Нищо не е така както изглежда. Винаги има нещо дълбоко заложено под повърхността на визията, което е много по различно от образа. Обещанията, които си давах уви, не си ги спазих...за добро :)
Поредната нощ прекарана в туризъм. Обикаляйки кварталите на София в търсене на така копняното от мен разбулване на мрака. Видях светлината, бях близо до нея, но за малко. След което последва страх! Ето на това му викам аз страх, кураж, апатия, безхаберие, сила и така мога изброявам много, наедно! Какво да направя като не съм социална личност и не обичам да си говоря с разни същества. Аз с човешки същества не си говоря много, пък какво мога да кажа за разгневени кучешки индивиди, бранещи територията си в ранните часове на денонощието. Как да им обясня, че съм просто пътник(всички сме пътници, па дори и прости...). Не успяхме да се спогодим и втората вечер :)Те си знаят тяхното - ръмжене, лаене, нахвърляне в краката, гонене и това си е! Всеки е враг.
Добре, че в училище, когато учихме приказката за Неволята слушах! Та и аз така, виакх неволята, виках...и най-накрая реших, че в 0336ч сутринта още почива неволята, та си хванях пътя къде на велосипедчето, къде на пешеходчето и бавно и НЕспокойно се завърнах в моя дом. Отдавна не бях оценявал стаята си в Студентски Град така. Спокойно, топло, ядене, пиене...идилия! Улиците са неприветливи. Хората са озлобени, животните също. Използвах помощта на градския транспорт да си спестя повече от половината нападки от страна на рунтавите зъбати изчадия(превърнали се в такива заради хората...). При качването си забелязах два срещуположни прозореца счупени. В автобуса се подвизаваше интересно мулатско клонящо към почеряващо, все едно е било на море повече от три месеца на морето през лятото семейство. При което се паркирах(все пак бях с велосипед, мисля, че си е правилен глаголът) на едно място и изчаках да си намерят спирката тези така грубовато изглеждащи хорица. Разприказвах се с водача на превозното средство и разбрах, че точно преди моята спирка е бил вандалски нападнат автобусът в движение и с една бутилка са счупени прозорците - влиза през единия и излиза през другия!!! Както казваше моят даскал по електротехника - глупостта ходи по хората, а не по дърветата!
В момента всичко е толкова дву, три и многолично! Всичко е толкова привидно. Всеки се преструва, че прави нещо, за д аполучи нещо в замяна. И съответно в замяна хората дължащи му нещо по същият начин се преструват, че му дават нещо! А е толкова елементарно - законът за запазване на енергията! Винаги има равновесие, нищо не се губи, само се преобразува от едно състояние в друго! Колкото и индуктивно да звучи заключението ми, аналогията между този закон и ежедневните проблеми привидно нямат много общо, но дефакто е така. Няма капчица мисъл в действията на мнозинството, а после очакват идеалните резултати от действията си като по никакъв начин не се замислят, че няма място за тъждество между дадено и очаквано за получаване!!! Глупав народ! Неразумен, необмислящ, дразнещ със своята простовата наивност! Да беше стадо да си го оставиш на произвола на съдбата и да се задейства закона за оцеляването на най-силните! Уви, всички те са фактор влияещ върху благополучието и несполуките - един вид май на това му се вика общество! Всеки е зависим от всеки, но май малцина го осъзнаваме това.
Яростта ми в този момент, умората и още някои други фактори ме карат да спра да соля куцо и сакато.
...И нека всеки да си знае мястото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар