Това е само за онези, които обичат да изследват, да търсят, да намират. За онези, които да си стоят в малката област на комфорт не е достатъчно, а е само място на което се връщат, за да погледнат света и да си зададат начало на следващото изживяване.
Преди около година си казах, че ще направя всичко възможно, за да стигна до границите на възможностите си. Усетих, че всъщност има много повече от това, което си мисля. Оказа се, че мога да правя и да сътворявам много от нещата, които си намислям. И така реших да видя до къде мога да стигна така. Близо година тествам, експериментирам - разширявам кръгозора си в търсене на границата. Как ще позная, че съм я намерил ли...ами ще я усетя. Хубавото на границите от този род - личните граници на възможностите, е, че могат да се разширяват без да завземаш от територията на някого. Малко странно звучи, но да. Множеството на знанията е странен тип множество, което може да принадлежи едновременно на много хора. Също така може да се разширява почти безкрайно. Което е хубаво. По този начин всеки може да стигне до границите на възможностите си и вместо да прескача на чужда територия, просто променя местоположението ѝ. Така че да се увеличи територията на собствените знания и възможности.
А колкото повече се увеличава територията на знанията и възможностите, толкова повече се увеличава и периметъра на пограничната зона с незнанията и невъзможностите. Да, съществуват толкова много знания и възможности, които не принадлежат на нашето множество от такива. Но дали са ни необходими?
Важното е, човек да продължава. Да става след като е паднал. Да прохожда отново и отново, с една единствена цел - да търси. Тук идва и спорът кое е по-важно - да търси или да намира. За мен са важни и двете. Ако намираш без да търсиш - не намираш интересни за теб неща. Ако търсиш без да намираш, това няма да продължи дълго, защото ще ти писне. Ако не търсиш и не намираш - защо по дяволите живееш? Ето защо аз търся и обичам да намирам. Като Плюшкин съм. Каквото намеря - прибирам го. Все нещо интересно има в него.
За границите...най-трудно е на границата. И човек трябва да е изключително ловък да успее да премине границите си, да се върне обратно и по спокоен начин да си добави нови територии. Не трябва да се оставя да премине и да не съумее да се върне. Само така може да се оцени случилото се. Продължавам да твърдя, че разпознаваме бялото, защото има нещо различно. Един вид чрез сравнението. Разпознаваме почивката, когато знаем какво е да се бъхтиш. Знаем какво е да спечелиш, когато изгубиш. Границите са тези, които са там, за да ни покажат какво има отвъд познатото ни нам познание. И само смелите съумяват да се възползват от това знание на непознатото...голям каламбур настана :) Но е така. За да получиш трябва да искаш да получиш. Даването е второстепенно. То не се усеща по пътя на търсенето и намирането. Даването е част от този процес на намиране. И само тези, които искат да намерят и да си вземат нещо, само те не усещат, че всъщност дават неимоверно много по пътя си.
Трябва да си непукист, за да следваш идеите си в наши дни. Да му се не знае, защо трябва да е толкова трудно...Нека. Че иначе ще сме като разглезени пишлегари - всичко на готово и нищо не оценяват. Мързеливи твари, стоящи в миниатюрната си комфортна зона и само плещещи насам натам, без желание да мръдна и на йота от мизерното си местенце, захлюпени и смачкани от собствения си мироглед, който е навсякъде около тях. С толкова малка граница между знание и незнание, че си мислят, че светът е толкова малък и няма какво толкова да му се учи и излседва, всичко им е на една ръка разстояние...заблудени създания...Направо да ги съжалиш и да им помогнеш като ги освободиш от мозъчните им мъките, които напрягат остатъчното нефункциониращо и закърняло мозъчно вещество и им дадеш свободата на безвремието...където и да е тя. Амин!
...И нека всеки да си знае границата...
Няма коментари:
Публикуване на коментар