Така е! Всеки пътува за някъде, размиват се хората, гонят се и все не им харесва където са. Подобна е идеята на Малкият принц. Но в крайна сметка всички отиват на едно място. Това е спорен въпрос, защото няма кой да го докаже. Но въпреки това можем да си представяме къде е това място и какво представлява.
Още един мой много близък човек е пристигнал там...и за пореден път се убеждавам, че всички действия стават така, както трябва, а не така, както искаме. Идеята е да искаме това, което трябва да стане и ще сме доволни. След много години на неактивно търсене, се срещнах с Дядо Младен преди година и имахме една красива среща, дори и била тя за малко. времето е относително - винаги го измерваме спрямо действията, които вършим. Ту времето лети, ту пък ни се струва, че въобще не минава - възрастните хора са странни. И вчера разбрах, че сме били едни от последните хора, срещнали се с Дядо Младен... Радвам се, че така се е получило и след много години успях да го видя. Пълната луна не беше достатъчна, но сега само тя остана. Това е обвързването ми е Дядо Младен - винаги е си спомням за него, когато видя пълната луна!
За съжаление напоследък започнах да губя много ценни хора в моя живот. Гледам да не обръщам внимание, но разумът е нещо, което не позволява на човек да пренебрегва фактите. За радост мисълта е много гъвкава и е деформируема. Като по този начин човек би могъл да се напасва според ситуацията така, че да се чувства добре...трудно, но не и неизпълнимо!
От тук натаък каквото и да стане - ще е това, което трябва...останалото е мрак :) ONLY THE BRAVE
...И нека всеки да си знае мястото...
