам с техническият жаргон, защото вече ме мразят хора/
Та така де, без умисъл за прецакване, нещата май стават по-добре! От всеки отделен индивид зависи да се постигне благото на един цял народ - колко тъжно, но факт!
...И нека всеки да си знае мястото...
Тази мисъл за печалбата не оправдава поднасяните качество и количество. До кога все с някаква умисъл да се прецакват нормалните/имам предвид хората които консумират/ ще се действа в този живот. Печалба трябва да има - да! Но на каква цена? Лаком гъз кръв сере.../ще ме извинявате за израза/ Така е подяволите, нужно е точно планиране! Когато технологията е разработена правилно според желаните параметри/а те не винаги трябва да са максимално допустимите за дадена система!/ резултатите са задоволителни към перфектни! То верно си зависи и от технологията и от технолога, но това е друга тема.../няма да продължавам с техническият жаргон, защото вече ме мразят хора/
Та така де, без умисъл за прецакване, нещата май стават по-добре! От всеки отделен индивид зависи да се постигне благото на един цял народ - колко тъжно, но факт!
...И нека всеки да си знае мястото...
вторник, 5 февруари 2008 г.
Кой крив, кой прав...
Колкото и да съм злопаметен никога до сега не съм карал гршките на другите да изпъкват. Винаги съм ги приемал с лека ръка и с твърдението, че всички сме хора, на всички може да се случи, всеки се старае да даде максималното от себе си и все такива благоразполагащи мисли... Уви, вече две години и половина махам като вентилатор на грешките на ТУ! Почти никога не съм изкарвал виновен някого в ТУ. Винаги търсех грешките в себе си или в колегите. И ние не сме цветенца за мирисане - да, така е, но подяволите, писна ми ние да се правим, че учим, а те да се правят, че ни преподават! А после изискват все едно са преподаватели в Иейлс или Оксфорд!!! Да си имаме уважението, за да си нямаме неприятностите. Започвам да се убеждавам, че съществуват творения на природата, живеещи с една единствена цел, която им дава сили, за да преживеят още един ден - злорадството над слабостта на другите! Това да мачкаш с удоволствие и да скършваш духа на малцината желаещи да покарат в тази неплодородна, покварена с лицемерие, задкулисни игри почва наречена образование. То е като разходка в гъста мъгла - вървиш, незнаеш къде стъпваш, незнаеш кого ще срещнеш, а най-лошото е, че не знаеш къде отиваш! И тъкмо започне да се развиделява и виждаш безпосочните си стъпки, оставени в хаотичен безпорядък по земята. Някой ще каже "Поне следи си оставил!", да, но за кого? бих казал аз! До тук сме стигнали защото сме следвали точно такива стъпки!
Та да се върна на темата...защо всички се бият в гърфите, че вършат работа, а си стоят зад бюрцето и се скатават. И при това, когато им кажеш, че не са свършили работа - те роптаят най-безсрамно гадовете! Пример: Някъде из правилниците на ТУ пишело, че седмичният разпис, трябвало да бъде изготвен и публикуван седмица преди започване на учебните занятия! Няма да цитирам, вярвам на Всемогъщите правила създадени от Всемогъщият, Великолепният, Неповторимият/така мога цяла вечност, схващатате на къде бия.../ Технически Университет! Уви никой не го е грижа какво пише в правилниците. Днес си отидох във Всемогъщият Учебен Отдел, където изготвят Всемогъщоберазборноразпределените разписи и при въпрос дали са изготвени разписите, получих отговор - "за какво ви е?". Бях учудващо-зашеметен! Бях се подготвил за какви ли не сценарии, но да ме питат за какво ми е разписа - е не бях се замислял над този въпрос! Можеби само веднъж съм си го задавал, но това е било в първи курс и много бързо си отговорих! И при цялото си нервно поведение като личност, по някакви незнайни обстоятелства запазих самообладание и се свърши само с тряскане на вратата/тя горката, не е виновна, но съм сигурен че е свикнала!/ :)
Та след като пресях всички следствия, причинените от моите грешки и от чуждите, вече на трезво мога да соля като готвач! И смятам да го правя, докато имам сили и дар слово.
Не веднъж вече съм си изпросвал неблагоразположението на преподаватели и вече започвам да свиквам. "Всичко, което не ме убива - ме прави по-силен!"! Така че опит имам и ще го прилагам, за да успея да избягвам умело нападките и подливания на вода!
So far, so good!
...И нека всеки да си знае мястото...
Та да се върна на темата...защо всички се бият в гърфите, че вършат работа, а си стоят зад бюрцето и се скатават. И при това, когато им кажеш, че не са свършили работа - те роптаят най-безсрамно гадовете! Пример: Някъде из правилниците на ТУ пишело, че седмичният разпис, трябвало да бъде изготвен и публикуван седмица преди започване на учебните занятия! Няма да цитирам, вярвам на Всемогъщите правила създадени от Всемогъщият, Великолепният, Неповторимият/така мога цяла вечност, схващатате на къде бия.../ Технически Университет! Уви никой не го е грижа какво пише в правилниците. Днес си отидох във Всемогъщият Учебен Отдел, където изготвят Всемогъщоберазборноразпределените разписи и при въпрос дали са изготвени разписите, получих отговор - "за какво ви е?". Бях учудващо-зашеметен! Бях се подготвил за какви ли не сценарии, но да ме питат за какво ми е разписа - е не бях се замислял над този въпрос! Можеби само веднъж съм си го задавал, но това е било в първи курс и много бързо си отговорих! И при цялото си нервно поведение като личност, по някакви незнайни обстоятелства запазих самообладание и се свърши само с тряскане на вратата/тя горката, не е виновна, но съм сигурен че е свикнала!/ :)
Та след като пресях всички следствия, причинените от моите грешки и от чуждите, вече на трезво мога да соля като готвач! И смятам да го правя, докато имам сили и дар слово.
Не веднъж вече съм си изпросвал неблагоразположението на преподаватели и вече започвам да свиквам. "Всичко, което не ме убива - ме прави по-силен!"! Така че опит имам и ще го прилагам, за да успея да избягвам умело нападките и подливания на вода!
So far, so good!
...И нека всеки да си знае мястото...
Абонамент за:
Публикации (Atom)