Завръщане с честване

www.news.bg

След дългомесечно мълчание в моето блог-пространство, пак реших да наддам вой…дали ще е „…глас безпомощен, глас в пустиня” то е ясно! Поради простите причини, че наистина гласът ми, дори да не е единствен с това мнение – то той е безпомощен и средата на разпространение си е чиста пустиня…пустош, безлюдна земя – България…

Чествахме 25годишнината на кака Милена. Ясно е, че не става дума за нейната лична 25-годишнина, а за творческата й такава. Мега-шоуто се проведе в зала Универсиада. Под покрива на спортното здание по мое виждане се бяха събрали около 2500-3000 почитатели на пънк-метъл-рок музиката и нейните представители. Заплануваните от мен около2 ½-3 часа се превърнаха в почти петчасово задоволяване на сетивата. И все пак след всичките суперлативи идва моментът за прословутото „ОБАЧЕ”…Обаче, не всичко бе толкова хубаво. Българският идеал за забавление, наслада с музика включва и не толкова приятните, лично за мен, дейности всеизвестни като Пушене и Пиене. Не знам каква е статистиката, но да предположим, че поне половината от присъстващите същества злоупотребяват с тютюневите и малцови/хмелни произведения на човешкото съзнание това прави около 1250-1500 живи създания. Предполагаме, че всички пиещи са и пушещи(Да е здрав преподавателят ми АМАТП, от него съм научил тези опростявания на моделите на системите…) и получаваме същият брой коминчета, димящи в затворено помещение с неголям обем. За един белодробно-страдащ индивид като мен, това си бе голямо изживяване. Толкова цигари не бях пушил от доста време. А си мислех, че съм отказал цигарите още в 6-ти клас…глупости – никога не съм ги спирал. Всеки ден, излизайки навън и разхождайки се сред пушачи, решили да задоволят сложните си човешки желания за белодробен оргазъм, аз и не само аз, се натъкваме на съвсем нежеланите от нас имагинерни цигари, напъхани в нашите уста без наше желание. И опа! Изпушена една цигара. И така цигара след цигара!!! На всеки каквото му се полага….само това ще кажа/напиша. С нетърпение очаквам 01.07.2010 г., когато се очаква да бъде забранено тютюнопушенето на обществени места. За съжаление на мен и на всички разумни непушещи същества ни е пределно ясно, че тази забрана няма да се изпълнява на 100%...дори на 50% аз лично не очаквам да се спазва, но самото наличие на забраната и покачилите се цени на цигарите ще ме радва и ще ме кара да злорадствам…нека им. Но стига толкова внимание на пушачите, те свикнаха да им се обръща внимание. Малко и за алкохолиците. Да! Само за алкохолиците ще говоря, защото едно е да си пийваш за удоволствие, съвсем друго е да се наливаш до самозабрава. Такива клатушкащи се пияни бъчонки се разкарваха и си разнасяха биричките. И не само пиеха ами и разливаха по пода, по главите на другите. Глупава работа. Пак ми идваха от цветущо по-цветущи епитети за такива несъзнаващи действията си изчадия наричащи се хора.

Защо по дяволите трябва да пречиш на околните с несъзнателното си поведение и да се натрапваш. Може би съвкупността от приятна музика, алкохол, замъгляващ сетивата и цигари, допълващи симфонията от объркващи и изкривяващи реалността средства, спомагат на тези осакатени създания да се почувстват задоволени.
Но! Каквото било – било. И занапред ще има такива погнуси, въпросът е да не се даваме. Изкефих се максимално на концерта и съм доволен, че бях част от това чудо. И както каза Милена – след 25 години пак… :)

…И нека всеки да е Happy person…

Just another morning...

Uriah Heep - July morning

Във всяк песен всеки може да намери по нещо за себе си, за това как се чувства, за това как мисли, за това какво да очаква, какво е направил или прави...а в добрите песни, великите дори, всяка дума се усеща като идваща отвътре, заедно с музиката съчетанието е някак си дрогиращо!

Това е просто една велика песен, която много харесвам. Дали поради това, че наистина е добра или защото намирам тълкование на текста отнасящо се до мен...можеби и двете :)

...И нека всеки да си знае мястото...

Совите не са това, което са...

Нищо не е така както изглежда. Винаги има нещо дълбоко заложено под повърхността на визията, което е много по различно от образа. Обещанията, които си давах уви, не си ги спазих...за добро :)

Поредната нощ прекарана в туризъм. Обикаляйки кварталите на София в търсене на така копняното от мен разбулване на мрака. Видях светлината, бях близо до нея, но за малко. След което последва страх! Ето на това му викам аз страх, кураж, апатия, безхаберие, сила и така мога изброявам много, наедно! Какво да направя като не съм социална личност и не обичам да си говоря с разни същества. Аз с човешки същества не си говоря много, пък какво мога да кажа за разгневени кучешки индивиди, бранещи територията си в ранните часове на денонощието. Как да им обясня, че съм просто пътник(всички сме пътници, па дори и прости...). Не успяхме да се спогодим и втората вечер :)Те си знаят тяхното - ръмжене, лаене, нахвърляне в краката, гонене и това си е! Всеки е враг.

Добре, че в училище, когато учихме приказката за Неволята слушах! Та и аз така, виакх неволята, виках...и най-накрая реших, че в 0336ч сутринта още почива неволята, та си хванях пътя къде на велосипедчето, къде на пешеходчето и бавно и НЕспокойно се завърнах в моя дом. Отдавна не бях оценявал стаята си в Студентски Град така. Спокойно, топло, ядене, пиене...идилия! Улиците са неприветливи. Хората са озлобени, животните също. Използвах помощта на градския транспорт да си спестя повече от половината нападки от страна на рунтавите зъбати изчадия(превърнали се в такива заради хората...). При качването си забелязах два срещуположни прозореца счупени. В автобуса се подвизаваше интересно мулатско клонящо към почеряващо, все едно е било на море повече от три месеца на морето през лятото семейство. При което се паркирах(все пак бях с велосипед, мисля, че си е правилен глаголът) на едно място и изчаках да си намерят спирката тези така грубовато изглеждащи хорица. Разприказвах се с водача на превозното средство и разбрах, че точно преди моята спирка е бил вандалски нападнат автобусът в движение и с една бутилка са счупени прозорците - влиза през единия и излиза през другия!!! Както казваше моят даскал по електротехника - глупостта ходи по хората, а не по дърветата!

В момента всичко е толкова дву, три и многолично! Всичко е толкова привидно. Всеки се преструва, че прави нещо, за д аполучи нещо в замяна. И съответно в замяна хората дължащи му нещо по същият начин се преструват, че му дават нещо! А е толкова елементарно - законът за запазване на енергията! Винаги има равновесие, нищо не се губи, само се преобразува от едно състояние в друго! Колкото и индуктивно да звучи заключението ми, аналогията между този закон и ежедневните проблеми привидно нямат много общо, но дефакто е така. Няма капчица мисъл в действията на мнозинството, а после очакват идеалните резултати от действията си като по никакъв начин не се замислят, че няма място за тъждество между дадено и очаквано за получаване!!! Глупав народ! Неразумен, необмислящ, дразнещ със своята простовата наивност! Да беше стадо да си го оставиш на произвола на съдбата и да се задейства закона за оцеляването на най-силните! Уви, всички те са фактор влияещ върху благополучието и несполуките - един вид май на това му се вика общество! Всеки е зависим от всеки, но май малцина го осъзнаваме това.

Яростта ми в този момент, умората и още някои други фактори ме карат да спра да соля куцо и сакато.

...И нека всеки да си знае мястото...

AC/DC live on Wembley stadium...или какво е да използваш Променлив и Постоянен ток едновременно!

Hail to my brother and Skype...блалгодарение на невероятният ми Батко и на безплатните високи технологии доживях да чуя великите, неповторими, незабравими, единствени в рода си метал динозаври, колосалните, върховните, размазващите, проглушаващите, абсолютните крале на истинският rock and roll - AC/DC!!! На живо от стадион Уембли в Лондон. Насладих се на един малък сетлист от 5 песни с не толкова страхотно качество, но подплътени с живот, а не просто поредният видеоклип в мойтатуба(youtube). И съответно песничките бяха - Big Jack; Durty Deeds; Black Ice; Thunderstruck; The Jack. За малко да имам възможността да ги видя пряко от садиона посредством телефона на Баткото, но уви...технологиите не са толкова напреднали, колкото ми се искаше в този момент. А също така и най-наболелият проблем за населението на планетата Земя не можа да не се прояви и в този момент - запазването и акумулирането на енергията за неопределено време или накратко - падна му батерията на телефона. Разбрах само, че Ангъс Янг е правил стриптийз на последната песничка, която слушах...шоуто си е било яко! Евалата Бате, Евалата AC/DC!!! Яко Променлив/Постоянен ток и т'ва си е!

Това си е изживяване веднъж! За съжаление, никога няма да имам възможността да видя тези легенди на живо, защото творчеството, което са оставили зад себе си само говори за възрастта им! Не искам да ги отписвам вече, но не може да се лъжем, че не са първа младост. Също така това турне им е последното...няй-вероятно. Пропуснах трите разтърсващи влака, пътуващи към вечността, за да отбележат и запаметят неповторимото творение на майката природа (която съм убеден, че слуша тежка музика), а именно незаличимата музика на AC/DC в Белград! Неизлечимо болни и пристрастени към неповторимата музика, крепяща милионите рокаджийски души по целия свят, дерат гърла на всеки концерт изнасян от разгромяващите нехора, а Богове! Всички истински привържаници на този стил, присъстващи на това явление, със сигурност са получили своята доза, която да ги крепи до последният им дъх! Това е силата на музиката на AC/DC - неописуемо огромна, караща кръвта да циркулира по кръвоносните съдове като Crazy Train, да взривява като TNT, да оставя неизбледняващи белези като след Thunderstruck И така мога да продължа за всяко едно тяхно творение на неземното им изкуство! Сигурен съм, че дори извънземните слушат AC/DC наред с Валя Балканска!!!

Когато господ е създавал светът е казал "Let there be rock! And there was AC/DC!" Само че понеже църквата си има някакви незнайни тъпи канони е решила, че светлината е по приемлива и затова са писали в библията за светлината...

Едни са AC/DC и няма други като тях, нямало е, няма и да има! Радвам се, че ги чух пряко! Сега мога да умра спокойно... :)

...И нека всеки да си знае мястото...

I'm alive...or how to cheat Death

No mercy for what we are doing
No thought to even what we have done
We don't need to feel the sorrow
No remorse for the helpless one

Една от великите песни на Металика. Ако в нея се замести 1 л. мн. ч. с 1 л. ед. ч. това може да се отнесе към моят начин на разсъждение. От доста време се забелязвам, че много много не си давам сметка какво правя със себе си. Един вид - прави каквото правиш, пък да става каквото има да става! За пореден път се разминавам с г-жата ли е г-цата ли е, един бог знае :) каква е, с косата. Въпреки че Тери Пратчет придава на този субект мъжки род, повече позната е като Тя. Та няма значение какъв типаж, е този персонаж (ей, че и рима вкарах в черния си хумор...) важното е, че се гониме дваминцата и все нещо си се разминаваме...до докогато му дойде времето. Щом пиша това значи е още рано.

Едно време, когато бях малък, в един тефтер си бях написал "Смъртта не е толкова умна - надхитри я!". Някак си още преди повече от 6 години съм си предначертал този път, а именно да съм на нож с това обездушаващо последствие - Смъртта. Има нещо мистериозно и непознато в това, може би това ме влече...да си играеш с нещо непознато. Като един виден експерт, защото експериментирам, съм се задълбал в една странна част на живота - неговият край :) И то не като да е голямото разучаване, а само някакви странни късметлийски случайности, които в крайна сметка ме водят до велики размишления, които от своя страна водят до много въпроси и много отговори. Ако математиците обичат да се забавляват със задачки, то аз обичам да се забавлявам с късмета си! До къде може да се стигне, но в границите на нормалното. А кое е нормалното? Аз си решавам за себе си :) Push to the limits! Нещо такова...когато не ти пука за нищо, когато не изпитваш нищо, когато нямаш стимул - всичко е безлично, еднообразно и безмислено. Получава се нещо като стационарен режим с нестационарни характеристики. Един вид глобално погледнато параметрите на системата не се изменят към външната среда, но в самата система се наблюдава самият нестационарен режим, наситен с върхове и падове на стойностите. Отвън системата изглежда в напълно работоспособно и безотказно състояние, но дефакто вътрешното състояние не се подчинява на описанието на никакви закони. Като един скрит дефект в детайл - възможността да се прояви е голяма и последствията от него са незнайни, а времето на наеговото проявяване - още по-неизвестно.

Тази сложна зависимост между вътрешната и външната система играе важна роля за стабилното функциониране на системата. Когато са достигат гранични стойности на параметрите - резултатите са неясни и възможността да се наруши целостта на системата се увеличава.

Горе долу това според мен е да си играеш с непознати неща - умишлено да увеличаваш стойностите до достигане на граничните такива и да гледаш какво ще стане - един вид експериментираш. И това ни връща в началото на това писание!

Всичко идва навреме, но трудното е да определиш кога му е времето! Животът е един или поне такова е масовото мнение, каквото е и моето. Така че да се наслаждаваме на това си ни време. Да правим каквото ни се ще, каквото сме си наумили, да експериментираме, защото така или иначе ще си отидем с много много въпроси, поне да ги намалим малко :)

...И нека всеки да си знае гробното място...

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...

Историята, тази най-противоречива наука от всички науки, тъй като е трудно да се пресъздаде дадено събитие по идентичен с оригиналния начин. Единственото нещо, на което може да се доверим са останалите спомени, документи и предмети от миналото, говорещи за случилото се. А колко са достоверни – това историята не може да каже. Но, това което се знае за тази дата, е, че на тази дата, през съдбоносната 1876 година, в подножието на врачанския балкан, на връх Вола, е прострелян смъртоносно великият пълководец Христо Ботьов Петков или както на всички е по-известен – Христо Ботев, в порива си за достигане на така желаната свобода!

Днес, точно в 1200 часа, когато прозвуча сирената отбелязваща случилото се преди 133 години, си припомних двете години, през които имах възможността да съм част от това пропито с патриотични чувства мероприятие – походът „По стъпките на Ботевата чета”. През далечните 1998 и 1999 година не си давах сметка на какво точно присъствам. Това си бе поредното скаутско мероприятие. За това може би има и пръст Лечев, но това е минало…През последните години се замислям да се явя самосиндикално или в малък групов състав на този поход, за да усетя вече истинският полъх на историята, навяван от местата, по които се минава. С други очи да погледна местата и събитията…уви, няма да е скоро! Но някой ден…

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

Поклон пред паметта на геройски загиналите борци за освобожденеието на България!

If you die, die with your Facebook on!

Фейсбуука баце, Фейсбуука! Поредната социалноприобщаваща мания! поредният опит за събиране на обществото на едно място. Да засити желанията за комуникация, поривите на едни да се покажат какво са и къде са, задоволяване търсенията на други на нови приятелства - истински и фиктивни, нови емоции, нови усещания...абе въобще социализация! Както казва баба Стояна (само не казвайте, че не знаете коя е Стоянка Мутафова!) "човек се чувства най-самотен, когато е сред много хора". Може и да е права! Няма да коментирам това твърдение, колкото и да ми се иска, тук и сега. МОжеби някоя друга вечер ще изпростея и на тази тема...има време до тогава(Не, няма...но и това е друг въпрос).

Тази вечер сме се събрали (в моята глава) да се заиграем, пошегуваме, посмеем със Facebook almighty! Поривите ми са леко иронични, клонящи към саркастични да не кажа цинични! Признавам неговите ползи в изграждането на контакти и поддържането на същите. Но според мен, мое лично мнение изказвам, загубата на време в тези среди е колосална! Колкото повече човек си мисли, че спестява време с някои неща ми се струва, че си губи времето с други :) Това можеби важи само за някои индивиди от човешката раса, аз не страня от тях. Ето, имам си блог, в който губя голяма част от времето си. Аз си мисля, че не е така, тъй като има някакви резултати, но не е съвсем така. Така, губенето на време също може да бъде обект на някой мое творение, но не и днешното...тазвечершното.

Та, тук сме се събрали да отпразнуваме появяването на бял свят на още един тест в необятните поля на Фейсбуук! Преди по-малко от половин час изрУдих новит тест в тази общност. Станах баща на 5 въпросен тест със звучното заглавие "Колко зарибен Фейсбуукър си?". Видимо, кактоо споменах по-горе, тази рожба е плод на моето отрицание или неприемане отчасти на тази социализираща технология. И все пак щом се заседявам там, имам някакви симпатии малко от малко. Самата рожба може да се види (за съжаление само от ползватели и текущи потребители на Фейсбуук) тук -> Тест във Фейсбуук

Разпространението на този тест в блоговото пространство е продиктувано от възможностите на неспособен Фейсбуукър да предостави на широката публика обикновената покана за прилежащият тест и то поради простата причина, че не съм на ти с действията по поканването.

Но, няма значение...ще видим как ще се развива рожбата. Ще следим развитието й :) А дотогава, както обичам да завършвам

...И нека всеки да си знае социалната общност...

Меню на партиите на Република България

Колкото и да съм решил да не гласувам на поредните избори, за които до скоро не знаех дори за какво са, реших малко от малко да се информирам. След достигане на заключението, че това са избори за представители в Европейската комисия, реших да се информирам още малко. Само от заглавието е трудно да разбереш за какво иде реч в самата творба. Попитах Google almighty „избори” и той ми отговори съвсем подобаващо - ЕК Разрових се да видя аджаба кои са смешниците, които ще ни обезобразяват пред лицето на Европейската комисия. И що да видя, една дълга листа. Мигом това ми напомни на меню в ресторант. Наименованието на ястието и под него изредени продуктите и подправките включващи се в него. Ето това са всичките ни избори – една голяма поръчка, в буквален и преносен смисъл. А и ястията носят доста звучни имена: „Ред, законност и справедливост”, „Движение за права и свободи”, „Национално движение за стабилност и възход” и други интересни. Като че ли пък някой български гражданин ги е виждал сготвени тези ястия, дори не ги е помирисвал! Какъв ли им е вкусът? Уви - въздух под налягане! Опаковката блестяща, а отвътре те чака прогнилата плът на остаряла материя, проядена от червеите на миналото, че дори и самите червеи са се поразложили оставящи непоносими вкус и мирис в решилия да употреби така прекрасно изглеждащият продукт! Как да се довериш на лъжливото овчарче? То това овчарче стана от нахално по-нахално! Срама няма. Всеки път лъже най-лицемерно и после все едно нищо не е станало идва пак с лъжливите си предложения. Ама то стадото го боли…козината! Гледа тъпо и незаинтересовано. Ще си хрупа тревица дорде има. А после ще му мисли…има време. Тази фраза „има време” вече се изтърка. Няма време! Няма време за нищо. Всичко трябва да става сега и точно в този момент, утре вече ще е късно.

Та, и тези избори са поредната парлама за пред хората. Представители в ЕК – грънци. В Българията си нямаме качествени представители, та тръгнахме да изнасяме за Европа! Евалата!

Дали някога ще станем едно цяло? Дали…надали…Fool me once – shame on you, fool me twice – shame on me! Срам и позор за всички…

…И нека всеки да си знае мястото…

СЧП - Сдружение на честните пътници

Билет, издаден по таблица 4
Има ги, не е като да ги няма. Днес се присъедини още един член към този малоброен клуб! Шапка свалям Докторе! Както и на кондукторката решила не да прибере поредното левче в собствения си джоб, а да прибере няколко стотинки от издаденият билет по таблица 4 от „Тарифа за превоз на пътници, багажи и колетни пратки по железопътния транспорт във вътрешно съобщение” за превозване на пътник от Пловдив до Асеновград, като по този начин вкарва нужните средства в бюджета на Железниците! Малцина останаха праведните служители на Железницата, както от другата страна са малко и праведните ползватели! Никой не обръща внимание на последствията от действията си. Мислите им са насочени тук и сега, върху ставащото в този момент, а евентуално до какво би довело – кого го интересува! И после оплюват колко мизерно било в железницата, как никой не си бил вършел работата, колко онеправдани били пътниците! И са прави, но до някъде. И то не до къде някъде, а до пред носа си, защото по-напред не виждат писюрите! Останали с впечатление, че всеки трябва да им служи! Глупаци! Ако вкарат малко мисъл, което по принцип не е чак толкова трудоемко и изморително, ще се усети разликата…но уви! Защо да мисля като мога и да не мисля! Малка преработка.

Жертви! Жертви иска моментната ситуация. С високомерие и наивност до никъде няма да се стигне. Пренебрегвайте егото си в дадени моменти – за добро е! Не може винаги да копаем все надолу и надолу! Време е да започнем да съграждаме…така де, нека първо стигнем повърхността :)

Дерзай народе! Мисли и дерзай! От много мислене глава верно боли, но и от други неща боли глава…така че стига сме се оплаквали, ами да разкършим пръсти и да поразчупим малко закостенелите гръбначни стълбове! Стига мързел! Стига апатия! (само да спомена, че това не е предизборна агитационна кампания, няма нищо общо с предстоящите избори) На борба за уплътнение на работната минута и секунда! :)

…И нека всеки да си знае работното място…

Луд за връзване или да вържем лудите

Може ли някой да ми каже колко луд трябва да си, за да си оскверниш тялото с рисунка или нещо такова? И то не каква да е рисунка, а формула! Не можете? Е! Аз мога! Трябва да си луд колкото мене или по-луд от мене! Реших да проверя дали има такива и не е като да няма! Има доста, а кой знае колко още непоказани в интернет пространството има, увековечили (прекалено голям период от време е това, за да бъде съпоставен с човешкия живот) върху себе си едно или друго математическо, физическо, хиическо или от друга област на науката откритие! Ето една малка част от тези кожни творения :



Още
И още...
и още
и още
и т.н.
още малко
предпоследно
последно







Така че, ненормални всякакви ги има по света...и у нас :) Радвам се, че няма (поне на показ) това, което аз имам!

...И нека всеки да си знае мястото...

Пак не успях...

Отново ми се отдаде възможност, но какъвто съм карък – все не става. Веднъж заради ниско кръвно налягане, веднъж заради медикаменти. Като се замисля, два пъти, вече три, пробвам да го направя в Технически Университет и все не се получава. Явно не ми е било писано да дам кръв в ТУ. Днес пък закъснях. Медицинските лица са били там до 1400ч. Видях ги само на тръгване…шанс!
Айнщайн е велик! Открил е теорията на относителността. Един вид, когато убиеш един човек, може би спасяваш хиляди други (това е от един филм, който гледах наскоро). Но идеята ми е в относителността на нещата. Дефакто ако много искаш да направиш нещо(да дариш кръв), поради някаква причина(защото си мислиш, че помагаш на някого), то в крайна сметка може да не е така. Ти очакваш да стане така, но планът на Съдбата за твоето дело(дарената кръв) не е точно такъв, какъвто е твоя. Така че щом нещо не е станало – има си причина да не е станало. Нищо, пак трябва да се пробва(утре пак ще пробвам доброволно да се дам на комарите). Кой знае, кръвта ми може да е токсична, опасна за другите хора, на които аз си мисля, че ще помогна.

В крайна сметка само Айнщайн е прав – всичко е относително!

…И нека всеки да си знае мястото…

Истории с градския транспорт

8ми май, часове след изпита по Пътнически автомобилни превози(на който още не знам резултата…), в стол номер 4, сговорна дружинка храна набива и не само. Обсъжда. Обсъжда та й пращят ушите…то това е от яденето…в крайна сметка се стига до темата за новооткритата и пусната в експлоатация метролиния. С не много ясна информация относно часът на пускане, периметъра обхващан от линията, заплащането на превозите се запътваме да изпробваме новата придобивка. Барабар петко с мъжете или барабар мъжете с метрото се отправяме в жегата пеш към метростанция „ГМ Димитров”. Пеш защото сме бедни студенти, един без карта и двама с фиктивни карти. Достигаме и навлизаме в дълбините на метростанцията. Първи впечатления – посреща ни млада госпожица и ни упътва към правилната посока, много пък знаеше къде искахме да отидем. Важното бе, че бе любезна. Друго, прохладно е и приятно, много, много хора, със същите намерения – да се повозят безплатно и да инспектират като Бате Бойко метрото!

След борени минутки пристига мотрисата, натъпкана с огромно количество телесни принадлежности. При отварянето на вратите се усеща маранята и смрадта на пот от хората натикали се да видят шоуто без парички. Следват шеги относно новата позиция, която трябва да се учреди в СКГТ – „Натъпквач”, също и за спрените климатични инсталации за безплатния превозен ден.

Следващата спирка е нашата. Спираме просто защото е задушно, а и защото сме с мисия все пак – инспекция на новопостроените станции. Заключение – келява работа! Татко, който съм убеден, че не е професионален плочкаджия слага по-добре плочки! Оставили са си пръстите господата, които в продължение на около 8 години се опитват с все сили да завършат този така значим за населението на София транспортен проект. Уви! Пак нищо не са направили. Дори виражите в завоите на са направени както трябва. Имаш чувството, че ще изхвърчиш през вратите. Ама простено им е – те никога не са виновни!
Плюс, голям плюс, клонящ към положителния полюс на 20кВ трансформатор, е времето за достигане до заветния център на София. Дори аз с недоумение се усещам по някое време, че де факто разстоянието от Мусагеница до центъра сме го взели за около 12 мин, при това с престой на една станция. Ето това му предимство на метрото е жокерът, който всички виждаме, но де факто ни е трудно да усетим поради глупавите и сбелюбни управници, крадящи безразборно от всякъде и от всичко що могат да докопат. Уви, ще трябва да си живеем с тази напаст, тъй като все пак тя ни управлява. Но, на темата…

В центъра – хора. Много хора. Сладоледче, биричка, лафче и на обратно. На връщане, стигаме до Младост за отрицателно време, непосилно на автобусния транспорт изразяващ се в задръстването на Хемус, Семинарията, Кръстовището след семинарията с 94 и след това още доста дълъг път с 88. Евалата Бате, евалата Бойко! Колкото вредиш толкова и помагаш! Или поне успяваш да залъжеш населението че вършиш работа, както е било по бай Тошово време. Явно се връщаме с години назад, историята за нищо я нямаме. Вехта измислена приказка, без никакво значение за бъдещето – грешка! Ама айде…метрото върви, хората са доволни или поне повечето, така че всичко е наред! Чакаме да ни свържат с Обеля!

9ти май, освен че се чества празника на ЕС или от някои червендалести – спечелването на войната е също и…събота. В ранните часове около 0714ч, спирката на Джумаята, колеги си лафят. Кой на работа, кой на пътешествие(гъз път да види), начина на достигане е един – автобус номер 280. След жалвания за изтърван превоз и други приказки, спирката до Национална следствена служба разкрива как пропуснатите ползи могат да бъдат съвсем оползотворени ползи!!! Автобусът ни спира, всички слизат с недоумение, и ние барабар с тях. В далечината се забелязват униформени служители, линейка напускаща местопроизшествието, автомобил(Lancia или Volvo) забит под левия, заден край на ПРЕДИШНИЯ автобус 280! (Честит рожден ден Петя! Да си жива, че много здрави се споминаха!). Преминавайки покрай автомобила се забелязва кръв по въздушната възглавница. Явно има пострадали.

Но, като един виден критик, във всяка ситуация мога да намеря виновни. Не изключвам възможността за случаен инцидент, но при следните обстоятелства – спряло превозно средство от редовните линии на масовия градски транспорт, автомобил, забит до предно стъкло под автобуса, при достатъчна видимост на пътя, явно някой си е правил гонка. Някак си, за да се шмугнеш под автобус ти е необходима доста висока скорост, която не би могла да бъде постигната при спазване на ограниченията за движение в града. Явно господина, който за съжаление сега си пати от това, е преценил грешно възможностите си на супермен за летене или на призрак за преминаване през предмети, или пък на всевиждащ пророк, предвиждайки всяка ситуация! За голямо съжаление по пътищата се опитват да се изявяват доста такива лица. Защо не вземат да се пробват в предаването „Ясновидци” – някак си е с пъти по безопасно!

…И нека всеки да си знае мястото…

666 - the number of Gogo

Един вид Дяволски отбелязахме, айде да не сте Дяволски вие - аз Дяволски отбелазах 666-тият Дяволски посетител на Дяволският блог. Не че има нещо Дяолски по-специално в това, но просто хората Дяволски са придали някакъв Дяволски смисъл на това Дяволско число и сега е Дяволски интересно да се забавляваме Дяволски с това Дяволско число. Не всички Дяволски се забавляват...но това е отделен Дяволски въпрос.

Също така отбелязахме още не толкова Дяволски 665 броя Дяволски посетители преди това, а тепърва ще отбелязваме Дяволски (защо постоянно говоря Дяволски в множествено число незнам, явно Дяволски си вярвам, че от другата страна на монитора има Дяволски много други хора...) още много много...Дяволски съм самонадеян!

Така че Дяволи, не спирайте Дяволски да посещавате Дяволският блог, за да не ви вземат Дяволите!

...И нека всеки Дявол да си знае Дяволското място...

Модернизиран подвижен състав тръгна по трамвайните линии в София

Както можете да забележите от снимките, новият подвижен състав на СКГТ, който пътува по трамвайните линии на София по улица Стоян Михайловски в участъка от кръстовището й с бул Пейо Яворов до площад Велчова завера. Новите превозни средства са съответно с номера 94 и 102, но за съжаление не обслужват съществуващите спирки в участъка.

Превозните средства са нетипични за съответният район като се различават от останалия подвижен състав с доста по-големи габаритни размери. Хвала на строителите на стара София, че са проектирали големи пътища!!! Видях как буквално на сантиметри преминаваха гумите на автобусите! Безредиците по родните ни пътища ще продължават още мнооооого години! Нека спомогнем за оправянето на нещата - нека всички млади хора, които имат разумно мислене, способности и качества за развитие да напуснем страната и да оправим нещата като не сме тук и не затрудняваме така или иначе създалото се невъобразимо лошо и трудно поправимо положение. Колкото по-малко хора - толкова по-малко проблеми. Явно през цялото това време бате Тошо е бил прав - "Има хора - има проблем. Няма хора - няма проблем". Да оставим некадърните управляващи да си вършат работата и да управляват според възможностите си едно стадо от покорни овце, свине, крави, кози или каквито и да е там същества. Защото явно в това сме се превърнали през последните години!

Естествено, че не го желая това. Това не е начина за оправяне на нещата. Това би довело до потурчване, поромънване, погърчване или все някакво съседско влияние върху тук съществуващата култура. И резултатът ще е разпадане на държавата БЪЛГАРИЯ! Нима искаме това да стане?

По дяволите и аз не искам...затова ще мачкам докато мога! Бий, за да те уважават!!! Това са правилните мерките до този момент, в който се разбере, че беззаконието не е начин на живот.

Майната им на всички! Ядосан съм, адски съм ядосан. за тези двадесет-тридесет реда така да ми се промени настроението...ето до къде сме я докарали.

...И нека най-накрая всеки си намери мястото и да си го знае, и там да си стои...

Още една нова...

Е, дойде и тази Нова година. Колко нова е новата година и има ли тя почва у нас? Това е въпросът, който мъчи всички хора по празниците! То пък едни празници...но както и да е, всеки с усещането си, както е казал един луд - аз де.

Тази годин, т.е. миналата, сиреч на прага на новата година ми се случи да посрещна два пъти този 1 Януари - един път в 0000ч Българско време и един път в 0000ч Английско време. Ясно е, че първият път бе в 2200ч Английско време - ама дреме ми за тъпите англичани. И въпреки двойната доза Нова година, нещата и двата пъти бяха еднакви. Почти де, само количеството алкохол бе с два часа повече :) Посрещането - едно и също, гърмежи, бумтежи. Добре, че не съм в Студград, там са се избили със сигурност. То един 8ми декември не стига на тез пияни същества да се направят на мармалад, за да изпитат духа на коледните и новогодишни празници, изчиствайки каквито и да било спомени за случилото се и усещания за случващото се. Но както каза - въпрос на усещане! Всеки сам си копае гроба, набива си пирони в ковчеа (за пушачите иде реч) и си се погребва. Та нвка си се правят каквото им позволява възможностите - всеки според силите си :)

А през новата какво? Уж се надяваме. Е, някои си десйтват и не оставят нищо на надеждата - евалата на такива! Живот и здраве всичко ще си се намести така, както трябва, а не както искаме. И добре, че е така иначе сега щяхме да сме римляни или пък малко по-късно и шваби! Да не говорим за турци, че то на косъм ни се отърва...малко спорно е още...

Но, новата година. Нека всички Вие да имате силите да постигнете това, към което истински се стремите! Да не оставяте нищо да Ви попречи на големите или малки планове, които сте си направили или които смятате да запланувате. Бъдете здрави! И нека силата бъде с Вас! The power is yours! Както казваше капитан Планета!

Дос корошни публикации, дерзайте!

...И нека всеки да си знае мястото...