За желанието да се променяш

Какво ли си мисли бабата, която пътува в късната нощ на някъде? Потънал в мисли за бизнес идеи и тяхното развитие, седящ в трамвая и пътуващ към невероятно прекрасната Централна гара, тази женица се качит в трамвая. Първото нещо, което изпитах бе съжаление, ееднага преминало в дълбок размисъл. Никой не трябва да бъде съжаляван. И второ - дали тя се чувства задоволена от това, което има. Моята логика ми говори, че явно тя не се опитва да се промени и живее примирено с нейното си състояние. Защо човек би променил нещо? Защото иска нещо друго, нещо различно, ето защо. Когато не търси и не иска, той не се оглежда търсейки, а само гледа безучастно. Замислих се дали информацията, с която разполага й е достатъчна, за да се чувства доволна. Може би да. Ние поглеждаме на клошари и скитници с другоко, с нашето, а всъщност забравяме да се поставим в техните обувки. Замислих се как мога да помогна на такива хора? Дали трябва да се стремя да им помогна? Дали от моите успехи трябва да заделя да има и за тях? Но се замислих и за следнотоо - дали те искат да си помогнат сами на първо място? Дали те са дали всичко от себе си ,за да постигат желаното? Дали имят правото да им се помага? Дали заслужават да им се помогне? Има хора, които не правят нищо, но успяват да въплатят чувството на милосурдие към тях. Това не са същества, които живеят...те просто СА. Тези, които живеят не се задоволяват с това просто да БЪДАТ. Тези, които живеят постоянно се променят, постоянно се развиват, постоянно се информират... Ето защо не смятам, че някой може да се оправдае с неуспеха си. Някой може ли да намери оправдание за каквото и да било? Това, което ще изречете не са оправдания, а това ще са обяснения относно вашите желания или липса на такива. И за тези, които са готови да поспорят на ниво значения на думите, ще кажа само - всичко е относително! Както казваше баща ми, докато бях малък - ако искаш да направиш нещо, търсиш начини, ако не искаш - търсиш причина. Сега ми е забавно да му го припомням, когато започне да увърта :) Според мен единствено и само нашето познание ни ограничава да имаме или да бъдем това, което искаме...останалото няма значение. Още една "прекрасна" гледка бе тълпата от замръзнали хора, чакаща пред таблата на ЖП гарата, за да обявят на кой коловоз е влакът за Варна. Това е последният влак за деня, който напуска пероните на гарата. Обзалагам се, че тълпата не пътува за пръв път с този влак. И ако е така, то е логично да има някаква повтаряемост на събитията дори и в институция като БДЖ. Но стадото е изключило своите способности за извършване на мисловна дейност и чака да му се предостави задължителната порция. Нека... Нямам намерение да спирам да изследвам всичко в този свят! И сега като се замисля май ние сме хората, които трябва да поемат отговорност за безцелно блуждаещите същества на тази и колкото други земи има. Ние сме двигателят на всичко и е нормално да поемем товаера на всички, които се возят! ...и нека всеки да си знае мястото...