Още една година отмина. Не ми се иска да продължава така...но не знам какво е писано. Да ходят по Д...лите стереотипите и този скроен свят. Познавам човек, който не беше от този свят. Познавам го и пак не го познавам. Липсва ми и вярвам, че се чувства добре там, където е...защото знам, че не е човек, който заслужава да бъде забравен и той не е
Вярвам, че всички ние сме с него, както той е с нас!
Картните, които се редуват в съзнанието ми са от прекрасни по прекрасни. Една от тях свързвам с това - http://www.youtube.com/watch?v=LkhyunXcL24
Знам, че много хора няма да ме разберат, аз и не искам. За мен е повече от велико чувство да го познавам и съм сигурен, че ми помага, както и когато се запознахме...
Светът е неясен и пътищата са безкрайни от една своя страна, но нещата винаги имат смисъл и никой не може да го види изцяло. Затова продължаваме и се радваме на това, което се случва.
Липсваш ми Павчо
събота, 2 октомври 2010 г.
вторник, 9 февруари 2010 г.
Дали някой иска скоростни влакове в България?
Да погледнем обективно върху този толкова важен и многоразнищван проблем - високоскоростни влакове в България.
През последните години, най-вече последните две, зачестиха злочестите случаи на аварирали влакови композиции. Мисля никому не е чудно защо се случва. Ясно е, че един дълготраен материален ресурс, колкото и дълготраен да е той, той не е вечен!!! Едно време е бил закупен определен брой подвижен железопътен състав, бил е използван до момента на неговата амортизация, но понеже в България всички тези неща, които изучаваме са неприложини - те не се случват! Вече като един инженер по транспорта, а и допреди пак можех, мога да заключа, че всички процедури по експлоатация и ремонт на подвижния състав се прави горе-долу по норми. А какво означава горе долу...ами - нищо. Все едно да си дадеш телевизора за ремонт, понеже не му работят говорителите и кинескопа, а те да ти го върнат и да ти кажат "Ами оправихме звука...горе-долу и картината...горе-долу!". Разликата между ремонт на телевизора и ремонта и поддръжката какъвто и да било подвижен състав превозващ ХОРА, е, че ако телевизора получи отказ, то е малко вероятно да бъде засегнат живот. Не изключвам случите на пожар и там подобни, в които има човешки жертви. Но при един отказ на превозно средство по време на движение може да доведе до загуба на човешки животи...колко - от нивините се разбира!
Другият фактор за движение на превозните средства е инфраструктирата. Всички проекти изостават в процеса на изграждането си - магистрали и железен път. Какво се случва. Аналогичен е примерът с курсова работа на студент. За да навакса изгубеното време в извършване на всякакви времеотнемащи глупости, само не и вършене на необходимата работа, студентът(изпълнителят на проекта) претупва на две на три работите, само и само да може да завери/получи оценка(изпълнителят да завърши проекта и да си получи парите). Иначе ще го изключат(ЕС няма да отпуска повече пари). И кой губи? Ами простият човечец, който си мисли, че като плаща данъците, те отиват за добро образование, от където ще излязат образовани кадри или пък отиват за изграждане на необходимата качествена инфраструктура или закупуване на качествен подвижен състав. Да, ама не! Тъпите студенти си остават тъпи, защото си претаковат задълженията, а некадърните, ламтящи за пари и без съзнание фирми претаковата животозависещите превозни средства и инфраструктура. И какво се получава - нищо!
И след катоо един претакован проект, завърши с тържествено откриване, прерязване на лентат, чупене на бутилки шампанско и какви ли не други позьорски методи за отбелязван какво следва - много произшествия. Представяте ли си един влак, съставен от локомотив произведен 70-те години и вагони произведени през 80-те години, започне да се движи със скорости от сорта на 130-160 км/ч по едни несигурни пътища какво би станало. Кой иска да се движи в едни такива скоростни ковчези. Добре, че влаковете се движат бавно, че при скорост от 40 км/ч жертви няма.
В България хората не се ценят по никакъв начин! Човешкият живот не означава нищо. Парита са на най-горното стъпало по ценност, щом започнаха да оценяват човешкият живот след катастрофите.
Парите са преходни. Това ще горазберат богатите, когато умрат! Искрено се надявам да има някаква форма на след смъртно усещане, за да могат да усетят каква е тръпката! :)
Няма какво да се заблуждаваме - докато не започнат да обезценяват паричните средства и не започнат да ценят човекът като такъв, в България няма да има място за достоен живот. Мизерен и неблагодарен ще е той...но какво да се прави. Лакомията е безкрайна. Простаци много. А къде е истината...все по теля, все по теля...
...И нека всеки да си знае мястото...
През последните години, най-вече последните две, зачестиха злочестите случаи на аварирали влакови композиции. Мисля никому не е чудно защо се случва. Ясно е, че един дълготраен материален ресурс, колкото и дълготраен да е той, той не е вечен!!! Едно време е бил закупен определен брой подвижен железопътен състав, бил е използван до момента на неговата амортизация, но понеже в България всички тези неща, които изучаваме са неприложини - те не се случват! Вече като един инженер по транспорта, а и допреди пак можех, мога да заключа, че всички процедури по експлоатация и ремонт на подвижния състав се прави горе-долу по норми. А какво означава горе долу...ами - нищо. Все едно да си дадеш телевизора за ремонт, понеже не му работят говорителите и кинескопа, а те да ти го върнат и да ти кажат "Ами оправихме звука...горе-долу и картината...горе-долу!". Разликата между ремонт на телевизора и ремонта и поддръжката какъвто и да било подвижен състав превозващ ХОРА, е, че ако телевизора получи отказ, то е малко вероятно да бъде засегнат живот. Не изключвам случите на пожар и там подобни, в които има човешки жертви. Но при един отказ на превозно средство по време на движение може да доведе до загуба на човешки животи...колко - от нивините се разбира!
Другият фактор за движение на превозните средства е инфраструктирата. Всички проекти изостават в процеса на изграждането си - магистрали и железен път. Какво се случва. Аналогичен е примерът с курсова работа на студент. За да навакса изгубеното време в извършване на всякакви времеотнемащи глупости, само не и вършене на необходимата работа, студентът(изпълнителят на проекта) претупва на две на три работите, само и само да може да завери/получи оценка(изпълнителят да завърши проекта и да си получи парите). Иначе ще го изключат(ЕС няма да отпуска повече пари). И кой губи? Ами простият човечец, който си мисли, че като плаща данъците, те отиват за добро образование, от където ще излязат образовани кадри или пък отиват за изграждане на необходимата качествена инфраструктура или закупуване на качествен подвижен състав. Да, ама не! Тъпите студенти си остават тъпи, защото си претаковат задълженията, а некадърните, ламтящи за пари и без съзнание фирми претаковата животозависещите превозни средства и инфраструктура. И какво се получава - нищо!
И след катоо един претакован проект, завърши с тържествено откриване, прерязване на лентат, чупене на бутилки шампанско и какви ли не други позьорски методи за отбелязван какво следва - много произшествия. Представяте ли си един влак, съставен от локомотив произведен 70-те години и вагони произведени през 80-те години, започне да се движи със скорости от сорта на 130-160 км/ч по едни несигурни пътища какво би станало. Кой иска да се движи в едни такива скоростни ковчези. Добре, че влаковете се движат бавно, че при скорост от 40 км/ч жертви няма.
В България хората не се ценят по никакъв начин! Човешкият живот не означава нищо. Парита са на най-горното стъпало по ценност, щом започнаха да оценяват човешкият живот след катастрофите.
Парите са преходни. Това ще горазберат богатите, когато умрат! Искрено се надявам да има някаква форма на след смъртно усещане, за да могат да усетят каква е тръпката! :)
Няма какво да се заблуждаваме - докато не започнат да обезценяват паричните средства и не започнат да ценят човекът като такъв, в България няма да има място за достоен живот. Мизерен и неблагодарен ще е той...но какво да се прави. Лакомията е безкрайна. Простаци много. А къде е истината...все по теля, все по теля...
...И нека всеки да си знае мястото...
сряда, 20 януари 2010 г.
Печат върху тениски
Днес, а и не само днес обмислях различни варианти за модели на нещица, които да си направя върху тениски. И се върнах към старите си отметки. Всъщност не бях сигурен дали имам този линк като отметка...и да - имах го. Това е една фирма за изработка на рекламни материали чрез ситопечат и още други начини, които аз лично не съм използвам и не знам какви са :) Това, което знам от личен опит, е, че човекът, който поне мисля, че е едноличен собственик на фирмичката, е млад, приятен и много отзивчив човек, за когото всеки клиент е от значение. От сайта на Colors of America е видно, че не е малка фирмичка, само след като разгледате портфолиото. Де-факато впечатлението, което си създадох не отговори на реалността. Представих си някакво огромно рекламно студио, където работят много хора, които са постоянно ангажирани с хиляди поръчки. Оказа се, че на този адрес, който е даден, се намира една съвсем нормална българска къща(не мога да кажа в какъв стил е строена), в която явно се помещава "офисът" на фирмата. За пореден път се убедих, че не е важно какво си представя човек и в какъв филм се вкарва - реалността може да е друга.
Поредната моя ненормална измислица за подарък бе за бат Веньо, познат за едни непознат за други мой брат, се нуждаеше от спешно изпълнение. Ровенето из интернет ме доведе до Colors of America и нейният собственик - Даниел. Бързата кореспонденция по електронна поща и телефон доведе до изпълнението на поръчката в срок от по-малко от ден. Това съответно е било и късмет - просто явно е имало малко поръчки. Но факт е, че след няколкото разговора за доуточняване на разработения от мен проект продуктът беше готов на следващият ден в късния следобед.
Това, което ме изуми и зарадва беше, че фирмата работи и за единични бройки със ситопечат. Както се забелязва от снимката, моят проект включва два цвята, изработен е чрез ситопечат и има размер 36см/36см. Като сложим и тениска марка Fruit of the Loom цената на проекта са заключи на неочакваните 17лв!!! И това ако не е цена! Тези 17лв ги дадох с усмивка след прекрасното обслужване и вниманието, което ми обърнаха!
Мога да препоръчам на всеки, който се замисля да претвори идеите си в реални творби да не се притесяват, а да хващат веднака мишката и нужния софтуер и да започва да твеори. Реализацията е лесна, бърза и евтина!!!
Дерзайте!
...И нека всеки да бъде хепи пърсън...
Абонамент за:
Публикации (Atom)