Тихо се сипе първият сняг...бързо напива ни бирата пак

Дойде и това време...най-накрая! 22 Ноември! Колко време чакахме да празнуваме именният ден на Снежка, но времето беше на нейна страна :) Колкото можаха, удържаха фронта...Но тя почерпи - да е здрава и щастлива!

След поредната, последна май за тази година вечер в която можеше да се направи парк парти - ние успяхме. Че дори и за първи път в живота си караха ролери!!! Благодарение на Марти тъпанаря Паскалев, някъде към 02:30 часа на 22 Ноември, в двора на 119 СОУ, ако не ме лъже паметта(само като си спомня състоянието, дори трудно си спомням какво ми е било състоянието, мога да кажа, че е напълно възможно вероятно паметта да ми изневерява), в прекрасна топла нощ, ние бичихме ролери. Определено не е като кънки за лед, но ииииимат някакви общи неща :) Вечерта не е толкова важна, каквото било - било! Доволен съм.

Проваленият ни среднощен тур до студиото на CHAINSOUL бе осъществен в утринните часове на същия ден, но по-трезви и леко по-замръзнали. А там - там блъскахме. Блъскахме яко...поне аз блъсках и ми беше яко. За пръв път пък взех, че блъсках и по барабани! Както казах на Марти "Вече мога да умра доволен!". И на път бе да се изпълни, след като екипиран с едни кецки газещ в преспите почти се зазимих. Което не сломи духът ми да поспя дванадесетина часа и след един ден да завършим приключващо-започващият (Hetfield нещо викаше "it's the beginning of the end", а ние обратно) цикъл на лятото със зимата с кънки на пързалка Славия. Там се счупихме от каране и за щастие не се счупихме от падания :)

Нещо ми се спи и музата не идва...най-вероятно спи! Ще взема и аз да я последвам, барем има резултат...

...И нека всеки да си знае мястото...

1 годинка пост(ване)

Боооже господи(където и да си и който и да си), как неусетно минава времето! Днес си обнових профила с нова информация и отбелязах, че този блог просъществува вече повече от година. Забравих в порива си на писане на всякакви глупости и смислени неща, потребни и непотребни, да отбележа, че на 24 Октомври 2007 година бе поставено началото на една идея, която се мъдреше години на ред, безцелно блуждаеща из болният ми мозък, опитваща се да пробие на свобода и да разбие всички клишета за съществуването(това последното е пресилено...). Преди година и двадесет и шест дни създадох това място за словесна диария и написах първите си слова гласящи следното. Види се, че нещата се променят. Установих, че не ми е нужно здраве, за да блогвам/както се казва.../, само живот и свободно време са необходимото и достатъчно условие за да просъществуват всичките тези глупости и излишни словоизлияния от моя страна.

Равносметката - 34 поста, 1 чернова/която може и да публикувам някой ден, ей така в името на историята/, 23 коментара, няколко анкети/коя вървежна, коя не...всеки се учи/, куп разрушени съзнания, развалени мозъци, обърнати вътрешности, създадени врагове, привлечени приятели, нови начини на мислене - подобрени или не и кой знае още какво в следствие на едно единствено нещо - ИСТИНАТА! Смятам, че съм бил искрен и максимално точен, коректен и безпристрастен/до колкото последното е възможно...но съм се старал/ в изказванията си. Дума по дума - пост става. Постче след постче - блог прави... Всичко, което съм написал е плод на въображение, мисли, случки, пориви и страсти...въобще сбирщина от чувства!

Доволен съм, че това просъществува и както се чини - ще продължава да съществува. Дори се развива. Смених си няколко пъти визията. Скоро време се очаква да премина към нов образ и подобие като сменя изцяло основата на блога...но за това има време. Както гласи една древна китайска поговорка "Водата е победила камъкът не със сила, а с постоянство". Така и аз смятам да е преборя с нещата, които смятам за победими - с постоянство...

Дерзайте и се борете за идеите си. Следвайте целите си! Не падайте духом...всичко е временно, дори и победата, пред лицето на новата битка. Бъдете подготвени за всичко и мислете разумно!

...И нека всеки да си знае мястото...

Blinded by science...

Лудостта ми граници няма. Щом сестричка ми ми каза "Ако беше някаква змия или нещо от сорта нямаше да се очудя, но това..." доста ще да съм я закъсал...ама на кого пък му пука. Аз много си се кефя на това, което сторих с телесните си притежания. Моделът си е лично мой и съм го мъдрувал толкова много време. Въпреки че бе замислен да бъде изобразен върху сребърен пръстен, телесните ми принадлежности с название пръсти не мио позволиха да им прикача някаква метална пластина окривена във формата на кух цилиндър...ама както и да е - всяко зло за добро. Сега си имам цапаница на глезена, на която се радвам адски много, защото няма друг такъв изрУд като мен да си направи нещо такова за цял живот...това ми харесва, че нямам някаква тъпа змия, дракон, или некакво такова широко разпространено нещо сред обществото нещо. Въпреки, че нямам право да обиждам видовете татоировки - всеки си има свои идеи и свой смисъл вложен в едно такова произведение...или поне повечето от подложилите се на това мазохистично удоволствие. Аз поне съм така - всичко в тази сложна плетеница от знаци си има своя символика и значение. А и преживяването си е запомнящо се. Това да те набодат стотици хиляди пъти си е бая мазохистична история. А и когато това не ти причинява болка караща те да се разплачеш или нещо такова, а да ти е смешно и да не можеш да спреш да се хилиш...сред населението не е често срещано такова проявление на болкоприемането или поне аз не съм срещал до сега нещо подобно.

Както и да е! Това е то, основното равенство в тригонометрията, основният закон в тази част от математиката от където произлизат още дозини формули, спомогнали на хиляди жолни мозъци и не само да разгадаят загадките на математиката. Също така тъждество, мразено от много повече ученици, студенти и други такива свързани с математиката същества, проклинащи съществуването му.

Види се, че науката май ще да е моето бъдещо прозвище...поне според мен де, а според науката - ще се разбере в бъдеще време...сега за сега си имам пищов на крака! Както казват Blind Guardian "Don't break the circle" така и аз се надявам да не си почупя някъде кракът през глезена, за да не наруша цялостта на кръговрата! Повече снимки можете да видите тук

В ателието на татуиста имаше лепенка "Разкрасете България - татуирайте се!". Така че хора - татуирайте се! Зарибявка е, но не забравяйте да вкарате малко смисъл в цялаа история, а не да си татуирате "HILL" :) Вие си знаете...бъдете каквито сте!

...И нека всеки да си знае мястото...

Мисля => съществувам

Какво лошо подяволите има в това, човек да се замисля за нещата, които не са видими или по-точно незабележими от ежедневното вниманието на простолюдието?! Това, че се интересувам от неща, от които не се интересуват мн други хора, по-какъв начин трябва да ме отделя от другите? Да, правя си живота по-труден и по-отнесен, дори по-извън реалността! Но какво всъщност е реалността. Ще плагиатствам малко като използвам мнението на един мн близък за мен човек, според който, ако си спомням добре, всеки си живее в своя реалност, създадена си от него, за да може да си пребивава възможно най-добре според неговите си критерии за начин на живот. Естествено, тази система от измислената реалност се преплита с т.нар. реална реалност, обграждаща всеки от нас. Защото така или иначе нещо ни свързва в ежедневието и това е свързващото звено в реалността, което представлява реалност за всички. В противен случай всеки ще е като кон с капаци и не би имал нищо общо с индивидите около него - един вид всеки да си живее в собствено измерение.

Та да си дойда на думата. Това, че докато пътувам с автобус и се замислям защо когато спре или когато тръгва се получава удар, или как се задвижва механизмът на контейнера на бетоновоза спрял на кръстовището успоредно до нас, или защо самолетите понякога оставят следи след себе си, а понякога не, какви са фазите на действие на кръстовищата, как се укрепват рулоните с ламарина на товарните платформи и други такива незначителни за някои хора въпроси, не смятам че е толкова отегчително. Аз просто си задавам въпроси, защото обичам да мисля...и то много. Понякога не се получава нищо градивно, но понякога мога да си се изумя от себе си. ТОва съм аз, това ми харесва да правя, за това обичам да мисля, това е бъдещето, което ме очаква, това е и бъдещето, което искам да ме очаква и да изградя. Когато ми се случи нещо, с което се гордея, което ми се случва за първи път и което едва ли не е някакъв врх в постиженията ми, независимо в сферата на дейност - дали ще съм карал автомобил, дали локомотив или пътнически влак, дали ще съм снимал нещо уникално, очаквам това да се приеме като нещо такова от всички. Толкова ли е трудно да прецениш човека срещу теб, че това което му се е случило означава майка си и баща си за него! Че това го кара да лети и да чувства неимоверна радост, че е постигнал нещо в този скапан живот, в тази скапана държава, където всеки гледа да те смачкаи издърпа назад и все по-назад.

Мислете преди да реагирате. Преценявайте хората и ги поощрявайте, надеждата е нещо толкова малко и толкова силно, което може да получи човек и да му даде усещането, че е най-великият, и че може да се справи с всичко независимо от обстоятествата...разбира се и надеждата се дава с мярка, но подяволите - вие сте разумни същества! Не мислете само за себе си. Бъдете раздаващи се егоисти, като мен...Аз никога няма да спра да мисля много. Никога няма да спра да си задавам въпроси, които са толкова незабележими, колкото и полюляването на есенните листа за мръзнещите на спирка хора в ранна, студена, есенна утрин.

Когато човек иска да направи нещо, ама наистина го иска - намира начини да го осъществи! Винаги е било така и е абсолютно вярно!!! Няма да го спре недоспиване, ангажименти, други пречки, а ще го свърши с все сили! А когато не иска и дори и малка нотка на нежелание се появи в него - то тогава няма да го бъде. Все ще си намери оправдание, за да не го направи или с 235236234745 зора ще го направи, но с нежелание. Всеки е преминал през това и ако има някой, който може да ме обори - да заповяда! С удоволствие ще изслушам мнението му по въпроса!

Нямам намерение да водя елементарно и неангажирано от заобикалящата ни "ралност" проблеми ежедневие и такъв живот. Имам цели, имам амбиции, имам хъс, имам възможности, имам дарби, имам хиляди неща, които да ми помогнат да направя нещата, които искам и смятам, че трябва да се направят. И никой освен мен не може да ме спре да ги направя! Така че въобще, не ме...интересува какво ще става, защото аз знам и съм убеден, че ще е това, което трябва, а не това което искам!

Майната ви копелета, и все пак тя се върти!

...И нека всеки да си знае проклетото място...

Болен здрав носи...или модерната приказка за антибиотика

Из последните дни, седмици и месеци бях в шоково състояние, в което се чудех аз болен ли съм или да! След като започнах симптомите на бронхитизирането, а именно храчкоотделяне с разноцветни отенъци на субстанцията изхвърляни от гърлото и синусите ми с благозвучни отхрачвания, достойни за сравнение само със стенанията на умиращ лъв разпокъсван от нещо по-мощно от него...да речем някакъв нилски коркодил(или пък новата Мис ТУ :D)...реших да предприема крупни мерки за подобряване на здравословното ми състояние, което на базата на отминалите боледувания, състояли се през последните две-три години, които завършваха всеки път с нагрухването ми с различни по големина, сила и ефект биотици, хапчалъци, сироплъци...абе всякакъв вид химии, пикочи, гнилочи и гнаси, хич не е розово - а си е баш жълто-зелено, ако трябва да се съди по цвета на отделяните флуиди! Та, се задейства личната здравноосигурителна система, оглавявана от Батко, Кака и Майка! След като се работеше на три фронта - Пловдив, Варна и Силистра, в крайна сметка атакувахме бацилите в Пловдив!

Там, след серия фотосесии на красивите ми синуси (показани на снимката. Дори ако можете да забележите, ще видите, че не ми е празна главата - подяволите има нещо друго освен запълване на синусните ми кухини със секрети на гнойна основа, разяждащи плътта ми, опитвайки се да достигнат до болният ми мозък...), бъркане с медицински шомполи в двете ми ноздри и гърлото за вземане на посевки(поне нещо градивно да се случи - сеем), физическо приближение до наркоманизирането, изразяващо се в набождането на дясната ми предмишница на шест места, за радост само повърхностно, но пак наркоманско, духане в различни белодробоизследващи апарати изчисляващи способността ми да духам и съответните характеристики на белите ми дробове и след всичките тези сложни за моята скромна инженерна незапозната с тенденциите в медицинското обзавеждане личност, се констатира, че дефакто няма нищо хронично, нито някакво грубо заболяване. Посевките се оказаха неплодородни...и там се провалих като градивен индивид...сиреч нямало наличие на каквито и да било бацилоподобни съшества, които да си играят с вътрешностите ми и да ги карат да изригват с разноцветни секрети от дълбините на синусите, бронхите и гърлото ми.

Това е малко странно за мен, при все, че всяка сутрин си продължавам със флуидизирането на мивката в банята със секрети от синусните помещения, които понякога си ми пречат съвсем без да искат на нормалното пълнене на белодробните контейнери с въздух, необходим ми за нормалното съществуване на част от органите ми, да не кажа всичките!!! Т.е. хем съм болен, защото по друг начин не мога да си обясня състоянието, ч което се намирам, но пък в същото време всички изследвания показват обратното! Болен дух в тялото на здрав човек(може да се поспори до колко съм човек, но това е тема на друг пост в този блог)! И в крайна сметка сега съм на животоподдържащо лекарство или иначе казано - имуностимулиращо, но то един вид ме държи жив и в доволно добро състояние.

Мн е як механизмът на действие на това лекарство. То съдържа бацили в малки количества. И организмът като усети, че някакви гадини се опитват да му подлеят вода и да му направят мръсно, той прави разни магии и излиза един ход пред гадовете като си изработва антитела и ги счупва микроорганизмите още преди да са взели превес над добрата страна на силата. И така на Дарт Бацил му унищожават контролната база Бактер Стар и побеждатават жълто-зелената страна на силата още преди да е достигнала до жизненоважните органи, в моя случай бели дробове, гърло и синуси. И така организъмът се кефи, че ги е смачкал нещастниците, а всъщност все едно се е спасил от удавяне в малка локвичка! Но важното в случая е, че се е спасил! Да живей! Да живей! Да живей!

Чудесата на медицината никога не свършват. А! Също така се явявам и голям земеделец с голям дожив на - гъби(чки). Вече разбирам значението на думите "расте като гъба след дъжд". Та така де, многостранно развита личност се падам. Отглеждам си знайни и незнайни същества, микроорганизми и други такива същества, непознати на днешната медицина.

Само един човек от тези, които познавам е склонен да повярва на тези всички писания! Тя си знае коя е! Поздрави Лени, дано някой ден достигнем до съвършенството като се излекуваме и забравим за гадните лекарства!

...И нека всеки да си знае антибиотика...

И бе Helloween

Както се пее в една едноименна песен на една едноименна група "Aaaaaaaa, it's Helloween...tonight"...малко last night беше, но още го има уплашения привкус от костюмирани като изчадия същества, тикви, тиквеници и други такива свързани с "празника" неща. Дори се зачудих как се честити за Helloween. Реших, че едно "Бууууууууу" е добър поздрав. Но както и да е.

Какво всъщност ми се случи на този ден/тази вечер. Както си седя спокойно вкъщи самичък, радващ се на чувството за господство над себе си и къщата и ми се стъжняваше от това, че съм сам(все пак чувството за господството надделяваше) и си смазвах един водомер с отработило моторно масло, на вратата ми се потропа! Ставам, затварям врата към стаята, за да не се вижда бъркотията от разхвърляни чачкалаци, стружки от рязани полиппропиленови тръби, инструменти и прочие и оттварям вратата. И какво да видя - шест малки гнаси ми се пулят и ми казват "Лакомство или пакост!". Аз такъв зашеметен, нали никогаш не съм присъствал на подобна сцена освен пред телевизора, гледайки някоя семейна американска кинопродукция, ни в клин ни в ръкав им отвръщам "Мииии, освен да ви залея с моторно масло, друго няма какво да ви дам." А те чаветата ми отговарят "Неее, ние ще ви направим пакост." Та влязох набързо в ситуацията и нали си бях взел храна от стола, за да мога да преживея през почивните дни, им подадох останалите две от три ябълки(подяволите, какво им мислех на тези ябълки, а и бяха големи...). И нали за първи път ми се случва таквоз нещо, реших да си ги щракна тез хулигани. И ей ги на, на снимка увековечени.

После като поразгледах снимката, забелязах, че дечицата са били благословени от СОС (Студентски Общежития и Столове), тъй като основните лакомства, които са получавали са вафли и ябълки, които бедните студенти, и аз барабар с тях, получиха като десерт към вечерята в стола. Имаше и нектар от праскови, който е божествен и се радвам, че не се наложи да им го давам, тъй като го бях изпил вече. Как не ги е срам тези изчадия недорасли да тършуват из най-бедните сгради като малки клошарчета, опитвайки се да отмъкнат най-ценното на един студент - храната му за почивните дни, лишавайки го от сладостта след останалия в устата му привкус на храна от стола(това не е за всяка гозба,а например ако ядеш кренвирши с кашкавал).

Така със загуба и грабеж премина този Helloween. На следващият ще се маскирам и ще се махна, за да не идват да ме ограбват някакви малки, незнайни, позорливи, недораслячете, искайки сладкиши. А може и да съм си вкъщи и да съм си приготвил висококалорични сладкишчета или пък с разхлабителни, че да им се стъжни. Но това в рамките на шегата :)

...И нека всеки да си знае сладкишчето...

No woman no cry

От доста време, да речем от както съм чул за Боб Марли и тази негова песен съм се чудел дефакто какво е искал да каже с това "No woman no cry"...и съответно не съм се занимал поне малко да отделя от времето си и да прочета текстът на песента. Е, днес го направих! И въпреки, че ужасно мразя критиците, които използват термина "авторът е искал да каже", ми се налага да кажа, че Боб Марли не е искал да каже "Без жени няма сълзи" /без жени няма край :)/, както мнооого хора си мислят и влагат точно този смисъл!!! От контекстът на песента става ясно, че смисленият превод е "Не жено/моме, не плачи."

No - no, woman - woman, no cry.
Woman, little sister, don't shed no tears;
No, woman, no cry.

Така че от мен да знаете, когато не знаете нещо - научете го! В противен случай може да се излагате мнооого много.

To Bob Marley R.I.P.

...И нека всеки да си знае мястото...

008.10.20

50223/50224, ЕМВ 30007/30008 Тази вечер ще си легна повече от доволен!

СКГТ срещу БДЖ

Вечер е. Часът е 23:18, денят е събота, датата е 11, месецът Октомври от лето господне 2008. Мястото на събитието - по протежението на маршрута на линия 280 от спирка Орлов мост до Студентски град. Чудим се какво общо има дотук написаното със заглавието. Какво ли, ето какво - Столична Компания за Градски Транспорт се опитва да прилага методи използувани в Железниците. Същата вечер се возих на УБА или Ускорен Бърз Автобус. Съответното превозно средство успя успешно да запълни седящите си места и да предложи на правостоящите си пътници място по-малко от 0.25 метра квадратни на пътник(по стандарт за правостоящ пътник се предлага 0.25м^2) и то още от спирката на Орлов мост в посока Софийски Университет. Съответно не спря на СУ, не спря на следващата спирка по ул. Шипка, при което на завоя след спирката, водачът на автобуса бе принуден под смъртна заплаха да отвори вратите, за да слязат недодяланите пияни футболни фенове, които незнайно поради какви собствени причини бяха решили да чакат на спирката повече от 10 минути, да се тъпчат в препълненият автобус, за да достигнат дестинацията намираща се на по-малко от 10 минути ходене пеш от спирката! Дочу се репликата "Затваряй, че не ми се плаща билет!" последвана от бурен смях в автобуса. След което в обратна посока към Студентски град под заплаха от достигане на отказ на механизмите породен от пре-пре-препълването не спря и на спирката на Орлов мост, също и на Плиска, също и на 4-ти километър, като може да се каже, че за първи път изминавам дестинацията от СУ до Следствието за по-малко от 5 минути при все, че автобусът бе като звяр със зловонно миришеща вътрешност/ако някой някога е подушвал гнас - ето така би миришела тя!/ погълнал стотина хуманоида.

Идеята на СКГТ да пусне в експлоатация УБА мисля, че не е удачна, затова нека продължат да спират на всички спирки...да оставят работата на професионалистите в БДЖ! :)

...И нека всеки да си знае мястото...

Canon PowerShot SD1100

Имам си фотоапарат, цифром, мой, собствен, личен! Да си кликам, щракам, щрапуцам, снимам, фотографирам, заснемам, дразня/някои хора, които не обичат да бъдат снимани/ и т.н. На снимката се вижда ясно новата ми придобивка - да ми е честита! Дваминцата ще си живуркаме надявам се дълги години и ще ни е хубаво :)

Garage Days Re-Re-Re-Revisited

12 Септември 2008 година!

За повечето хора това ще бъде просто един обикновен петък, за други необикновен петък. За бат Cazui ще бъде рожден ден, както и за още много други. Някои ще го проспат, други няма да могат дъх да си поемат от работа...а хиляди фенове на MetallicA ще кибичат в зависимост от времевата зона пред музикалните магазини, за да си закупят копие от 10ият им студиен албум. Добре, че ще можем да си го свалим от нета още в същия ден, че да не се трупаме много хора по опашките :)

Излизането на албума е едно на ръка, на крак, на далак...на какъвто и да е орган от човешкото и други тела, ако има такива. Друго е обаче съдържанието. Членовете на групата се погрижиха да подгреят жадните за музика фенове с три нови парчета...но какви са те? С моите недодялани познания относно музикалната сфера мога да заявя, че групата се върна почти 10 години назад във времето, когато издадоха албум изпълнен с кавъри на известни величия от метъл сцената и не само. Сладникавите вокали и шарените сола са типични за това време, но все още ще си запазя мнението за целия албум за момента, когато той достигне и до моят компютър. Да! Нямам намерение да си го закупувам преди да съм го чул изцяло. След което смятам да направя едно непретенциозно ревю на същия! Пък ще видим дали си залужава парите!

...И нека всеки да си знае нотите...

...And justice for all

Часът е 0137, но след филмът който гледах просто не мога да си стърпя думите и да не изразя мнение! Въпреки, че Ал Пачино има филм със едноименното заглавие на този пост, аз няма да говоря за него, а за Serpico. Е те това е филм изпълнен със смисъл и подяволите – толкова е съвременен с нашите проблеми ако го погледнем в основи Подяволите ще си пусна брада и коса! :) От години очаквам такъв филм. Толкова години се нагледах на глупостите бълвани от американските кино студя, а истината е била в класиката! В ролята на Франк Серпико виждам почти себе си/така и не се научих дали се пише слято.../! Винаги съм си мислел как борбата за постигането на тези утопични идели ще ми донесе много неприятности и въпреки това не е имало някой, който да ме накара да спра да ги преследвам! Смятам, че така ще бъде и занапред, независимо от обстоятелствата! Ясно е, че всеки умира, но за какво умираме...”Everyone dies, not everyone really lives!” Това пък са думи на един друг борец за правда и свобода– Уилям Уолъс „Brave heart”. Смисълът на живота никой досега не го е открил, а можеби ние сами трябва да придадем смисъл на собствените си мъки наречени живот! В крайна сметка може и да няма Някой, който да се грижи за това как да стават нещата, но определено има Някой, който стои и си умира от смях гледайки мизерното съществувание на отделните индивиди, борещи се и те незнаейки за какво, но стремейки се да достигнат върхът потънал в мъгла! „Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...” както пък е споменал Христо Ботев в стихотворението си „На прощаване”.

Глас е нужен да се нададе! Човекът трябва да се издигне сега и да покаже че съществува, а не да затваря очите си и да пренебрегва ставащото!

Знам, че повечето в момента си мислите, че това което и пиша е смехория и сте почти прави! Изглежда смехория, защото вече не се знае кой е различен и кой праведен! Като чорба от Родопски боб сме/не искам да обидя по никакъв начин прекрасната гозба, на която аз лично съм почитател/ - шарени до немай къде! Дано поне това разнообразие на интереси и мнения не ни доведе до разцеплението, което се заформя в масите! Дано не...

...И нека всеки да си знае мястото...

Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш в другиден!

Здравейте приятели, неприятели и такива, които аз не познавам, но четете този отегчителен и времеотнемащогубещ блог!

Пиша този пост с една молба към всички Ви – имайте самочувствието на хора всеки път, когато някой се опита да Ви принизи до нивото на микроб, намиращ се върху закуската на най-малката амебка съществуваща някъде!!! Предявявайте правата си, тогава, когато спазвате задълженията си! Бъдете недоволни, когато някой Ви е пренебрегнал! Пишете жалби, оплаквания и други такива документи, когато сметнете, че това което Ви се е случило на Вас или сте забелязали, че се е случило с някой друг е нередно! Ние сме такъв народ, който на приказки е уникално недоволен и надъхан за промени, но на практика – въздух под налягане...дори и налягане вече няма!!! Всичко трябва да се регламентира черно на бяло! Няма институция, която може да си позволи да пренебрегне един такъв постъпил документ в днешното европейско общество, където ЕК и всякаквите там Европейски органи се опитват да защитават някакви интереси. Обществото, ние, изграждаме системата движеща всички органи в държавата. Когато частите не се поддържат - механизма започва да се движи мудно. Видимо се движи, но резултатите са минимални! Искайте си това, което Ви принадлежи, но не забравяйте и задълженията, които имате към този механизъм!!! Жертви се искат и сега! В момента сме в период на едно модерно Априлско възстание. От нас зависи дали то ще бъде потушено от висшестоящи, нехаещи за малките колелца в машината на държавата хора имащи си всичко, което искат дори и повече та чак до излишно! Свикнали сме да пренебрегваме случващото се около нас, гледайки през розовите очила, които сами сме си измислили, за да ни е по-приятна гледката. А всъщност около нас всичко се разпада на части и ние махаме с ръка – нали не ни се случва на нас! Съпричастие в проблемите се иска! Инициатива, борбеност, самоотвержаност и други такива патриотични добродетели. Стига сме се лигавили в жалкото си ежедневие! Жертвайте се за благото на другите с мисълта, че така постигате нещо, което и Вие ще почувствате после!

Спазвайте това, което е написано, за да можете да си изисквате своето, когато то бъде потъпкано. А когато нещо не е написано така, че то да бъде в полза на цялото общество – оплаквайте се отново, за да бъдат задоволени интересите на обществото! Усилията няма да са напразни, ако наистина влагаме усилия в това, което правим, а не само да отбиваме номер...

Вярвам, че хората посещаващи това от бога затъмнено местенце в интернет пространството са хора, които имат идеи, желания, цели, идеали. И постигането на желаното не включва статуквото, в което се намираме в момента. Бъдете дръзки, находчиви, строги на моменти, не се оставяйте да бъдете потъпкани. Четете, за да знаете. Интересувайте се от всичко, което Ви засяга! Изисквайте си правата!

Искайте, за да Ви дадат!!!
The knowledge is Power!

..И нека всеки да си знае мястото...

Поклон пред Българския Език

Моля да бида извинен за неграмотното си писане в по-голямата си част да не кажа всички постове. Просто в бурята от думи, бушуваща в съзнанието ми по време на сътворяване на определен пост, ми е малко трудно да овладея стихията и ми се случва да объркам тук таме някое друго граматично правило! Прекланям се пред нашия роден език и се опитвам да се корегирам по всякакъв начин. Приемам положително и градивно всякакви критики относно невярността на постовете, било те граматични или смислови. Имате пълното право да изказвате мнението си, а също така аз имам правото да Ви тегля една майна ако не ми хареса това, което сте написали...съответно така може да си изкараме времето и в крайна сметка да стигнем до истината! Така че бъдете жестоки и не щадете думите, ако мислите че са на място!

Дерзайте

...И нека всеки да си знае мястото...

…And the pills become my guide

Ех, поредната почивка бе прекъсната поради здравословни причини. Дявол да го вземе това прокажено тяло, пропито с гной и гнас, неиздържащо и на най-малките температурни промени, а само копнеещо за насладите на живота, мрънкайки си за щяло и нещяло. Ако можеше да се трансплантират тела, можеби щях да се възползвам. Но като се замисля и тази глава не е за оставяне. Абе въобще май не ми се съществува...уви някой ни е проклел да си живеем по някакъв неизвестен нам начин, очаквайки най-доброто, получаващи в най-добрият случай това, което заслужаваме и в най-лошия – което искаме. Евала на онези, които искат това, което заслужават! Малцина са. Но това Онзи, Онова или каквото и да е творение на незнайни сили или както си искате ги наричайте, може да отреди, определи, даде и блабла. Да не закачаме Великите сили, токувиж това ми е последният пост в този блог :) Но едва ли някой би си позволил да лиши аудиторията, четяща толкова редовно и със захлас умотворенията на един болен мозък, разлагащ се в черепната кутия на личност известна всекиму и позната никому, от поредната доза възхвала или сол относно личности и събития случващи се в нашето малко, скурбутно, затворено за здравия разум общество. Това ще се разбере скоро...

Та относно лекарствата – поредната доза дрога, способстваща за доразлагането на материята в рахитичното ми тяло. Радост за джобът ми е, че този път спестих голяма част от средствата, закупувайки си евтин, не долнопробен наркотик/антибиотик, поради простата причина, че си замъкнах изтръпналия от болно-лежене задник при лекаря. И той не ми остана длъжен „Ха, колко секрети има!!!” – възклицание отскубнало се от разбиращите, здрави, докторски дробове, при констатирането на наличие на огромно количество незнайни за мен секрети, спотайващи се и в най-малките, затънтени части на белите ми дробове, познати някому като бронхи. Да са живи и здрави всички лекари! Не че имам нещо против тях, всъщност имам, но не против всички. Само ако знаех към кои нямам, щях да ги посещавам. Но уви те са непознати за мен, тъй като за сега успявам да попадам на всевъзможни лекари, използващи метода на пробата и грешката, играещи си с човешкото тяло, както малко, неразбиращо нищо хулиганче, намерило до казана мъничко, улично, мръсно котенце, подиграващо се с животинската му природа, неспособна да се бори с умопомрачението и незнанието на дребното, грешно човешко същество, гаврещо се с безсилието и страданието на невинното създание.

Надеждата е, че един ден справедливостта ще възтържествува! Този ден няма да е нито, когато цъвнат налъмите, нито когато пълната луна огрее обедно-почиващите си човекоподони, а тогава, когато се усетим що за хора сме и направим нещо. Какво нещо ли? Ако знаех, щях да съм го направил...но работя по въпросът!

...И нека всеки да си знае мястото...

Metall up your ass

И ето, че след малко повече от 9 години Metallica отново огря нашите жадни за музика души. Беше си преживяване за всички - за едни по-силно, за други не чак толкова. Например аз! Аз не го почувствах така, както го почувствах в Чехия на 01.07.2004г. Дали заради това, че сега ми беше за трети път, дали заради това, че не бях най-отпред...незнам. А и това, че съм ги виждал вече в новата им светлина не ме остави да се насладя изжяло на момента. Знаех им репертоара, знаех всяка песен как ще я изпълнят, дори знаех на 80% сетлистата, която са били приготвили! И това не е защото аз съм най-великия им фен, а защото те се повтарят! Шоуто е шоу само първия път или може би е било и преди години, за което не мога да преценя само на база изгледани концерти на видео. Не може да искаш да правиш шоу и сцената ти да е същата от последното турне! Също така малко от малко "хореографията" на песните малко да е по натюр. Всеки път е едно и също. Признавам, че не можеш да изпееш една песен по хиляда начина, но всеки който ги е слушал достатъчно дълго знае заучените реплики на групата. Да речем на Battery, James се провиква преди солото "Are you alive? How is the feel to be alive? Show me" Ей такива неща. Може да не са идвали 9 години, но подяволите не сме откъснати от света, за да не знаем какво става навън. Малко то малко сме верни фенове и се интересуваме какво се случва и как се случва с групата!

Радвам се, че запореден път бях част от колоса Metallica, не дирекнто, но с всичкия си глас и цялата си душа бях там и се отдадох на това, което обичам и което ме радва! Въпреки критичното мнение по горе, музиката им ме изпълва на 1000%. Радвам се, че забиха с песни, които не изпълняват чето на концерти - Leper Messiah, Motorbreath, също така желаната Seek & Destroy, а да не говорим за Creeping Death. Малко се раочаровах, че започват с нея. Трябваше да подгреят душите метълски и тогава да усетят тръпката няколкото десетки хиляди фенове, да крещят с все сила "Die! Die! Die! Die!" Което отчасти се получи на Master of Puppets и One.

Но каквото беше - беше! От тук нататък са само спомени. Склонен съм да не вярвам на думите на Lars, че ще ни "минат" и догодина с нов албум, тъй като това съм го чувал и преди на концертите им и то точно от него - поредната заучена реплика :) Но! Дерзайте фенове! Истината е някъде там...

Изживяването е веднъж!

...И нека всеки да си знае мястото...

Coca Cola - жажда за живот

Нямам намерение да правя реклама на този така добре рекламиран продукт, просто искам да кажа, че барабар с многото вреди от този продукт, могат да се намерят и някои положителни неща - връщате на земята! Това преди изпити и всякакви такива трудоемки мероприятия изискващи енергия и съсредоточаване - колата си е стимулант! Да е жива и зддрава лекарката, която ми каза, че колата вдига кръвното по-бързо от всичко друго кофеиново, когато последният път давах кръв и се обекървих, а това доведе до обедняване на мозъка с кръв или ми падна кръвното :) Та се трупясах за малко, но колата ме върна към живота, както ме връща винаги, когато ми трябва живец!

...И нека всеки да си знае мястото...

Бира да е, Загорка да е...останалото е мрак

Ееех таз бира...има си и плюсове, има си и минуси. Докато се набирах последно с едни биииири, миииири направо се заземих...в много значения :) Това алкохола/някой добавят и образованието/ не прощава - направо се парализирах от което имаше недоволни, но какво да се прави :) А и тука мога пак да спомена, че сме е***ти крадливото племе! Качих се на такси и тоя пич ми взе с 10 кинта повече. Не че и аз не съм виновен, че не внимавах какво ми връщаше, ама къде му беше кирливата уста на бакшиша да ми каже, че има да ми връща още. И аз се правих на учтив и си бъбрих с шофьора и тоя ми се оплаква как не му стигат парите, гас, лизинг, жена, деца...блбалба - глупак! И той, и аз! Още един пример как всеки мисли само за себе си и гледа как да прецака другия! Ама всичко се връща, дано поне не ги изпие, ами да си нахрани децата, пак поне да има полза от тез пари! Напред и само напред!

...И нека всеки да си знае мястото...

It's going down - down to the ground!!!

Хаха, супер ми е забавно да чета новините около ЕвроКомисията, която така яко ни реже! Може би съм се сбъркал, но може би така е правилно/в смисъл да се радвам/. А това, че не трябва да става така - по-ясно и не може да бъде! Идеята ми е, че някак си се залъгваме постоянно с някакви малки успехи и все си мислим, че вървим в права посока, а дефакто не забелязваме как с малки стъпки напред дефакто течението ни влече назад! Аз мисля, че ни трябва един невероятен крах във всичко и навсякъде в тази държава оставена на самотек и раточителство, където всеки дърпа във своята посока и накрая резултатът ще е разпокъсване. Та трябва всичко да се сгромоляса, всияко да се провали, всички да ни отрежат - нищо да не остане, НИЩО! Да се започне всичко наново, а не да се гради върху клатещи се основи от миналото, които всички си мислят, че са били стабилни, а дефакто с времето са прогнили - времето на никого не прощава! Всичко се променя - идеали, принципи, начини - всичко трябва да е в крак с времето. А ние какво - Румъния тъпчела на едно място, България вървяла назад! Защо всички дърпат в антилогична посока, толкова са елементарни нещата, но всеки се мъчи да ги изкара, като нещо голямо и сложно. Както и да е, нямам намерение да оправя нещата с два реда, просто се надявам в скоро време хората да се огледат около себе си, дори и в на съседа паничката да гледат ако щат, но да е с просперативни цели!

Ще се радвам да пропадне всичко, за да знам после къде ми отиват усилията, които хвърлям, а не да гледам как всичко пропада в небитието...потта се изпарява, а резулати никакви, само оня дето духа, а и то се разболяваш толкоз да се потиш и оня дето духа така ни одухва...ужаст

...И нека всеки да си знае мястото...

Вълча порода

Е, най-накрая реших да оправя и тази вълча порода. Това заглавие бе продиктувано от настървеното поведение един към друг и по-точно от това, че откраднаха на брат ми фотоапарата. В България се краде - така е, но това, което се случи е случка веднъж...или аз поне така си мисля, защото до сега не съм си и помислял, че може да се случи нещо подобно. Една разходка, не с лодка, ами с кола, премина през наглата кражба на един незнаен селянин или гражданин - не знам, но определено не знаещ положението си в това общество човечец, на едно свято за много от религиозните жители на българското общество, а именно гробище! Един болен мозък, негодно за живот създание се възползва от моментната слабост на група хора и получи своята материална облага - дано й се радва копелето мръсно, да е жив и здрав! Всичко се връща, не съм аз този, който ще го съди, но аз съм този, който ще го обвинява за стореното. И да беше само той...а и да бяхме само ние жертвите на такова престъпление...уви - не сме. Такива бездушевни създания бродят из обществото с безмисленото си съществуване с единствена цел да ожелеят и през утрешния ден! Вярвам, че възмездие съществува, и който и да е - ще го раздаде! Нека му! Всеки получава каквото заслужава, така или иначе всеки ще си го получи - рано или късно.

Просто трябва да се намери орган, който да раздава правосъдие, защото е явно, че в България, функциониращ такъв не съществува - има жалка имитация на съдебна власт, поддържана от незнайно какви подземни скрити сили, хора и каквото и там да е, но явно движена от интереси. А чии са тези интереси - естествено на хората, които са задружни - организиранта престъпност. В момента май тя е по-проспперираща от простолюдието, защото са по-организирани и с по-общи интереси от мнозинството Българи. И така си оцеляват, защото знаят какво искат и знаят как да го постигнат. А ние, които сме много, нито знаем какво искаме, нито знаем по кой точно начин да го постигнем. Само се лутаме сред хилядите възможни варианти и на нито един не залагаме всичко, а само пробваме с по едно пръстче - да проверим какво ще стане. Дявол го взел това общество пропито с некадърни страхливи плъхове, скатаващи се в малките си мизерни хралупки, наслаждаващи се на мизерното си съществувание и постоянно оплюващи всичко и всички, не намиращи се никъде в йерархията на обществото!!! По-добре да стане сто хилядна България, но да е качествена, може и аз да не съм сред качествените, но ще се радвам да отстъпя пред тези, които имат какво да дадат! Всеки се опитва да се намърда някъде дори и да не му е там мястото, с идеята просто да съществува и немислещ това негово съществуване до какво довежда за останалите! Защо всички ги е страх да си признаят за тяхната слабост, за тяхното незнание, за тяхната некадърност!? Защо всички се опитват да бъдат това, което и със триста зора не биха могли да бъдат!? Защо човек не се стреми към съвършенството, към това, което е добро за него и обеството!? Нима всички звена са запълнени и няма къде вече човек да намери своето поприще - едва ли! Точно в момента България има нужда от хора на място!!! Нека спрем да бъдем егоисти, егоцентрици, себелюбци, Нарциси, материалисти и всеки да се замисли за обществото като цяло. Както бях писал веднъж - ако всеки мисли за всички, а не за себе си, то тогава за него ще мислят много повече хора, отколкото ако бе мислил сам за себе си! Така че подяволите - спрете да бъдете тъпи егоисти и направете нещо за обществото независимо на каква цена, защото ако цялото общество изплаща тази цена ще е много по приемлива, отколкото ако я изплаща малцинството от хората, решили, че си заслужава саможертвата!!! Бъдете разумни...

...И нека всеки да си знае мястото...

Странно чувство в мен напира...

През последните две седмици се случваха неща, хиляди неща. По странен начин всичките протичаха и завършваха. За първи път в живота си и в историята на университетското си образование достигнах до момент, в който трябваше да изнасиля екзистенциалния си герой да върши немислими до сега неща. Нощите пред компютъра с канче кафе вече ми се струваха като ежедневие или по-точно еженощие. Уравненията на съвременните науки са недостатъчни, за да опишат ситуацията, която се бе създала. За радост нещата винаги свършват така, както трябва, а не така както ги искаме. Понякога преценката ни за правилно и грешно се разминава с тази на това Нещо, което по някакъв Начин движи нещата, за добро или за лощо. Пред погледа ми се изнизваха хора и възможности...пропуснати възможности, от моя гледна точка и неосъществени такива от гледна точка на Нещото. Със свити вътрешности, пометени от бурята от чувства преминала през последните седмици сега седя на компютъра опитвайки се да опиша нещо, което мисля и усещам, без да имам ясна предства какво предстои. Оставил действията си на произвола на Нещото очаквам нещата да се развиват в най-добрата си светлина. Нещата случвайки се, се навързват едно с друго. Лошото е, че интервалите между някои събития са доста големи и странни мисли обземат съзнанието на човек...деградиращи понякога. Но всичко се оправя, всички получаваме едно и също в - крайна сметка всички умираме! И по тази причина нека сме живи и здрави до тогава, докато не сме!

...И нека всеки да си знае мястото...

More blood will be spilled...

Ето и мен, отново на бойното поле...или по-точно блогното поле :) Днес ми се случи за пореден път да се пробвам да даря кръв. Да се пробвам - да! Процента на успяваямостта при мен е 33.33%, сиреч ниско КПД. От три опита за даряване само един е успешен. Аз уж да направя добро - но първото правило на първата помощ, ако си спомням правилно е - ако не можеш да помогнеш, по-добре не пречи. Та явно за това не мога да помогна, защото бих попречил. А и кой би желал кръв, която през последните три години бе опостушавана от набезите на злите антибиотици! (Тони, не ме разбирай погрешно ;))

И днес бях отхвърлен като донор! Надявам се, че никой не се е нуждаел от кръвта ми и за това не се е наложил да я давам!

Догодина или по някое време, когато не лекувам нищо свързано с вземането на някакви лекарства пак ще пробвам да бъда обезкървен в името на доброто!

...И нека всеки да си знае мястото/кръвната група/...

Ракети след ракети, планети след планети...

Днес, 12.04, се честват 47 години от първият полет на човек в космоса - Юрий Алексеевич Гагарин! Обръщам внимание на това, по простата причина, че днес училището, в което съм учил и завършил средното си образование, се чества патронен празник - сещате се защо!
Спомени много напират...12 години в едно училище са си множко...Но да почетем човекът направил голямата крачка в човешкото развитие. Надяваме се, че поне той е летял в космоса и не е имало много възможности за фалшифициране на действието, както да речем има съмнения за стъпване на луната...знае ли се...

И така, честит празник на всички хора!

...И нека всеки да си знае мястото...

Един Рамбо не стига...

Малко закъснял, но жестоко огорчен от новината за станалото произществие с железопътния състав на БДЖ ЕАД!

В България няма закон и ред, няма никакво правосъдие, няма нищо...или по точно е пълно с нищо!!! Ето такива хора, предизвикващи безцелни безпорядъци в и така напрегнатото ежедневие на измъчения бълграски гражданин/говоря за съвестните такива/ да ги хванеш и който си спомня филмът "Време разделно", тези неща малко ще им дойдат! Колкото и да съм човеколюбец в такива моменти озверявам и истински ми се иска да изтребя тази паплач от лицето на земята!

Дори населението да падне до 3-4млн, нека поне да са качествени! Шлака не ни трябва.

...И нека ПОДЯВОЛИТЕ всеки да си знае мястото...

Бавно, но славно!

Крайно време беше! Но както винаги при нас нещата идват от после! Трябваше да се случи нелепата трагедия с изгорелите вагони, за да се обърне внимание на сигурността в транспорта! Аз изключително съм радостен за това, че се забранява тютюнопушенето във вагоните! Знам, че ще прозвучи грубо и се извинявам за което, но всяко зло за добро. За съжаление в България наистина трябва да ни се покаже нагледно какви са последствията от дадено бездействие, за да се задейства бавно движещият се механизъм в управлението! Защо трябва да се стига до тук, след като има модели, върху, които се изпробват всички ситуации. Моделирането не е нещо ново и неясно, за да не го използваме и ние. Защо трябва невинни хора да се превръщат в жертви на експериментите на управляващите! България в момента е една голяма лаборатория, в която се провеждат опити. Все едно откриваме топлата вода! Играят си с нас като с плъхове(горките животинки и те не са виновни за съдбата си…). Уви, дори след неуспешен опит пак не се предприемат адекватните мерки за предотвратяване на други неуспешни експерименти. Всичко се потулва или се замаскира и виновни или няма, или не са истинските!
До кога ще си патим от това! Не трябва да бъде така! Но докато парите са по-важни от цената на човешкият живот ще продължаваме да губим хора за сметка на увеличаване на получените пари от висшестоящи лица!
Нека ни!

...И нека всеки да си знае мястото...

Heavy Idol 2 - The Church Is Burnning!!!

И все пак това същество наречено Фънки, което, мисля за всички е ясно, има единствена цел да съсипва с думи всеки неможещ да пее "талант" си има душичка. И то не каква да е - а Метълска! Прав е човека, ако имаше много такива като единия от кандидатите, България щеше да се оправи... watch and bleed chalga bastards!
Метълите идват

СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА

Днес се отбелязват 135 години от обесването на Дякона - Васил Кунчев Иванов - Левски!
Нека си спомним за премеждията през които е минал в името на една кауза! И нека се замислим върху действията му! Всеки един от нас таи някъде дълбоко една такава светла личност и само от него зависи дали ще освободи този дух на доброта, истинност, искреност, честност и още неизброим набор от положителни качества!

Току що се замислих и установих, че случилото на тази дата преди 135 години има много голяма прилика със случилото се преди около 2008 години/ако се е случило!/. Мотивите са едни и същи - доброто на хората. Защо тогава в днешни дни, след като в миналото кой знаве още колко такива аналогии могат да се направят с подобни събития, малцина са хората осъзнали правилният път на протичане на живота. Защо има още хора опитващи се да обърнат посоката на събитията пак с цел благополучие, но на индивида! Толкова би било лесно...но не би! Безкористността вече изглежда отживелица и замира така, както замират обичаи и порядки, цивилизации и езици. Има шанс за обрат, но уви - едва ли ще се подхване правилният път.

Надеждата за изпълнение на идеалните цели поставени от тази светла личност остават. Само ние можем да ги реализираме. Имаме завещанието, имаме възможността, имаме силите...какво ни липсва? Някой ден можеби...

Поклон пред светлата ти памет Апостоле!

Информация

...И нека всеки да си знае мястото...

Резултати!

Реших, че трябва да има някаква равносметка от тези анкети, които провеждам. Ето каква е тя от последно-проведената:
Ако света може да се сведе до 4 човека четящи един блог, при зададен въпрос "Доволни ли сте?" един от тях ще отговори ДА, един - НЕ, един, който е такъв непукист ще отговори "Дреме ми та ми пука!"/а не дреми та ми пука ;)/ и един "Относително е да се отговори". Какво означава това ще питате? Означава, че има равновесие в този свят! Никой не надделява! Което можеби е хубаво, а можеби не - относително е да се каже...но пък дреме ви та ви пука :)

Очаквайте новата анкета съвсем скоро!

...И нека всеки да си знае мястото...

Цената на картофите...

Как е възможно това толкова вкусно/можеби не за всички/ ястие да бъде с комисчески разлики в цената си в различните заведения? Разбирам, че има допълнителни разходи от страна на собствениците - наеми, заплати и бла бла...но това е нереално! А именно - една порция пържени картофи в заведението "О!Шипка" струват 3.79лв. А те не са повече от 200-250гр. Един сандвич във Флора Бургер струва между 2.10-2.40лв, при все че получаваш хамбургер с определен вид месо/за вегетарианците има опция без месо(това стана като реклама на закусвалнята)/ и една огромна порция картофи, която всеки път варира като грамаж, но определено е огромна! А да не споменаваме заведението "Лучано" /в момента го споменавам.../, където за 2 и нещо получаваш една мижава чинийка, в която картофите се броят на пръстите на човешкото тяло/при наличие на всички същесвтуващи, а за хората с повече пръсти - бонусите не влизат/. А за качеството да не говорим!/аз все пак ще кажа/ О!Шипка - полизпържени/полусурови, зависи от гледната точка, права или равнина. Флора Бургер - Качеството е добро, но ако би било по-добре ако сменяха по-често мазнината :) Лучано си е Лучано - пак мизерна работа. ПОследните картофи, които ядох там май бяха останали от някое новогодишно парти!

Тази мисъл за печалбата не оправдава поднасяните качество и количество. До кога все с някаква умисъл да се прецакват нормалните/имам предвид хората които консумират/ ще се действа в този живот. Печалба трябва да има - да! Но на каква цена? Лаком гъз кръв сере.../ще ме извинявате за израза/ Така е подяволите, нужно е точно планиране! Когато технологията е разработена правилно според желаните параметри/а те не винаги трябва да са максимално допустимите за дадена система!/ резултатите са задоволителни към перфектни! То верно си зависи и от технологията и от технолога, но това е друга тема.../няма да продължавам с техническият жаргон, защото вече ме мразят хора/

Та така де, без умисъл за прецакване, нещата май стават по-добре! От всеки отделен индивид зависи да се постигне благото на един цял народ - колко тъжно, но факт!

...И нека всеки да си знае мястото...

Кой крив, кой прав...

Колкото и да съм злопаметен никога до сега не съм карал гршките на другите да изпъкват. Винаги съм ги приемал с лека ръка и с твърдението, че всички сме хора, на всички може да се случи, всеки се старае да даде максималното от себе си и все такива благоразполагащи мисли... Уви, вече две години и половина махам като вентилатор на грешките на ТУ! Почти никога не съм изкарвал виновен някого в ТУ. Винаги търсех грешките в себе си или в колегите. И ние не сме цветенца за мирисане - да, така е, но подяволите, писна ми ние да се правим, че учим, а те да се правят, че ни преподават! А после изискват все едно са преподаватели в Иейлс или Оксфорд!!! Да си имаме уважението, за да си нямаме неприятностите. Започвам да се убеждавам, че съществуват творения на природата, живеещи с една единствена цел, която им дава сили, за да преживеят още един ден - злорадството над слабостта на другите! Това да мачкаш с удоволствие и да скършваш духа на малцината желаещи да покарат в тази неплодородна, покварена с лицемерие, задкулисни игри почва наречена образование. То е като разходка в гъста мъгла - вървиш, незнаеш къде стъпваш, незнаеш кого ще срещнеш, а най-лошото е, че не знаеш къде отиваш! И тъкмо започне да се развиделява и виждаш безпосочните си стъпки, оставени в хаотичен безпорядък по земята. Някой ще каже "Поне следи си оставил!", да, но за кого? бих казал аз! До тук сме стигнали защото сме следвали точно такива стъпки!

Та да се върна на темата...защо всички се бият в гърфите, че вършат работа, а си стоят зад бюрцето и се скатават. И при това, когато им кажеш, че не са свършили работа - те роптаят най-безсрамно гадовете! Пример: Някъде из правилниците на ТУ пишело, че седмичният разпис, трябвало да бъде изготвен и публикуван седмица преди започване на учебните занятия! Няма да цитирам, вярвам на Всемогъщите правила създадени от Всемогъщият, Великолепният, Неповторимият/така мога цяла вечност, схващатате на къде бия.../ Технически Университет! Уви никой не го е грижа какво пише в правилниците. Днес си отидох във Всемогъщият Учебен Отдел, където изготвят Всемогъщоберазборноразпределените разписи и при въпрос дали са изготвени разписите, получих отговор - "за какво ви е?". Бях учудващо-зашеметен! Бях се подготвил за какви ли не сценарии, но да ме питат за какво ми е разписа - е не бях се замислял над този въпрос! Можеби само веднъж съм си го задавал, но това е било в първи курс и много бързо си отговорих! И при цялото си нервно поведение като личност, по някакви незнайни обстоятелства запазих самообладание и се свърши само с тряскане на вратата/тя горката, не е виновна, но съм сигурен че е свикнала!/ :)

Та след като пресях всички следствия, причинените от моите грешки и от чуждите, вече на трезво мога да соля като готвач! И смятам да го правя, докато имам сили и дар слово.

Не веднъж вече съм си изпросвал неблагоразположението на преподаватели и вече започвам да свиквам. "Всичко, което не ме убива - ме прави по-силен!"! Така че опит имам и ще го прилагам, за да успея да избягвам умело нападките и подливания на вода!

So far, so good!

...И нека всеки да си знае мястото...

История чатохронологическа

О неразумни и юроде. Защо се срамуваш да си ползваш хронологията на чата!
Програмистите създали тази толкова НЕмаловажна функция на програмите за комуникация ненапразно са я измислили! Полезна функция, която може да ти потрябва за какво ли не. Да си припомниш някой приятен разговор, да провериш приятелката/приятелят ти с кого си приказва без ти да знаеш, да разрешиш възникнал спор за забравени изречени(написани) слова и още куп други ситуации в бита на народа!
Затова Българино, бъди разумен и ИЗПОЛЗВАЙ ХРОНОЛОГИЯТА НА ЧАТА!!! Никой не е длъжен да бъде бюро информация/в случая аз подяволите/! Не може всеки път като му хрумне на някого нещо и да се обажда да пита, при все че може сам да си го изрови!
Един пресен пример - www.esnips.com/web/tut . В този сайт качвам информация от 1 година! Също така, една година, моите колеги не спряха да ми задават въпрос "Какъв беше адресът, на който качваше материалите?"! То не бяха имейли, то не беше писане в Скайп, АйСиКю, писане на лист...всичко де що можах да ползвам за да информирам - ползвах! До кога все така ще караме колеги!
Писна ми! Като отворя бюро информация - добре. Ще взема да го надраскам из целия Студ Град, та барем го вижда всеки и да се знае...

Айде стига толкова съм соли, че и аз не съм цвете за мирисане...

...И нека всеки да си знае мястото...

БДЖ и Силистра Rulzzz

Още една зима, още един сняг и още един заседнал влак...
До кога все така ще караме? Помня, че преди време/1995 или 1996/ брат ми заседна в това забравено от бога пространство - Самуил-Силистра! То май по това време и Дунава беше замръзнал...така де имаше ледоход.
Пак сме в новините! Защо ли? Хората пак не си вършат работата! Никой не си дава зор да свърши работа защото ще се прецака, че ще работи повече от другите, а за него полза няма...
Ето така ще е докато се усетят хората! Цяла България замря от един ден сняг!

...и всеки да си знае мястото...

Един за всички - всички за един

Нова Година - Нов късмет...чушки и домати! Някой слънчева вечер можеби!
Привърших с гледането на новините на 2007 и докато гледах се почувствах супер зле. Защото повече от 50% от новините бяха за смърт, негодувание и нехайство на управляващи, задколисни игри и куп други човеконепукистки истории! България се промняла - да променя се, но хаотично! Това ли е промяната дявол да го вземе? Като проскубана кокошка - тука малко, там малко...нищо сигурно, нищо последователно и окуръжаващо!
Някой ще кажат - "не си гласувал, не се обаждай!"! Аз ще кажа - дреме ми та ми пука! Какво като не съм гласувал. Хиляди като мен дане би да щяха да променят нещо? Дали ще гласуват 100, 1000 или 1000000 все едни и същи падари. Все гледат да си осигурят хляба за себе си, а за стадото ако остане нещо или ако се договорят нещо...
В една държава, в която няма никаква дисциплина не може да се постигат възвишени цели! Всеки го е страх да бъде пионер в порива да направи нещо ползотворно за държавата и с право - малцина ще го подкрепят, мнозинството ще го обвини за луд!
Къде е дългата ръка на закона? Бърка си по джобовете, а най-лошото е, че не само по своите, ами и по чуждите! Свободия навсякъде, всеки прави каквото му угажда.
Толкова е лесно подяволите - един за всички, всички за един!!! Ако един човек мисли за другите а не за себе си, то тогава за него мислят всички без един. Ако мисли само за себе си - само един! Толкова ли е трудно да се изпълни??? Явно да, тъй като този алгоритъм не е достатъчно печеливш за индивида. Може и да върши работа за обществото, но индивидът е на минимална печалба. Защо да ни е добре, след като може да ни е зле!
Какви са тези нови цели създадени от населението да прецакат приятелчето си, ако то се развива! Я не сакам я да съм добре, я сакам вуте да е зле! Ако всеки мисли за другите и си гледа само в своята паничка нещата биха били по-различни...но не!

Пробвайте се поне веднъж да започнете безкористно някое свое дело. Спрете да мислите за изгодата си от това, което бихте направили, а се замислете просто за резултатите от действията си. Кой би се зарадвал от това и как бихте се почувствали ако за вас направят нещо такова!

Всичко е въпрос на мислене!!! Мислете преди да действате...не правете неща, които не бихте искали да ви се случат на вас. Отнасяйте се с хората така, както биха искали те да се отнасят с вас! Животът е един(някой не мислят так и ако някой иска да го доказва моля да ми се обади, с удоволствие ще го излушам) и ако някой знае защо подяволите съществува, нека живее за Идеята...а другите - не му пречете!

...и нека всеки да си знае мястото...