12 Септември 2008 година!
За повечето хора това ще бъде просто един обикновен петък, за други необикновен петък. За бат Cazui ще бъде рожден ден, както и за още много други. Някои ще го проспат, други няма да могат дъх да си поемат от работа...а хиляди фенове на MetallicA ще кибичат в зависимост от времевата зона пред музикалните магазини, за да си закупят копие от 10ият им студиен албум. Добре, че ще можем да си го свалим от нета още в същия ден, че да не се трупаме много хора по опашките :)
Излизането на албума е едно на ръка, на крак, на далак...на какъвто и да е орган от човешкото и други тела, ако има такива. Друго е обаче съдържанието. Членовете на групата се погрижиха да подгреят жадните за музика фенове с три нови парчета...но какви са те? С моите недодялани познания относно музикалната сфера мога да заявя, че групата се върна почти 10 години назад във времето, когато издадоха албум изпълнен с кавъри на известни величия от метъл сцената и не само. Сладникавите вокали и шарените сола са типични за това време, но все още ще си запазя мнението за целия албум за момента, когато той достигне и до моят компютър. Да! Нямам намерение да си го закупувам преди да съм го чул изцяло. След което смятам да направя едно непретенциозно ревю на същия! Пък ще видим дали си залужава парите!
...И нека всеки да си знае нотите...
събота, 30 август 2008 г.
събота, 23 август 2008 г.
...And justice for all
Часът е 0137, но след филмът който гледах просто не мога да си стърпя думите и да не изразя мнение! Въпреки, че Ал Пачино има филм със едноименното заглавие на този пост, аз няма да говоря за него, а за Serpico. Е те това е филм изпълнен със смисъл и подяволите – толкова е съвременен с нашите проблеми ако го погледнем в основи Подяволите ще си пусна брада и коса! :) От години очаквам такъв филм. Толкова години се нагледах на глупостите бълвани от американските кино студя, а истината е била в класиката! В ролята на Франк Серпико виждам почти себе си/така и не се научих дали се пише слято.../! Винаги съм си мислел как борбата за постигането на тези утопични идели ще ми донесе много неприятности и въпреки това не е имало някой, който да ме накара да спра да ги преследвам! Смятам, че така ще бъде и занапред, независимо от обстоятелствата! Ясно е, че всеки умира, но за какво умираме...”Everyone dies, not everyone really lives!” Това пък са думи на един друг борец за правда и свобода– Уилям Уолъс „Brave heart”. Смисълът на живота никой досега не го е открил, а можеби ние сами трябва да придадем смисъл на собствените си мъки наречени живот! В крайна сметка може и да няма Някой, който да се грижи за това как да стават нещата, но определено има Някой, който стои и си умира от смях гледайки мизерното съществувание на отделните индивиди, борещи се и те незнаейки за какво, но стремейки се да достигнат върхът потънал в мъгла! „Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...” както пък е споменал Христо Ботев в стихотворението си „На прощаване”.
Глас е нужен да се нададе! Човекът трябва да се издигне сега и да покаже че съществува, а не да затваря очите си и да пренебрегва ставащото!
Знам, че повечето в момента си мислите, че това което и пиша е смехория и сте почти прави! Изглежда смехория, защото вече не се знае кой е различен и кой праведен! Като чорба от Родопски боб сме/не искам да обидя по никакъв начин прекрасната гозба, на която аз лично съм почитател/ - шарени до немай къде! Дано поне това разнообразие на интереси и мнения не ни доведе до разцеплението, което се заформя в масите! Дано не...
...И нека всеки да си знае мястото...
Глас е нужен да се нададе! Човекът трябва да се издигне сега и да покаже че съществува, а не да затваря очите си и да пренебрегва ставащото!
Знам, че повечето в момента си мислите, че това което и пиша е смехория и сте почти прави! Изглежда смехория, защото вече не се знае кой е различен и кой праведен! Като чорба от Родопски боб сме/не искам да обидя по никакъв начин прекрасната гозба, на която аз лично съм почитател/ - шарени до немай къде! Дано поне това разнообразие на интереси и мнения не ни доведе до разцеплението, което се заформя в масите! Дано не...
...И нека всеки да си знае мястото...
сряда, 20 август 2008 г.
Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш в другиден!
Здравейте приятели, неприятели и такива, които аз не познавам, но четете този отегчителен и времеотнемащогубещ блог!
Пиша този пост с една молба към всички Ви – имайте самочувствието на хора всеки път, когато някой се опита да Ви принизи до нивото на микроб, намиращ се върху закуската на най-малката амебка съществуваща някъде!!! Предявявайте правата си, тогава, когато спазвате задълженията си! Бъдете недоволни, когато някой Ви е пренебрегнал! Пишете жалби, оплаквания и други такива документи, когато сметнете, че това което Ви се е случило на Вас или сте забелязали, че се е случило с някой друг е нередно! Ние сме такъв народ, който на приказки е уникално недоволен и надъхан за промени, но на практика – въздух под налягане...дори и налягане вече няма!!! Всичко трябва да се регламентира черно на бяло! Няма институция, която може да си позволи да пренебрегне един такъв постъпил документ в днешното европейско общество, където ЕК и всякаквите там Европейски органи се опитват да защитават някакви интереси. Обществото, ние, изграждаме системата движеща всички органи в държавата. Когато частите не се поддържат - механизма започва да се движи мудно. Видимо се движи, но резултатите са минимални! Искайте си това, което Ви принадлежи, но не забравяйте и задълженията, които имате към този механизъм!!! Жертви се искат и сега! В момента сме в период на едно модерно Априлско възстание. От нас зависи дали то ще бъде потушено от висшестоящи, нехаещи за малките колелца в машината на държавата хора имащи си всичко, което искат дори и повече та чак до излишно! Свикнали сме да пренебрегваме случващото се около нас, гледайки през розовите очила, които сами сме си измислили, за да ни е по-приятна гледката. А всъщност около нас всичко се разпада на части и ние махаме с ръка – нали не ни се случва на нас! Съпричастие в проблемите се иска! Инициатива, борбеност, самоотвержаност и други такива патриотични добродетели. Стига сме се лигавили в жалкото си ежедневие! Жертвайте се за благото на другите с мисълта, че така постигате нещо, което и Вие ще почувствате после!
Спазвайте това, което е написано, за да можете да си изисквате своето, когато то бъде потъпкано. А когато нещо не е написано така, че то да бъде в полза на цялото общество – оплаквайте се отново, за да бъдат задоволени интересите на обществото! Усилията няма да са напразни, ако наистина влагаме усилия в това, което правим, а не само да отбиваме номер...
Вярвам, че хората посещаващи това от бога затъмнено местенце в интернет пространството са хора, които имат идеи, желания, цели, идеали. И постигането на желаното не включва статуквото, в което се намираме в момента. Бъдете дръзки, находчиви, строги на моменти, не се оставяйте да бъдете потъпкани. Четете, за да знаете. Интересувайте се от всичко, което Ви засяга! Изисквайте си правата!
Искайте, за да Ви дадат!!!
The knowledge is Power!
..И нека всеки да си знае мястото...
Пиша този пост с една молба към всички Ви – имайте самочувствието на хора всеки път, когато някой се опита да Ви принизи до нивото на микроб, намиращ се върху закуската на най-малката амебка съществуваща някъде!!! Предявявайте правата си, тогава, когато спазвате задълженията си! Бъдете недоволни, когато някой Ви е пренебрегнал! Пишете жалби, оплаквания и други такива документи, когато сметнете, че това което Ви се е случило на Вас или сте забелязали, че се е случило с някой друг е нередно! Ние сме такъв народ, който на приказки е уникално недоволен и надъхан за промени, но на практика – въздух под налягане...дори и налягане вече няма!!! Всичко трябва да се регламентира черно на бяло! Няма институция, която може да си позволи да пренебрегне един такъв постъпил документ в днешното европейско общество, където ЕК и всякаквите там Европейски органи се опитват да защитават някакви интереси. Обществото, ние, изграждаме системата движеща всички органи в държавата. Когато частите не се поддържат - механизма започва да се движи мудно. Видимо се движи, но резултатите са минимални! Искайте си това, което Ви принадлежи, но не забравяйте и задълженията, които имате към този механизъм!!! Жертви се искат и сега! В момента сме в период на едно модерно Априлско възстание. От нас зависи дали то ще бъде потушено от висшестоящи, нехаещи за малките колелца в машината на държавата хора имащи си всичко, което искат дори и повече та чак до излишно! Свикнали сме да пренебрегваме случващото се около нас, гледайки през розовите очила, които сами сме си измислили, за да ни е по-приятна гледката. А всъщност около нас всичко се разпада на части и ние махаме с ръка – нали не ни се случва на нас! Съпричастие в проблемите се иска! Инициатива, борбеност, самоотвержаност и други такива патриотични добродетели. Стига сме се лигавили в жалкото си ежедневие! Жертвайте се за благото на другите с мисълта, че така постигате нещо, което и Вие ще почувствате после!
Спазвайте това, което е написано, за да можете да си изисквате своето, когато то бъде потъпкано. А когато нещо не е написано така, че то да бъде в полза на цялото общество – оплаквайте се отново, за да бъдат задоволени интересите на обществото! Усилията няма да са напразни, ако наистина влагаме усилия в това, което правим, а не само да отбиваме номер...
Вярвам, че хората посещаващи това от бога затъмнено местенце в интернет пространството са хора, които имат идеи, желания, цели, идеали. И постигането на желаното не включва статуквото, в което се намираме в момента. Бъдете дръзки, находчиви, строги на моменти, не се оставяйте да бъдете потъпкани. Четете, за да знаете. Интересувайте се от всичко, което Ви засяга! Изисквайте си правата!
Искайте, за да Ви дадат!!!
The knowledge is Power!
..И нека всеки да си знае мястото...
понеделник, 18 август 2008 г.
Поклон пред Българския Език
Моля да бида извинен за неграмотното си писане в по-голямата си част да не кажа всички постове. Просто в бурята от думи, бушуваща в съзнанието ми по време на сътворяване на определен пост, ми е малко трудно да овладея стихията и ми се случва да объркам тук таме някое друго граматично правило! Прекланям се пред нашия роден език и се опитвам да се корегирам по всякакъв начин. Приемам положително и градивно всякакви критики относно невярността на постовете, било те граматични или смислови. Имате пълното право да изказвате мнението си, а също така аз имам правото да Ви тегля една майна ако не ми хареса това, което сте написали...съответно така може да си изкараме времето и в крайна сметка да стигнем до истината! Така че бъдете жестоки и не щадете думите, ако мислите че са на място!
Дерзайте
...И нека всеки да си знае мястото...
Дерзайте
...И нека всеки да си знае мястото...
събота, 16 август 2008 г.
…And the pills become my guide
Ех, поредната почивка бе прекъсната поради здравословни причини. Дявол да го вземе това прокажено тяло, пропито с гной и гнас, неиздържащо и на най-малките температурни промени, а само копнеещо за насладите на живота, мрънкайки си за щяло и нещяло. Ако можеше да се трансплантират тела, можеби щях да се възползвам. Но като се замисля и тази глава не е за оставяне. Абе въобще май не ми се съществува...уви някой ни е проклел да си живеем по някакъв неизвестен нам начин, очаквайки най-доброто, получаващи в най-добрият случай това, което заслужаваме и в най-лошия – което искаме. Евала на онези, които искат това, което заслужават! Малцина са. Но това Онзи, Онова или каквото и да е творение на незнайни сили или както си искате ги наричайте, може да отреди, определи, даде и блабла. Да не закачаме Великите сили, токувиж това ми е последният пост в този блог :) Но едва ли някой би си позволил да лиши аудиторията, четяща толкова редовно и със захлас умотворенията на един болен мозък, разлагащ се в черепната кутия на личност известна всекиму и позната никому, от поредната доза възхвала или сол относно личности и събития случващи се в нашето малко, скурбутно, затворено за здравия разум общество. Това ще се разбере скоро...
Та относно лекарствата – поредната доза дрога, способстваща за доразлагането на материята в рахитичното ми тяло. Радост за джобът ми е, че този път спестих голяма част от средствата, закупувайки си евтин, не долнопробен наркотик/антибиотик, поради простата причина, че си замъкнах изтръпналия от болно-лежене задник при лекаря. И той не ми остана длъжен „Ха, колко секрети има!!!” – възклицание отскубнало се от разбиращите, здрави, докторски дробове, при констатирането на наличие на огромно количество незнайни за мен секрети, спотайващи се и в най-малките, затънтени части на белите ми дробове, познати някому като бронхи. Да са живи и здрави всички лекари! Не че имам нещо против тях, всъщност имам, но не против всички. Само ако знаех към кои нямам, щях да ги посещавам. Но уви те са непознати за мен, тъй като за сега успявам да попадам на всевъзможни лекари, използващи метода на пробата и грешката, играещи си с човешкото тяло, както малко, неразбиращо нищо хулиганче, намерило до казана мъничко, улично, мръсно котенце, подиграващо се с животинската му природа, неспособна да се бори с умопомрачението и незнанието на дребното, грешно човешко същество, гаврещо се с безсилието и страданието на невинното създание.
Надеждата е, че един ден справедливостта ще възтържествува! Този ден няма да е нито, когато цъвнат налъмите, нито когато пълната луна огрее обедно-почиващите си човекоподони, а тогава, когато се усетим що за хора сме и направим нещо. Какво нещо ли? Ако знаех, щях да съм го направил...но работя по въпросът!
...И нека всеки да си знае мястото...
Та относно лекарствата – поредната доза дрога, способстваща за доразлагането на материята в рахитичното ми тяло. Радост за джобът ми е, че този път спестих голяма част от средствата, закупувайки си евтин, не долнопробен наркотик/антибиотик, поради простата причина, че си замъкнах изтръпналия от болно-лежене задник при лекаря. И той не ми остана длъжен „Ха, колко секрети има!!!” – възклицание отскубнало се от разбиращите, здрави, докторски дробове, при констатирането на наличие на огромно количество незнайни за мен секрети, спотайващи се и в най-малките, затънтени части на белите ми дробове, познати някому като бронхи. Да са живи и здрави всички лекари! Не че имам нещо против тях, всъщност имам, но не против всички. Само ако знаех към кои нямам, щях да ги посещавам. Но уви те са непознати за мен, тъй като за сега успявам да попадам на всевъзможни лекари, използващи метода на пробата и грешката, играещи си с човешкото тяло, както малко, неразбиращо нищо хулиганче, намерило до казана мъничко, улично, мръсно котенце, подиграващо се с животинската му природа, неспособна да се бори с умопомрачението и незнанието на дребното, грешно човешко същество, гаврещо се с безсилието и страданието на невинното създание.
Надеждата е, че един ден справедливостта ще възтържествува! Този ден няма да е нито, когато цъвнат налъмите, нито когато пълната луна огрее обедно-почиващите си човекоподони, а тогава, когато се усетим що за хора сме и направим нещо. Какво нещо ли? Ако знаех, щях да съм го направил...но работя по въпросът!
...И нека всеки да си знае мястото...
Абонамент за:
Публикации (Atom)