За великите моменти на откриването

За един човек, занимаващ се с наука няма нищо по-хубаво от това усещане, когато си казва "Аха!". Сега разбирам какво му е било на Архимед та да тръгне да бяга гол по улиците и да вика "Еврика!"...колкото и това да е измислено само за историята :) Да откриеш лекотата на явяване на изпити. Или по-точно да преоткриеш явяването на изпити. Моментът, в който приемеш т.нар. изпит като поредната главоблъсканица(в добрия смисъл, от гледна точка на търсенето на отговор, а не на блъскането на главата). Ето този момент на олекотяване, сякаш си се напълнил с хелий и не ходиш, ами се носиш. В този момент се наслаждаваш на това, което се е случило и поглеждаш с насмешка назад. Усмихваш се на всички тези години, през които си приемал изпитите като нещо, което е срещу теб. Нещо, което е имало за цел да те сломи, ядоса и покаже колко глупав си. Това последното може и да е за добро...Но едно е ясно - изпитите са просто една дума, в която всеки влага някакъв смисъл и най-вече - влага някакво чувство, някаква нагласа. Както е казъл лорд Бейдън Пауъл - "Ако не знаеш нещо, измисли го!". Изпитите са да покажат на човек къде се намира във времето и пространството и според мен е хубаво да се приемат с отворени обятия, а не с напрежение. Второто велико откритие - наслаждаването на загубата. Не, не радостта от това, че си се провалил, а усещането, че не си направил нещо и можеш да разбереш какво е то. Това е като да ти се случи нещо странно, неразбираемо. Да присвиеш очи, да си кажеш "Хммм! Какво стана?". Като някакъв неразбираем предмет, който гледаш и изучаваш. Да искаш да разбереш неговата същност, неговото устройство. Как работи, защо реагира така...Да искаш да знеш още и още! Ето това е - забравяш, че е имало някакъв провал, някакъв спад> просто е било някаква случка и продължаваш. Но определено е трудно да го направиш. Трудно е да се изправиш след провал. Трудно е да си събереш мислите и да продължиш напред. Но пък удоволствието е огромно, когато го постигнеш. Трябва да си непукист и да се хвърлиш в бездната на обърканите си мисли, за да намериш поредното начало. И най-хубавото е, че за всеки човек тези моменти идват по различно време(ако за някои въобще идват). Няма класиране в състезанието на живота. Всеки се състезава с времето, което има, защото не знае кога ще спрат да му засичат време... Така че, да му се не знае - използвайте си времето, докато все още го имате...Както казва Наката - "Всеки който е пил вода - е умрял." ...И нека всеки да си знае сцената, на която излиза...