Да погледнем обективно върху този толкова важен и многоразнищван проблем - високоскоростни влакове в България.
През последните години, най-вече последните две, зачестиха злочестите случаи на аварирали влакови композиции. Мисля никому не е чудно защо се случва. Ясно е, че един дълготраен материален ресурс, колкото и дълготраен да е той, той не е вечен!!! Едно време е бил закупен определен брой подвижен железопътен състав, бил е използван до момента на неговата амортизация, но понеже в България всички тези неща, които изучаваме са неприложини - те не се случват! Вече като един инженер по транспорта, а и допреди пак можех, мога да заключа, че всички процедури по експлоатация и ремонт на подвижния състав се прави горе-долу по норми. А какво означава горе долу...ами - нищо. Все едно да си дадеш телевизора за ремонт, понеже не му работят говорителите и кинескопа, а те да ти го върнат и да ти кажат "Ами оправихме звука...горе-долу и картината...горе-долу!". Разликата между ремонт на телевизора и ремонта и поддръжката какъвто и да било подвижен състав превозващ ХОРА, е, че ако телевизора получи отказ, то е малко вероятно да бъде засегнат живот. Не изключвам случите на пожар и там подобни, в които има човешки жертви. Но при един отказ на превозно средство по време на движение може да доведе до загуба на човешки животи...колко - от нивините се разбира!
Другият фактор за движение на превозните средства е инфраструктирата. Всички проекти изостават в процеса на изграждането си - магистрали и железен път. Какво се случва. Аналогичен е примерът с курсова работа на студент. За да навакса изгубеното време в извършване на всякакви времеотнемащи глупости, само не и вършене на необходимата работа, студентът(изпълнителят на проекта) претупва на две на три работите, само и само да може да завери/получи оценка(изпълнителят да завърши проекта и да си получи парите). Иначе ще го изключат(ЕС няма да отпуска повече пари). И кой губи? Ами простият човечец, който си мисли, че като плаща данъците, те отиват за добро образование, от където ще излязат образовани кадри или пък отиват за изграждане на необходимата качествена инфраструктура или закупуване на качествен подвижен състав. Да, ама не! Тъпите студенти си остават тъпи, защото си претаковат задълженията, а некадърните, ламтящи за пари и без съзнание фирми претаковата животозависещите превозни средства и инфраструктура. И какво се получава - нищо!
И след катоо един претакован проект, завърши с тържествено откриване, прерязване на лентат, чупене на бутилки шампанско и какви ли не други позьорски методи за отбелязван какво следва - много произшествия. Представяте ли си един влак, съставен от локомотив произведен 70-те години и вагони произведени през 80-те години, започне да се движи със скорости от сорта на 130-160 км/ч по едни несигурни пътища какво би станало. Кой иска да се движи в едни такива скоростни ковчези. Добре, че влаковете се движат бавно, че при скорост от 40 км/ч жертви няма.
В България хората не се ценят по никакъв начин! Човешкият живот не означава нищо. Парита са на най-горното стъпало по ценност, щом започнаха да оценяват човешкият живот след катастрофите.
Парите са преходни. Това ще горазберат богатите, когато умрат! Искрено се надявам да има някаква форма на след смъртно усещане, за да могат да усетят каква е тръпката! :)
Няма какво да се заблуждаваме - докато не започнат да обезценяват паричните средства и не започнат да ценят човекът като такъв, в България няма да има място за достоен живот. Мизерен и неблагодарен ще е той...но какво да се прави. Лакомията е безкрайна. Простаци много. А къде е истината...все по теля, все по теля...
...И нека всеки да си знае мястото...
