Преди няколко дена гледах за пореден път речта на Стийв Джобс пред
завършващите от випуск 2005 на университета Станфорд. Ето препратка за тези, които искат да си я
припомнят, няма да навреди и на тези, които си я спомнят. Това е вариант с
български субтитри.
Снощи я препоръчах
на една моя колега(знаете, че дума колежка няма) и я изпратих, за да погледне
за какво става въпрос. Днес, когато реших да видя какво съм изпратил, се
замислих над няколко неща.
Тъй като отдавна
се чудя какъв стимул ми е нужен, за да успея да си подредя нещата в
ежедневието, да успея да си свърша задачките, които съм си поставил(старая се
да са такива, които аз съм си ги поставил, а не да върша нещо, заради някой
друг). Но някакси не успявам да се ориентирам в многото стимули, които се
въртят в стимулиращите материали, които чета и гледам.
И преди няколко
минути, точно когато се замислих за какво говори Стийв Джобс разбрах какво ми
липсва. Поне така си мисля. Той говори за страха от смъртта. Страха от провала.
Че няма за какво да се притесняваме, тъй като в един светъл момент, по-точно в
един тъмен момент - няма да сме живи. Правете това, което искате да правите,
защото ще дойде време, когато няма да можете да го правите.
Аз се замислих, че
някак си и това не може да ме стимулира...защо? И аз не мога да разбера...
Смъртта винаги ми е била много интересна тема за разискване. Все пак това е
едно от сигурните неща на този свят. Всичко останало е философия - щастие,
любов, богатство...всички тези неща са относителни. Кой може да дефинира какво
е любов? Кой може да каже какво е богатство? Кой може да каже какво е смъртта?
Ето тук всички мисля биха се съгласили с моето твърдение - край на земния път.
Разбирам религиозно настроените хора, че ще кажат "Ами задгробния живот?
Ами прераждането?". Когато имате доказателства, че сте били муха еднодневка
или житен клас в предишния си живот - заповядайте да го обсъдим, вратата ми е
широко отворена за дискутиране на нова информация.
И така - Смъртта!
В крайна сметка не е толкова важно, че умираме. Какво толкова. Започваш нещо,
правиш го за определен период и после свършва. Формула, която се прилага
навсякъде, с всеки един процес - Начало-дейност-край! Елементарно.
Но това, което е
по-важно, е, че хората изпитват повече страх от това, което оставят или не
оставят. Това е силата, която ги движи. Ние си мислим, че смъртта е тази, която
ни е взела страха, но подсъзнателно има нещо по-дълбоко и това е егоистичната
мисъл за делата, които сме поемали през жизнения си път.
Какво имам
предвид. Хората имат работа, деца, семейство, роднини, приятели. Свикнали са да
правят това, което са правили за много дълъг период от време. Били са
опитомени(който е чел Малкият принц ще ме разбере, тези които не са - какво
чакате! Прочетете го!) от тези обекти(хора, предмети, действия). И при
най-малката промяна в нещо, повечето хора изпитват тъга, че това нещо го няма
вече, че се е променило или общо казано - вече не е същото, както беше преди.
Хората не обичат
промяната, да излизат от създаденото от тях убежище на навици. Защо ли? Защото
им е коствало усилия да стигнат до там. Жертва ли са нещо - време, приятели,
пари, за да стигнат до това състояние. И изведнъж нещо се променя и това, което
хората виждат - е хвърлени изключително много ресурси за нещо, което вече не е
същото. Малко са хората, които ще се замислят какво се случва всъщност. Новото
по-добро ли е? Заслужава ли си или не? Ако да - защо да, ако не - защо не?
И да обобщя - Смъртта
е промяна с изключително траен характер(религиозните хора, не оспорвайте точно
сега. Вашите аргументи са обект на друг разговор)! Ето защо на Смъртта е
приписано особено тежкото бреме да поема най-тежката присъда - да се страхуват
от нея!
Това, което искам
да кажа на хората е, че не трябва да се страхувате от Смъртта, а от това, че
нищо не сте свършили в живота си!
Което ме навежда
на мисълта, че трябва да си създам страха от това нищо-несвършване. Със смъртта
ще се разберем, но какво ще се случи между сегашния момент и този на смърт -
зависи само от нас!
И тук се сещам за
един цитат от книжка на сър Тери Пратчет, който гласи горе-долу следното
"Мъртъв ли съм? Не си спомням да видях целия ми живот да преминава пред
погледа? НАПРОТИВ. ВИДЯ ГО. Кога? ОТ МОМЕНТА НА РАЖДАНЕТО ТИ ДО
СЕГА!"
Интересно! Как
обичам да разписвам и да ги говоря нещата...така се избистрят много повече :)
Дерзайте!
...и нека всеки да
си знае страховете...
