Only the brave

Три години по-късно една идея намира своя образ. Колко е забавно, когато осъзнаваш разни неща. Било ми е нужно да потърпя три години, за да намеря това, което търсех. Преди три години реших да си направя проект за татуировка, която да си е мой личен стимул. Знаех какво ще пише и го сътворих. Избрах си шрифт, който да ми харесва. Но усещах, че само текст не е достатъчно. Исках да има някакъв символ, който да се свърже с текста и да ми харесва на мен самия и да има смисъл за мен самия. Радвам се, че преди три години не избързах...

Преди около месец, когато си купих книгата "Нация" на сър Тери Пратчет, още с разгръщането на първата страница го видях! Нямах идея каква символика е заложена в книгата, но знаех, че ще бъде това - вълна на фона на залязващото слънце. Може би защото точно в този период се научих да плувам и усъвършенствах възможностите си за гмуркане. А също така и с течение на най-голямата ми морска обиколка осъзнах, че морето се настани в сърцето, душата и белите ми дробове на много по-голямо пространство отколкото планината. Абсолютен потрес за моите разбирания! Но, когато нещо ти харесва и се чувстваш добре с него - продължаваш с него. Може би имах предвид водата като цяло. Защото точно след две седмици се отваря сезона на басей на в ТУ-София и отново влизам в новите си свои води :) Този път буквално.

Но, относно символиката на това изображение. Докато си четях се оказа, че това е татуировка, която получават момчетата, които покажат смелост оцелявайки на един остров. Това действие ги превръща от момчета в мъже! Това е символ на промяна. А промяната се получава, когато има някакво действие. И какъв по-добър стимул за действие от вътрешната сила да си смел винаги когато пожелаеш.

Случайно или не всичко си идва на мястото. Три години, за да се почувствам удовлетворен от това, което съм направил. Който търси - намира! Радвам се, че послушах вътрешното си чувство за неудовлетвореност, за да стигна до този момент сега...

...И нека всеки да си знае стимула...

Why?

If you are good at something - find out why!
If you are bad at something - find out why!

Statistics can help you through!

"If you know the reason one will not need to make experiments" Leonardo Da Vinci

Ако си добър в нещо - разбери защо!
Ако не се справяш с нещо - разбери защо!

Статистиката може да ти помогне!

"Ако знаеш причината няма нужда да правиш експерименти" Леонардо Да Винчи

За умението да плуваш

От много време насам усещам, че все нещо ме залива - я горещи вълни, я неочакван дъжд, я порой от нежелани слова или най-вече - порой от задачи! 

Положението все се закърпваше. То и сега продължава да се кърпи. Но не е въпроса в уменията по шев и кройка, а в майсторството на шивачеството! И вчера достигнах до извода, че когато тръгне да те залива вълната от задачи или се научаваш да плуваш и оцеляваш, или гълташ вода и се проваляш. И се надяваш, че и в двата варианта изхода няма да е летален.

Хубаво е човек да се научи да плува в неговите си води. Сега разбирам, защо се казва "чувствам се във свои води". Ами много ясно - всичко е относително. И ако бурните априлски води на Струма са като "в мои води" то на някого тези води биха били като нещо ужасяващо и не биха припарили до тях. Ето защо тихите води за някого за бурни, а бурните - тихи! За всяка ладия си има река. 

И наистина - ако човек не съумее да изгради у себе си способността да гребе между задачите, чячрез спокойни и продължителни тренировки или пък ударни, интензивни такива, но имащи резултат - научаване, то резултатът няма да е никак близо до дори и неочаквания такъв. Очакванията са гадна работа! Но всеки ги има, нормално е.

Няма едно решение! Това установихме от Quentin Cooper. Така че колкото и да пиша неща, които за мен са верни и правилни, то винаги ще има разни люде, на които това ще им се стори непонятно. Това че трябва да си активен, а не да следваш течението. НО! В някои моменти пък е хубаво да следваш течението, а не да бъхтиш с всички сили за едното нищо. Анализ! Преценка на ситуацията. Това е нужно на първо място. Преди каквито и да било действия - Think! Мисли! И пак - мисли, но разумно. Много мислене, водело до смърт. Или поне такива легенди се носят сред царството на патките. Но пък притежателите на професорски титли от това пернато царство биха били на друго мнение. Ами много ясно! Едните мислят с главата си, а другите - знае ли патка! С клюна си може би...Те затова едни стават професори, а други проFeSorry(един вид - извинявайте за професионалното желязо) Ама нейсе

Копайте, радвайте се, усмихвайте се, само не се давете! А се научете да плувате във всякакви води. За да можете да се наслаждавате на всичко, което ви се случва, а не да мрънкяте като новородени пикльовци, дето се чудят какво първо да поискат.

Я се стягайте и с главата надолу! Така се учи. Скачаш в дълбокото и ако ти се живее - успяваш. Ако ли пък не - плуваш с рибетата по дъното. А и те ще ти се зарадват :)

Как ми се ходи на басейн. Отдавна се каня да се запиша в Техническия...ще взема да го направя.

Хайде - всяка жаба да си знае гьола!

Пътуване до границите и отвъд

Това е само за онези, които обичат да изследват, да търсят, да намират. За онези, които да си стоят в малката област на комфорт не е достатъчно, а е само място на което се връщат, за да погледнат света и да си зададат начало на следващото изживяване.

Преди около година си казах, че ще направя всичко възможно, за да стигна до границите на възможностите си. Усетих, че всъщност има много повече от това, което си мисля. Оказа се, че мога да правя и да сътворявам много от нещата, които си намислям. И така реших да видя до къде мога да стигна така. Близо година тествам, експериментирам - разширявам кръгозора си в търсене на границата. Как ще позная, че съм я намерил ли...ами ще я усетя. Хубавото на границите от този род - личните граници на възможностите, е, че могат да се разширяват без да завземаш от територията на някого. Малко странно звучи, но да. Множеството на знанията е странен тип множество, което може да принадлежи едновременно на много хора. Също така може да се разширява почти безкрайно. Което е хубаво. По този начин всеки може да стигне до границите на възможностите си и вместо да прескача на чужда територия, просто променя местоположението ѝ. Така че да се увеличи територията на собствените знания и възможности.

А колкото повече се увеличава територията на знанията и възможностите, толкова повече се увеличава и периметъра на пограничната зона с незнанията и невъзможностите. Да, съществуват толкова много знания и възможности, които не принадлежат на нашето множество от такива. Но дали са ни необходими?

Важното е, човек да продължава. Да става след като е паднал. Да прохожда отново и отново, с една единствена цел - да търси. Тук идва и спорът кое е по-важно - да търси или да намира. За мен са важни и двете. Ако намираш без да търсиш - не намираш интересни за теб неща. Ако търсиш без да намираш, това няма да продължи дълго, защото ще ти писне. Ако не търсиш и не намираш - защо по дяволите живееш? Ето защо аз търся и обичам да намирам. Като Плюшкин съм. Каквото намеря - прибирам го. Все нещо интересно има в него.

За границите...най-трудно е на границата. И човек трябва да е изключително ловък да успее да премине границите си, да се върне обратно и по спокоен начин да си добави нови територии. Не трябва да се оставя да премине и да не съумее да се върне. Само така може да се оцени случилото се. Продължавам да твърдя, че разпознаваме бялото, защото има нещо различно. Един вид чрез сравнението. Разпознаваме почивката, когато знаем какво е да се бъхтиш. Знаем какво е да спечелиш, когато изгубиш. Границите са тези, които са там, за да ни покажат какво има отвъд познатото ни нам познание. И само смелите съумяват да се възползват от това знание на непознатото...голям каламбур настана :) Но е така. За да получиш трябва да искаш да получиш. Даването е второстепенно. То не се усеща по пътя на търсенето и намирането. Даването е част от този процес на намиране. И само тези, които искат да намерят и да си вземат нещо, само те не усещат, че всъщност дават неимоверно много по пътя си.

Трябва да си непукист, за да следваш идеите си в наши дни. Да му се не знае, защо трябва да е толкова трудно...Нека. Че иначе ще сме като разглезени пишлегари - всичко на готово и нищо не оценяват. Мързеливи твари, стоящи в миниатюрната си комфортна зона и само плещещи насам натам, без желание да мръдна и на йота от мизерното си местенце, захлюпени и смачкани от собствения си мироглед, който е навсякъде около тях. С толкова малка граница между знание и незнание, че си мислят, че светът е толкова малък и няма какво толкова да му се учи и излседва, всичко им е на една ръка разстояние...заблудени създания...Направо да ги съжалиш и да им помогнеш като ги освободиш от мозъчните им мъките, които напрягат остатъчното нефункциониращо и закърняло мозъчно вещество и им дадеш свободата на безвремието...където и да е тя. Амин!

...И нека всеки да си знае границата...

За великите моменти на откриването

За един човек, занимаващ се с наука няма нищо по-хубаво от това усещане, когато си казва "Аха!". Сега разбирам какво му е било на Архимед та да тръгне да бяга гол по улиците и да вика "Еврика!"...колкото и това да е измислено само за историята :) Да откриеш лекотата на явяване на изпити. Или по-точно да преоткриеш явяването на изпити. Моментът, в който приемеш т.нар. изпит като поредната главоблъсканица(в добрия смисъл, от гледна точка на търсенето на отговор, а не на блъскането на главата). Ето този момент на олекотяване, сякаш си се напълнил с хелий и не ходиш, ами се носиш. В този момент се наслаждаваш на това, което се е случило и поглеждаш с насмешка назад. Усмихваш се на всички тези години, през които си приемал изпитите като нещо, което е срещу теб. Нещо, което е имало за цел да те сломи, ядоса и покаже колко глупав си. Това последното може и да е за добро...Но едно е ясно - изпитите са просто една дума, в която всеки влага някакъв смисъл и най-вече - влага някакво чувство, някаква нагласа. Както е казъл лорд Бейдън Пауъл - "Ако не знаеш нещо, измисли го!". Изпитите са да покажат на човек къде се намира във времето и пространството и според мен е хубаво да се приемат с отворени обятия, а не с напрежение. Второто велико откритие - наслаждаването на загубата. Не, не радостта от това, че си се провалил, а усещането, че не си направил нещо и можеш да разбереш какво е то. Това е като да ти се случи нещо странно, неразбираемо. Да присвиеш очи, да си кажеш "Хммм! Какво стана?". Като някакъв неразбираем предмет, който гледаш и изучаваш. Да искаш да разбереш неговата същност, неговото устройство. Как работи, защо реагира така...Да искаш да знеш още и още! Ето това е - забравяш, че е имало някакъв провал, някакъв спад> просто е било някаква случка и продължаваш. Но определено е трудно да го направиш. Трудно е да се изправиш след провал. Трудно е да си събереш мислите и да продължиш напред. Но пък удоволствието е огромно, когато го постигнеш. Трябва да си непукист и да се хвърлиш в бездната на обърканите си мисли, за да намериш поредното начало. И най-хубавото е, че за всеки човек тези моменти идват по различно време(ако за някои въобще идват). Няма класиране в състезанието на живота. Всеки се състезава с времето, което има, защото не знае кога ще спрат да му засичат време... Така че, да му се не знае - използвайте си времето, докато все още го имате...Както казва Наката - "Всеки който е пил вода - е умрял." ...И нека всеки да си знае сцената, на която излиза...

to have been born, or not to have been born

Явно трябва да се извиня на съществата, които без да искат са се пръкнали на тази земя за това, че нямат никаква вина за това им несъзнателно действие! Сори, ама такъв е живота! Като не ви харесва нещо на този свят - имате пълното право да се пробвате в някой друг живот, отвъдното, рая, ада или някое друго местенце, ако знаете такова. Един поздрав за Вас мрънкащи, хленчещи същества, незнаещи какво да правите, когато нещо малко Ви се изпречи на пътя и припадащи от болка всеки път, когато нещо Ви издразни - поздрав Аман от такива, на които светът им е крив! Вярно, че оста на земята е под ъгъл, но едва ли точно това ви пречи да виждате Слънцето! Пък и това е толкова относително, че въобще не ми се подхваща тази тема. Да вземете да погледнете света от светлата му страна. По ведрооо! Айдееее... ...и нека всеки да си знае...

Енергийна криза?

От сутринта съм захванал да чета статии по темата с енергийната криза или както там се води. Чета и мисля, и расъждавам над тези статии - http://www.dnevnik.bg/biznes/2013/04/05/2035537_aec_kozlodui_gubi_19_miliona_leva_ot_nalojenite/ Не съм инженер в сферата на енергетиката и затова не знам дали си правя правилните сметки, но ето какво горе долу излиза. Значи в България, двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй" в момента работели с намалена мощност. А работели с намалена мощност, защото няма потребление. Добре де. Ако няма потребление за какво ни е друга централа или друг блок? За износ? Казват, че и износа е намалял. Да речем, че това е временен период от годината, когато се пълнят язовири, затопля се, хората не използват толкова ток. Ама това е процес, който ще се повтаря всяка година. Освен ако не се създаде нещо, което да има нужда от електроенергия, та там да се изпраща. Ама и това е само на хартия. Не съм видял хората и бизнеса да са се засилили да се връщат в България, та да реализират някакво потребление на електро енергия. Или може би аз недовиждам... Значи от началото на годината до 20 април, поне аз така го разбирам, АЕЦ "Козлодуй" ще реализира 19 млн. лв. загуба. Преди няколко месеца България реализира още около 18 млн. лв. загуба пак по енергийни въпроси. А кой знае и на заден план дали съществуват някакви висящи сметки пак по знайни и незнайни енергийни въпроси свързани с бъдещето на ядрената енергетика в България. но по медийна информация - ядрената енергетика за три месеца ни струва с около 27 млн. лв. повече. Хем се губят пари, хем потреблението намалява(което е смешно, защото явно и да го ползваме и да не го ползваме - пак ще плащаме. Кой ще пати тези 19 млн. лв.?), но пък се правят разчети за нови мощности! Какво ще захранваме - Слънцето? За мен това ще рече, че ще имаме периоди в годината, където ще има презапасяване с енергия, която няма да може да се поеме от мрежата и все нещо ще изгърми. Я съоръженията по мрежата, я джобовете на хората, които плащат данъци... Имам чуството, че не се четат новини или пък не им се обръща внимание. Или пък, ако някой обърне внимание и поиска някакво обяснение, то на искащия не му се обръща внимание. Какви са тези висящи 19 млн.? Щом някой ги споменава, че са загуба, това ще рече, че някой ще трябва да ги плати. Аз едни битови сметки не мога да оправя като хората, а се носят някакви 19 млн. лв. в медиите! Май всичките читави счетоводители са се изнесли от България! Къде му излиза сметката на този ток. Най-вероятно аз нещо не схващам с тези милиони и с тези намалявания на мощностите, и неиздръжлива на напрежението електро-разпределителна мрежа... ...и нека всеки да си знае сметката за тока...

Всекиму идва редът...

Както казва Игор. И братовчед му Игор. И неговия брат Игор. И братът на братовчед му Игор - Игор...

Хубаво е да слушаш какво ти говорят, но понякога не се замисляш кого слушаш. А това е много по-важно. Информацията си съшествува около нас, като радио вълни. Ние си избираме какво ще уловим и какво не. Понякога прекалено дълго време слушаш шумовете около теб и забравяш да слушаш себе си. Човек съдържа в себе си изключително много информация, но през повечето време се опитва да разбере информацията навън, около него. Не че е лошо, но е странно. Може и да има такива същества, които не разбират и бит от себе си, но могат да разгадаят всеки около тях...аз съм в обратна посока - от вътре навън. Но какво ли ми разбира главата...ха! Убеден съм, че разбира много, само трябва да свикна да я слушам.

Прекалено дълго време слушах хората, следвах ги и се правех на тях в порива да съм някой. От толкова много някоевци, не стана нищо. Крайно време е да се хвана за ушите и да си остана това, което съм. Да развивам, това което съм. И развивайки се да остана такъв, какъвто съм...

Ех да имаше Игоровци в сегашно време...нямаше да има нужда от гробища...

...и нека всеки да си знае мястото...