If you die, die with your Facebook on!

Фейсбуука баце, Фейсбуука! Поредната социалноприобщаваща мания! поредният опит за събиране на обществото на едно място. Да засити желанията за комуникация, поривите на едни да се покажат какво са и къде са, задоволяване търсенията на други на нови приятелства - истински и фиктивни, нови емоции, нови усещания...абе въобще социализация! Както казва баба Стояна (само не казвайте, че не знаете коя е Стоянка Мутафова!) "човек се чувства най-самотен, когато е сред много хора". Може и да е права! Няма да коментирам това твърдение, колкото и да ми се иска, тук и сега. МОжеби някоя друга вечер ще изпростея и на тази тема...има време до тогава(Не, няма...но и това е друг въпрос).

Тази вечер сме се събрали (в моята глава) да се заиграем, пошегуваме, посмеем със Facebook almighty! Поривите ми са леко иронични, клонящи към саркастични да не кажа цинични! Признавам неговите ползи в изграждането на контакти и поддържането на същите. Но според мен, мое лично мнение изказвам, загубата на време в тези среди е колосална! Колкото повече човек си мисли, че спестява време с някои неща ми се струва, че си губи времето с други :) Това можеби важи само за някои индивиди от човешката раса, аз не страня от тях. Ето, имам си блог, в който губя голяма част от времето си. Аз си мисля, че не е така, тъй като има някакви резултати, но не е съвсем така. Така, губенето на време също може да бъде обект на някой мое творение, но не и днешното...тазвечершното.

Та, тук сме се събрали да отпразнуваме появяването на бял свят на още един тест в необятните поля на Фейсбуук! Преди по-малко от половин час изрУдих новит тест в тази общност. Станах баща на 5 въпросен тест със звучното заглавие "Колко зарибен Фейсбуукър си?". Видимо, кактоо споменах по-горе, тази рожба е плод на моето отрицание или неприемане отчасти на тази социализираща технология. И все пак щом се заседявам там, имам някакви симпатии малко от малко. Самата рожба може да се види (за съжаление само от ползватели и текущи потребители на Фейсбуук) тук -> Тест във Фейсбуук

Разпространението на този тест в блоговото пространство е продиктувано от възможностите на неспособен Фейсбуукър да предостави на широката публика обикновената покана за прилежащият тест и то поради простата причина, че не съм на ти с действията по поканването.

Но, няма значение...ще видим как ще се развива рожбата. Ще следим развитието й :) А дотогава, както обичам да завършвам

...И нека всеки да си знае социалната общност...

Меню на партиите на Република България

Колкото и да съм решил да не гласувам на поредните избори, за които до скоро не знаех дори за какво са, реших малко от малко да се информирам. След достигане на заключението, че това са избори за представители в Европейската комисия, реших да се информирам още малко. Само от заглавието е трудно да разбереш за какво иде реч в самата творба. Попитах Google almighty „избори” и той ми отговори съвсем подобаващо - ЕК Разрових се да видя аджаба кои са смешниците, които ще ни обезобразяват пред лицето на Европейската комисия. И що да видя, една дълга листа. Мигом това ми напомни на меню в ресторант. Наименованието на ястието и под него изредени продуктите и подправките включващи се в него. Ето това са всичките ни избори – една голяма поръчка, в буквален и преносен смисъл. А и ястията носят доста звучни имена: „Ред, законност и справедливост”, „Движение за права и свободи”, „Национално движение за стабилност и възход” и други интересни. Като че ли пък някой български гражданин ги е виждал сготвени тези ястия, дори не ги е помирисвал! Какъв ли им е вкусът? Уви - въздух под налягане! Опаковката блестяща, а отвътре те чака прогнилата плът на остаряла материя, проядена от червеите на миналото, че дори и самите червеи са се поразложили оставящи непоносими вкус и мирис в решилия да употреби така прекрасно изглеждащият продукт! Как да се довериш на лъжливото овчарче? То това овчарче стана от нахално по-нахално! Срама няма. Всеки път лъже най-лицемерно и после все едно нищо не е станало идва пак с лъжливите си предложения. Ама то стадото го боли…козината! Гледа тъпо и незаинтересовано. Ще си хрупа тревица дорде има. А после ще му мисли…има време. Тази фраза „има време” вече се изтърка. Няма време! Няма време за нищо. Всичко трябва да става сега и точно в този момент, утре вече ще е късно.

Та, и тези избори са поредната парлама за пред хората. Представители в ЕК – грънци. В Българията си нямаме качествени представители, та тръгнахме да изнасяме за Европа! Евалата!

Дали някога ще станем едно цяло? Дали…надали…Fool me once – shame on you, fool me twice – shame on me! Срам и позор за всички…

…И нека всеки да си знае мястото…

СЧП - Сдружение на честните пътници

Билет, издаден по таблица 4
Има ги, не е като да ги няма. Днес се присъедини още един член към този малоброен клуб! Шапка свалям Докторе! Както и на кондукторката решила не да прибере поредното левче в собствения си джоб, а да прибере няколко стотинки от издаденият билет по таблица 4 от „Тарифа за превоз на пътници, багажи и колетни пратки по железопътния транспорт във вътрешно съобщение” за превозване на пътник от Пловдив до Асеновград, като по този начин вкарва нужните средства в бюджета на Железниците! Малцина останаха праведните служители на Железницата, както от другата страна са малко и праведните ползватели! Никой не обръща внимание на последствията от действията си. Мислите им са насочени тук и сега, върху ставащото в този момент, а евентуално до какво би довело – кого го интересува! И после оплюват колко мизерно било в железницата, как никой не си бил вършел работата, колко онеправдани били пътниците! И са прави, но до някъде. И то не до къде някъде, а до пред носа си, защото по-напред не виждат писюрите! Останали с впечатление, че всеки трябва да им служи! Глупаци! Ако вкарат малко мисъл, което по принцип не е чак толкова трудоемко и изморително, ще се усети разликата…но уви! Защо да мисля като мога и да не мисля! Малка преработка.

Жертви! Жертви иска моментната ситуация. С високомерие и наивност до никъде няма да се стигне. Пренебрегвайте егото си в дадени моменти – за добро е! Не може винаги да копаем все надолу и надолу! Време е да започнем да съграждаме…така де, нека първо стигнем повърхността :)

Дерзай народе! Мисли и дерзай! От много мислене глава верно боли, но и от други неща боли глава…така че стига сме се оплаквали, ами да разкършим пръсти и да поразчупим малко закостенелите гръбначни стълбове! Стига мързел! Стига апатия! (само да спомена, че това не е предизборна агитационна кампания, няма нищо общо с предстоящите избори) На борба за уплътнение на работната минута и секунда! :)

…И нека всеки да си знае работното място…

Луд за връзване или да вържем лудите

Може ли някой да ми каже колко луд трябва да си, за да си оскверниш тялото с рисунка или нещо такова? И то не каква да е рисунка, а формула! Не можете? Е! Аз мога! Трябва да си луд колкото мене или по-луд от мене! Реших да проверя дали има такива и не е като да няма! Има доста, а кой знае колко още непоказани в интернет пространството има, увековечили (прекалено голям период от време е това, за да бъде съпоставен с човешкия живот) върху себе си едно или друго математическо, физическо, хиическо или от друга област на науката откритие! Ето една малка част от тези кожни творения :



Още
И още...
и още
и още
и т.н.
още малко
предпоследно
последно







Така че, ненормални всякакви ги има по света...и у нас :) Радвам се, че няма (поне на показ) това, което аз имам!

...И нека всеки да си знае мястото...

Пак не успях...

Отново ми се отдаде възможност, но какъвто съм карък – все не става. Веднъж заради ниско кръвно налягане, веднъж заради медикаменти. Като се замисля, два пъти, вече три, пробвам да го направя в Технически Университет и все не се получава. Явно не ми е било писано да дам кръв в ТУ. Днес пък закъснях. Медицинските лица са били там до 1400ч. Видях ги само на тръгване…шанс!
Айнщайн е велик! Открил е теорията на относителността. Един вид, когато убиеш един човек, може би спасяваш хиляди други (това е от един филм, който гледах наскоро). Но идеята ми е в относителността на нещата. Дефакто ако много искаш да направиш нещо(да дариш кръв), поради някаква причина(защото си мислиш, че помагаш на някого), то в крайна сметка може да не е така. Ти очакваш да стане така, но планът на Съдбата за твоето дело(дарената кръв) не е точно такъв, какъвто е твоя. Така че щом нещо не е станало – има си причина да не е станало. Нищо, пак трябва да се пробва(утре пак ще пробвам доброволно да се дам на комарите). Кой знае, кръвта ми може да е токсична, опасна за другите хора, на които аз си мисля, че ще помогна.

В крайна сметка само Айнщайн е прав – всичко е относително!

…И нека всеки да си знае мястото…

Истории с градския транспорт

8ми май, часове след изпита по Пътнически автомобилни превози(на който още не знам резултата…), в стол номер 4, сговорна дружинка храна набива и не само. Обсъжда. Обсъжда та й пращят ушите…то това е от яденето…в крайна сметка се стига до темата за новооткритата и пусната в експлоатация метролиния. С не много ясна информация относно часът на пускане, периметъра обхващан от линията, заплащането на превозите се запътваме да изпробваме новата придобивка. Барабар петко с мъжете или барабар мъжете с метрото се отправяме в жегата пеш към метростанция „ГМ Димитров”. Пеш защото сме бедни студенти, един без карта и двама с фиктивни карти. Достигаме и навлизаме в дълбините на метростанцията. Първи впечатления – посреща ни млада госпожица и ни упътва към правилната посока, много пък знаеше къде искахме да отидем. Важното бе, че бе любезна. Друго, прохладно е и приятно, много, много хора, със същите намерения – да се повозят безплатно и да инспектират като Бате Бойко метрото!

След борени минутки пристига мотрисата, натъпкана с огромно количество телесни принадлежности. При отварянето на вратите се усеща маранята и смрадта на пот от хората натикали се да видят шоуто без парички. Следват шеги относно новата позиция, която трябва да се учреди в СКГТ – „Натъпквач”, също и за спрените климатични инсталации за безплатния превозен ден.

Следващата спирка е нашата. Спираме просто защото е задушно, а и защото сме с мисия все пак – инспекция на новопостроените станции. Заключение – келява работа! Татко, който съм убеден, че не е професионален плочкаджия слага по-добре плочки! Оставили са си пръстите господата, които в продължение на около 8 години се опитват с все сили да завършат този така значим за населението на София транспортен проект. Уви! Пак нищо не са направили. Дори виражите в завоите на са направени както трябва. Имаш чувството, че ще изхвърчиш през вратите. Ама простено им е – те никога не са виновни!
Плюс, голям плюс, клонящ към положителния полюс на 20кВ трансформатор, е времето за достигане до заветния център на София. Дори аз с недоумение се усещам по някое време, че де факто разстоянието от Мусагеница до центъра сме го взели за около 12 мин, при това с престой на една станция. Ето това му предимство на метрото е жокерът, който всички виждаме, но де факто ни е трудно да усетим поради глупавите и сбелюбни управници, крадящи безразборно от всякъде и от всичко що могат да докопат. Уви, ще трябва да си живеем с тази напаст, тъй като все пак тя ни управлява. Но, на темата…

В центъра – хора. Много хора. Сладоледче, биричка, лафче и на обратно. На връщане, стигаме до Младост за отрицателно време, непосилно на автобусния транспорт изразяващ се в задръстването на Хемус, Семинарията, Кръстовището след семинарията с 94 и след това още доста дълъг път с 88. Евалата Бате, евалата Бойко! Колкото вредиш толкова и помагаш! Или поне успяваш да залъжеш населението че вършиш работа, както е било по бай Тошово време. Явно се връщаме с години назад, историята за нищо я нямаме. Вехта измислена приказка, без никакво значение за бъдещето – грешка! Ама айде…метрото върви, хората са доволни или поне повечето, така че всичко е наред! Чакаме да ни свържат с Обеля!

9ти май, освен че се чества празника на ЕС или от някои червендалести – спечелването на войната е също и…събота. В ранните часове около 0714ч, спирката на Джумаята, колеги си лафят. Кой на работа, кой на пътешествие(гъз път да види), начина на достигане е един – автобус номер 280. След жалвания за изтърван превоз и други приказки, спирката до Национална следствена служба разкрива как пропуснатите ползи могат да бъдат съвсем оползотворени ползи!!! Автобусът ни спира, всички слизат с недоумение, и ние барабар с тях. В далечината се забелязват униформени служители, линейка напускаща местопроизшествието, автомобил(Lancia или Volvo) забит под левия, заден край на ПРЕДИШНИЯ автобус 280! (Честит рожден ден Петя! Да си жива, че много здрави се споминаха!). Преминавайки покрай автомобила се забелязва кръв по въздушната възглавница. Явно има пострадали.

Но, като един виден критик, във всяка ситуация мога да намеря виновни. Не изключвам възможността за случаен инцидент, но при следните обстоятелства – спряло превозно средство от редовните линии на масовия градски транспорт, автомобил, забит до предно стъкло под автобуса, при достатъчна видимост на пътя, явно някой си е правил гонка. Някак си, за да се шмугнеш под автобус ти е необходима доста висока скорост, която не би могла да бъде постигната при спазване на ограниченията за движение в града. Явно господина, който за съжаление сега си пати от това, е преценил грешно възможностите си на супермен за летене или на призрак за преминаване през предмети, или пък на всевиждащ пророк, предвиждайки всяка ситуация! За голямо съжаление по пътищата се опитват да се изявяват доста такива лица. Защо не вземат да се пробват в предаването „Ясновидци” – някак си е с пъти по безопасно!

…И нека всеки да си знае мястото…