Убеден съм, че като малък съм си казал следното - "Иска ми се някой ден да пътувам, да пътувам, ама толкова да пътувам, че да се разцепя от пътуване!". Е, сбъдна ми се желанието...или поне аз така си мисля. Защото за сегашните ми стандарти последните месеци си беше бая пътуване. Кой знае, някой ден може да вдигна резултатите и скалата, с която измервам да е друга, с по-високи стойности :) Но сега за сега се "разцепих от пътуване". Особено последните седмици, включващи последните седмици от престоя ми в Словакия, където успях да се изнасиля и да обиколя хълмовете около Жилина, да ппосетя един замък близо до града и да си направя дъъълга разходка в малкия град като за последно. И като се започна...то не се е свършвало, а само продължи. Обиколка на Братислава и околностите. Успях да видя със собствените си очи единственият лифт за автомобили в целия свят...или поне Словаците така го представят, а и в Интернет поне за сега не успях да открия друг такъв. Много съм доволен :) От завода на Фолксваген в далечината забелязах следващата си цел - Телевизионната кула на Братислава на връх Камжик. И него го покорих, кулата видях, бая се изпотих :) Посетих и замъка в Братислава - Братиславския замък. И като муле натоварен се отправих към гарата, за да си хващам автобуса за Виена. А там - първите две части на Карибски пирати до към 0430ч сутринта. Навлечен с 3 тениски, едно спортно якенце и яке върху него, екиппиран с две чанти успях да премина митническа проверка без проблеми и се озовах в самолета...точно до двигателя :) Още едно приятно изживяване :) От там София - Пловдив - Младово - Котел - Аксаково - Силистра. Сега съм положил морни нозе и отмарям, подготвяйки се за следващото предизвикателство в живота ми :)
...И така се надявам всеки да си научи мястото и да си стои там...
понеделник, 21 март 2011 г.
вторник, 15 март 2011 г.
Пантелей пътник
След като има възможността да пообиколя тук-таме из Европа и имах времето да мисля за доста неща, и поради още много фактори като умора, безцелно скитане, разтягане на времето, компресиране на времето и какви ли още не магически действия в крайна сметка се замислих над въпросите - Какво кара човек да иска да пътува? Какво вижда във всички нови места, които посещава? Защо му е това преживяване?
И продължавам да си ги задавам тези въпроси. Все още съм на път. Пътувам...то реално всички сме пътници(както искате го разбирайте) и пътуваме от едно място към друго. Като вектор. Всяко едно пътуване е дефинирано от посока и големина или с други думи казано - посока и желание. Ето защо някои стигат до целта си - защото желанието им е равно на това, нужно да достигнат до целта си, докато на други не им стига желание и векторът им е много къс...някаква такава метафора.
Но да се върнем на въпросите. Изминах повече от 15К километра, преминавайки през всякакви ситуации и пак съм далеч от мисълта, че съм видял много. Видях някакви неща, които за мен бяха полезни и забавни. Това е едно от нещата, които ме карат да пътувам. Някой беше казал "Човекът е човек, когато е на път". Ами не знам колко е пътувал този същия. Всяка рецепта си има своите съставки и точни пропорции, за да се получи добър резултат от смесването на иначе нищо не значещи сами по себе си съставки. Пътуването е просто съставка от това ястие Живот, което си сервираме всеки ден и не ни писва да се храним с него. И добре, че не ни писва...е, поне на повечето от нас :)
Дори сега като пиша в главата ми се заформят много идеи и сюжетни линии на размисъл върху тези въпроси. Какво получавам от това, че съм бил в Париж да речем. Удоволствието да видя изумените погледи на приятелите ми, когато им разказвам за лудите преживявания...нееее. Това, което получих от този престой е разбиране към хората - и разбрах, че французите са странна раса :) хахахаха Шегата на страна :) Всеки път, когато се замисля за пътуването ми от Цюрих до Париж ми става хубаво и тъжно. Преминал съм през нещо и съм се поучил...поне би трябвало да съм.
Това е, може би...преживяването, опитът. Това, че разполагаш с информация и начин на действие в подобни ситуации на база опит. Може би това е цялата краста в пътуването...имам да пътувам още много, за да разбера. Иска ми се да попътувам малко по-спокойно. Мазохистичните ми пътешествия са хубави, но само за разкази...за изживяване са доста трудни.
Тези Испанки до мен, седнали на масичка в Макдоналдс на летището във Виена, чакайки за полета си до кой знае къде...може би те знаят :) И тоя азиаетц...как можа да си събуе обувките и да седне по турски, дори няма чорапи. Мадамата от хладилника на Кока Кола се усмихва, за да привлече повече народ да си купят от утоляваща жаждата напитка, а големият отпечатък от пръст, пресъздаден върху стена от сепарето на Макдоналдс, което е точно пред мен ми се струва доста странно решение. И ето, аз си седя сам, изгледал първият филм за кап. Джак Спароу и приготвил втория от поредицата, за да бъде изгледан, тъй като времето е разтегливо понятие...в нашите глави :) Единствено Пикасо е успял да го разтегли, но пак не се е справил доста добре. Имам още 4 часа и половина до момента, в който ще имам възможност да се придвижа към завръщането...завръщане към това, което е. Кое е то и какво е то...и аз не знам, но времето е безспирно и за това и аз не мога да си позволя да спирам да действам, защото изоставам. Изоставам от себе си. Така или иначе след толкова много години спирания, съм изостанал от себе си доста и ще трябва да компресирам времто, за да се настигна...
А от пътуванията...остават само спомените, както от всичко останало. За това действието изисква да се действа, а не да се стои и да се разтегля времето, за да изглежда, като запълнено с действие бездействие...
След 0200 часа сутринта не се случва нищо добро, за това спирам до тук с изморените си разсъждения и продължавам да си гледам филмчетата...те изискват по-малка мисловна дейност :)
...И нека всеки да си знае мястото... защото от толкова пътуване, човек може да се обърка
И продължавам да си ги задавам тези въпроси. Все още съм на път. Пътувам...то реално всички сме пътници(както искате го разбирайте) и пътуваме от едно място към друго. Като вектор. Всяко едно пътуване е дефинирано от посока и големина или с други думи казано - посока и желание. Ето защо някои стигат до целта си - защото желанието им е равно на това, нужно да достигнат до целта си, докато на други не им стига желание и векторът им е много къс...някаква такава метафора.
Но да се върнем на въпросите. Изминах повече от 15К километра, преминавайки през всякакви ситуации и пак съм далеч от мисълта, че съм видял много. Видях някакви неща, които за мен бяха полезни и забавни. Това е едно от нещата, които ме карат да пътувам. Някой беше казал "Човекът е човек, когато е на път". Ами не знам колко е пътувал този същия. Всяка рецепта си има своите съставки и точни пропорции, за да се получи добър резултат от смесването на иначе нищо не значещи сами по себе си съставки. Пътуването е просто съставка от това ястие Живот, което си сервираме всеки ден и не ни писва да се храним с него. И добре, че не ни писва...е, поне на повечето от нас :)
Дори сега като пиша в главата ми се заформят много идеи и сюжетни линии на размисъл върху тези въпроси. Какво получавам от това, че съм бил в Париж да речем. Удоволствието да видя изумените погледи на приятелите ми, когато им разказвам за лудите преживявания...нееее. Това, което получих от този престой е разбиране към хората - и разбрах, че французите са странна раса :) хахахаха Шегата на страна :) Всеки път, когато се замисля за пътуването ми от Цюрих до Париж ми става хубаво и тъжно. Преминал съм през нещо и съм се поучил...поне би трябвало да съм.
Това е, може би...преживяването, опитът. Това, че разполагаш с информация и начин на действие в подобни ситуации на база опит. Може би това е цялата краста в пътуването...имам да пътувам още много, за да разбера. Иска ми се да попътувам малко по-спокойно. Мазохистичните ми пътешествия са хубави, но само за разкази...за изживяване са доста трудни.
Тези Испанки до мен, седнали на масичка в Макдоналдс на летището във Виена, чакайки за полета си до кой знае къде...може би те знаят :) И тоя азиаетц...как можа да си събуе обувките и да седне по турски, дори няма чорапи. Мадамата от хладилника на Кока Кола се усмихва, за да привлече повече народ да си купят от утоляваща жаждата напитка, а големият отпечатък от пръст, пресъздаден върху стена от сепарето на Макдоналдс, което е точно пред мен ми се струва доста странно решение. И ето, аз си седя сам, изгледал първият филм за кап. Джак Спароу и приготвил втория от поредицата, за да бъде изгледан, тъй като времето е разтегливо понятие...в нашите глави :) Единствено Пикасо е успял да го разтегли, но пак не се е справил доста добре. Имам още 4 часа и половина до момента, в който ще имам възможност да се придвижа към завръщането...завръщане към това, което е. Кое е то и какво е то...и аз не знам, но времето е безспирно и за това и аз не мога да си позволя да спирам да действам, защото изоставам. Изоставам от себе си. Така или иначе след толкова много години спирания, съм изостанал от себе си доста и ще трябва да компресирам времто, за да се настигна...
А от пътуванията...остават само спомените, както от всичко останало. За това действието изисква да се действа, а не да се стои и да се разтегля времето, за да изглежда, като запълнено с действие бездействие...
След 0200 часа сутринта не се случва нищо добро, за това спирам до тук с изморените си разсъждения и продължавам да си гледам филмчетата...те изискват по-малка мисловна дейност :)
...И нека всеки да си знае мястото... защото от толкова пътуване, човек може да се обърка
петък, 4 март 2011 г.
Трите лъва
Къде ги складираш, а? Къде? Прибираш си ги и нищо не казваш. Ей така, решаваш и хоп! Гадна схема, много гадна. Ей в такива моменти започва и свършва всичко. Ей в такива моменти се усеща истински, ей в такива моменти се появяваш ти, която и да си и прецакваш всичко! Защо бе, защо? Айде като си толкова ербап, излез и се покажи де! Ама не. Замислила си си схемата и събираш наред...де да можех да те срещна. И знам, че ще дойде и това време. Имай късмета да помня и да ми държи още за тези неща. А колкото повече се задържам, толкова повече ще ти се трупат версиите...и само да помня...тогава ще стане интересно.
Това е...Лъвовете са велики, огромни, силни. Е Лъве, чакай ни, ние идваме...липсваш ни!
Това е...Лъвовете са велики, огромни, силни. Е Лъве, чакай ни, ние идваме...липсваш ни!
Абонамент за:
Публикации (Atom)