Хубаво е да слушаш какво ти говорят, но понякога не се замисляш кого слушаш. А това е много по-важно. Информацията си съшествува около нас, като радио вълни. Ние си избираме какво ще уловим и какво не. Понякога прекалено дълго време слушаш шумовете около теб и забравяш да слушаш себе си. Човек съдържа в себе си изключително много информация, но през повечето време се опитва да разбере информацията навън, около него. Не че е лошо, но е странно. Може и да има такива същества, които не разбират и бит от себе си, но могат да разгадаят всеки около тях...аз съм в обратна посока - от вътре навън. Но какво ли ми разбира главата...ха! Убеден съм, че разбира много, само трябва да свикна да я слушам.
Прекалено дълго време слушах хората, следвах ги и се правех на тях в порива да съм някой. От толкова много някоевци, не стана нищо. Крайно време е да се хвана за ушите и да си остана това, което съм. Да развивам, това което съм. И развивайки се да остана такъв, какъвто съм...
Ех да имаше Игоровци в сегашно време...нямаше да има нужда от гробища...
...и нека всеки да си знае мястото...
