След като има възможността да пообиколя тук-таме из Европа и имах времето да мисля за доста неща, и поради още много фактори като умора, безцелно скитане, разтягане на времето, компресиране на времето и какви ли още не магически действия в крайна сметка се замислих над въпросите - Какво кара човек да иска да пътува? Какво вижда във всички нови места, които посещава? Защо му е това преживяване?
И продължавам да си ги задавам тези въпроси. Все още съм на път. Пътувам...то реално всички сме пътници(както искате го разбирайте) и пътуваме от едно място към друго. Като вектор. Всяко едно пътуване е дефинирано от посока и големина или с други думи казано - посока и желание. Ето защо някои стигат до целта си - защото желанието им е равно на това, нужно да достигнат до целта си, докато на други не им стига желание и векторът им е много къс...някаква такава метафора.
Но да се върнем на въпросите. Изминах повече от 15К километра, преминавайки през всякакви ситуации и пак съм далеч от мисълта, че съм видял много. Видях някакви неща, които за мен бяха полезни и забавни. Това е едно от нещата, които ме карат да пътувам. Някой беше казал "Човекът е човек, когато е на път". Ами не знам колко е пътувал този същия. Всяка рецепта си има своите съставки и точни пропорции, за да се получи добър резултат от смесването на иначе нищо не значещи сами по себе си съставки. Пътуването е просто съставка от това ястие Живот, което си сервираме всеки ден и не ни писва да се храним с него. И добре, че не ни писва...е, поне на повечето от нас :)
Дори сега като пиша в главата ми се заформят много идеи и сюжетни линии на размисъл върху тези въпроси. Какво получавам от това, че съм бил в Париж да речем. Удоволствието да видя изумените погледи на приятелите ми, когато им разказвам за лудите преживявания...нееее. Това, което получих от този престой е разбиране към хората - и разбрах, че французите са странна раса :) хахахаха Шегата на страна :) Всеки път, когато се замисля за пътуването ми от Цюрих до Париж ми става хубаво и тъжно. Преминал съм през нещо и съм се поучил...поне би трябвало да съм.
Това е, може би...преживяването, опитът. Това, че разполагаш с информация и начин на действие в подобни ситуации на база опит. Може би това е цялата краста в пътуването...имам да пътувам още много, за да разбера. Иска ми се да попътувам малко по-спокойно. Мазохистичните ми пътешествия са хубави, но само за разкази...за изживяване са доста трудни.
Тези Испанки до мен, седнали на масичка в Макдоналдс на летището във Виена, чакайки за полета си до кой знае къде...може би те знаят :) И тоя азиаетц...как можа да си събуе обувките и да седне по турски, дори няма чорапи. Мадамата от хладилника на Кока Кола се усмихва, за да привлече повече народ да си купят от утоляваща жаждата напитка, а големият отпечатък от пръст, пресъздаден върху стена от сепарето на Макдоналдс, което е точно пред мен ми се струва доста странно решение. И ето, аз си седя сам, изгледал първият филм за кап. Джак Спароу и приготвил втория от поредицата, за да бъде изгледан, тъй като времето е разтегливо понятие...в нашите глави :) Единствено Пикасо е успял да го разтегли, но пак не се е справил доста добре. Имам още 4 часа и половина до момента, в който ще имам възможност да се придвижа към завръщането...завръщане към това, което е. Кое е то и какво е то...и аз не знам, но времето е безспирно и за това и аз не мога да си позволя да спирам да действам, защото изоставам. Изоставам от себе си. Така или иначе след толкова много години спирания, съм изостанал от себе си доста и ще трябва да компресирам времто, за да се настигна...
А от пътуванията...остават само спомените, както от всичко останало. За това действието изисква да се действа, а не да се стои и да се разтегля времето, за да изглежда, като запълнено с действие бездействие...
След 0200 часа сутринта не се случва нищо добро, за това спирам до тук с изморените си разсъждения и продължавам да си гледам филмчетата...те изискват по-малка мисловна дейност :)
...И нека всеки да си знае мястото... защото от толкова пътуване, човек може да се обърка
Няма коментари:
Публикуване на коментар