събота, 2 октомври 2010 г.

Ние всички сме някъде там...

Още една година отмина. Не ми се иска да продължава така...но не знам какво е писано. Да ходят по Д...лите стереотипите и този скроен свят. Познавам човек, който не беше от този свят. Познавам го и пак не го познавам. Липсва ми и вярвам, че се чувства добре там, където е...защото знам, че не е човек, който заслужава да бъде забравен и той не е

Вярвам, че всички ние сме с него, както той е с нас!

Картните, които се редуват в съзнанието ми са от прекрасни по прекрасни. Една от тях свързвам с това - http://www.youtube.com/watch?v=LkhyunXcL24

Знам, че много хора няма да ме разберат, аз и не искам. За мен е повече от велико чувство да го познавам и съм сигурен, че ми помага, както и когато се запознахме...

Светът е неясен и пътищата са безкрайни от една своя страна, но нещата винаги имат смисъл и никой не може да го види изцяло. Затова продължаваме и се радваме на това, което се случва.

Липсваш ми Павчо