Имаше нещо за планове, (Б)бог, смях... Е, за пореден път смятам да не повярвам в това иначе така богтворено същество - Бог :)
Имам право, това, което не е забранено било разрешено казвата злите езици. Не е забранено да НЕ вярвам в този там. Хм, зашо го обърнах на религия, като исках да говоря за нещата от живота...така се казваше този блог едно време.
Така де, времето. То си минава с нас или без нас. То нас имало ли ни е веднъж - ше ни има винаги. Ето доказателството. Аз не мога да знам дали през 243г е имало човек с черна брада, около 1,90 м. Но ако е имало то аз току-що изрових спомена за него на бял свят. Не е сигурно, че някой някога след n на брой години ще се сети за този блог, но има и такава възможност. Аз смятам да вярвам в това.
Ето - оВуйчих се за пореден път. Нямам идея дали съвсен случайно сестра ми е кръстила момченцето Радослав, но аз смятам да вярвам, че има нещо общо с мен. В крайна сметка всичко се свежда до вярване и убеждение. Теорията е само сух хляб. Сух, но все пак хляб и не трябва да се пренебрегва, а да се гарнира с нещо сочно(доматен сос), така че да се задоволи човек с така приготвената гозба. Какво му трябва на човек - да е жив! Всичко останало се оправя.
Ех ако можеха повече хора да го разберат това. Или пък може би те си го знаят, но не им харесва. Смята, че нещо щом го има - трябва да се използва...без да се замислят. Оф, лудница. Яко мисъл, яко цикъл.
Всеки има цел в живота, но не всеки има целева функция. Това са още няколко бита безполезно заето място. :)
Този пост се оказа като дипломна работа - много изписано и почти нищо казано. Лошото е, че това мога да го защитя, а дипломната работа дето написах(абе и нея мога) ама не съм над тия неща...знам ли кои са тия неща и къде е това над. Що не взема да си гледам работата и да поспя малко, че утре има какво да правя. Всеки ден има какво да правя. Всеки ден трябва да се прави нещо. Всеки момент на бездействие, лежане, ако не е ползотворна почивка си е време за оня дето духа. Има едни други ситуации, в които пак е за оня дето духа, ама и те са ползотворни...до някъде.
Та! Жив и здрав да съм :) И да си действам по желаните задачки си пожелавам, а желанието все повече да бъде. Да не спирам да се радвам на това, което ми се случва и да се усмихвам на всичко и всички. Имам си хубави дни пред мен - слънчеви и облачни, но са си мои. Ако пък ги споделя с още някого - идеално. Сега ги споделям с музичката на Балканджи, Исихия, Кайно йесно слонце и СМОЛМЕН! И един папатак на десния ми бицепс бе размазан...тежка му плесница. Песница беше използваната дума в "На изток от рая"
Лека нощ и покойни съниша Ростимире, да се наспиш.
Харесва ми да мисля за себе си, как иначе да помагам на другите, ако оставям себе си на последно място. От къде да дойде този порив...
Айде, заспивам :)
Гушкам се хахахахахахах, смях в залата
...И нека всеки знае себе си...
