Историята, тази най-противоречива наука от всички науки, тъй като е трудно да се пресъздаде дадено събитие по идентичен с оригиналния начин. Единственото нещо, на което може да се доверим са останалите спомени, документи и предмети от миналото, говорещи за случилото се. А колко са достоверни – това историята не може да каже. Но, това което се знае за тази дата, е, че на тази дата, през съдбоносната 1876 година, в подножието на врачанския балкан, на връх Вола, е прострелян смъртоносно великият пълководец Христо Ботьов Петков или както на всички е по-известен – Христо Ботев, в порива си за достигане на така желаната свобода!
Днес, точно в 1200 часа, когато прозвуча сирената отбелязваща случилото се преди 133 години, си припомних двете години, през които имах възможността да съм част от това пропито с патриотични чувства мероприятие – походът „По стъпките на Ботевата чета”. През далечните 1998 и 1999 година не си давах сметка на какво точно присъствам. Това си бе поредното скаутско мероприятие. За това може би има и пръст Лечев, но това е минало…През последните години се замислям да се явя самосиндикално или в малък групов състав на този поход, за да усетя вече истинският полъх на историята, навяван от местата, по които се минава. С други очи да погледна местата и събитията…уви, няма да е скоро! Но някой ден…
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Поклон пред паметта на геройски загиналите борци за освобожденеието на България!
Няма коментари:
Публикуване на коментар