понеделник, 30 ноември 2009 г.

Завръщане с честване

www.news.bg

След дългомесечно мълчание в моето блог-пространство, пак реших да наддам вой…дали ще е „…глас безпомощен, глас в пустиня” то е ясно! Поради простите причини, че наистина гласът ми, дори да не е единствен с това мнение – то той е безпомощен и средата на разпространение си е чиста пустиня…пустош, безлюдна земя – България…

Чествахме 25годишнината на кака Милена. Ясно е, че не става дума за нейната лична 25-годишнина, а за творческата й такава. Мега-шоуто се проведе в зала Универсиада. Под покрива на спортното здание по мое виждане се бяха събрали около 2500-3000 почитатели на пънк-метъл-рок музиката и нейните представители. Заплануваните от мен около2 ½-3 часа се превърнаха в почти петчасово задоволяване на сетивата. И все пак след всичките суперлативи идва моментът за прословутото „ОБАЧЕ”…Обаче, не всичко бе толкова хубаво. Българският идеал за забавление, наслада с музика включва и не толкова приятните, лично за мен, дейности всеизвестни като Пушене и Пиене. Не знам каква е статистиката, но да предположим, че поне половината от присъстващите същества злоупотребяват с тютюневите и малцови/хмелни произведения на човешкото съзнание това прави около 1250-1500 живи създания. Предполагаме, че всички пиещи са и пушещи(Да е здрав преподавателят ми АМАТП, от него съм научил тези опростявания на моделите на системите…) и получаваме същият брой коминчета, димящи в затворено помещение с неголям обем. За един белодробно-страдащ индивид като мен, това си бе голямо изживяване. Толкова цигари не бях пушил от доста време. А си мислех, че съм отказал цигарите още в 6-ти клас…глупости – никога не съм ги спирал. Всеки ден, излизайки навън и разхождайки се сред пушачи, решили да задоволят сложните си човешки желания за белодробен оргазъм, аз и не само аз, се натъкваме на съвсем нежеланите от нас имагинерни цигари, напъхани в нашите уста без наше желание. И опа! Изпушена една цигара. И така цигара след цигара!!! На всеки каквото му се полага….само това ще кажа/напиша. С нетърпение очаквам 01.07.2010 г., когато се очаква да бъде забранено тютюнопушенето на обществени места. За съжаление на мен и на всички разумни непушещи същества ни е пределно ясно, че тази забрана няма да се изпълнява на 100%...дори на 50% аз лично не очаквам да се спазва, но самото наличие на забраната и покачилите се цени на цигарите ще ме радва и ще ме кара да злорадствам…нека им. Но стига толкова внимание на пушачите, те свикнаха да им се обръща внимание. Малко и за алкохолиците. Да! Само за алкохолиците ще говоря, защото едно е да си пийваш за удоволствие, съвсем друго е да се наливаш до самозабрава. Такива клатушкащи се пияни бъчонки се разкарваха и си разнасяха биричките. И не само пиеха ами и разливаха по пода, по главите на другите. Глупава работа. Пак ми идваха от цветущо по-цветущи епитети за такива несъзнаващи действията си изчадия наричащи се хора.

Защо по дяволите трябва да пречиш на околните с несъзнателното си поведение и да се натрапваш. Може би съвкупността от приятна музика, алкохол, замъгляващ сетивата и цигари, допълващи симфонията от объркващи и изкривяващи реалността средства, спомагат на тези осакатени създания да се почувстват задоволени.
Но! Каквото било – било. И занапред ще има такива погнуси, въпросът е да не се даваме. Изкефих се максимално на концерта и съм доволен, че бях част от това чудо. И както каза Милена – след 25 години пак… :)

…И нека всеки да е Happy person…