Не скоростта убива, а спирането...

В общи линии няма значение дали ще се движиш с превишена скорост, поне не в личен план, за законите е ясно, значение придобива скоростта тогава, когато се наложи да бъде прекратено движението. Има случаи, когато тази скорост, която представлява някакъв енергиен заряд, бъде изразходван в малки количества и постоянно до пълното отнемане на това количество енергия. В един друг случай, енергията от скоростта се освобождава моментно и взривоподобно. Това е като да взривиш стотина малки бомбички или да запалиш една шашка динамит. Резултатът от моментното освобождаване на енергията може да бъде катастрофален. Явно е, че след толкова много движение и толкова много път, се е натрупало огромно количество енергия, което за съжеление не бе възможно да се освободи постепенно с гаснещи темпове, а тази енергия бе освободена с няколко огромни взрива отразяващи се върху живота на група хора. И като всяка една катастрофа последствията са катастрофални. Опусушени човешки животи, материални щети, отпечатъци за цял живот...

За радост положителното в една катастрофа, при която няма човешки жертви, освен положителния заряд, е и фактът, че можеш да започнеш отначало. Като една игра, в която си въвел код за безсмъртие - GAME OVER и продължаваш отначало. Но този път имаш едно, две, три и повече на ум. Това е опитът. В една книжка, която чета в момента - "Възхвала на глупостта" от Еразъм Ротердамски, се казва, че глупавите и невежите живеят най-спокойно. те са необезпокоявани от знанието и мисълта. И има голяма доза реалност в това. Всеки човек, който е посегнал към шишенцата с разсъждение, размисъл, анализ, осъзнаване, смесил е съставките и е поел така забърканата сме си е причинявал голяма доза страдания и болка.

За пореден път се убеждавам, че единственият критерии за разбиране на хората, за осъзнаване на тяхното мислене и техните действия е времето. Това е така, защото след време ще мисля по друг начин относно казаните днес от мен неща. Времето е фактор влияещ на всичко и можеби основен...поне според мен.

За пореден път избягах от линията на размисъл, която мислех, че съм подхванал. Изгубих нишката на мислите си и се разпрострях в една безобразна паяжина от мисли - безформена и несвързана, която не би издържала нито едно съмнение в нея. Така изплетените мисли за безсмислени, за това отивам да структурирам информацията на друго място...

...И нека всеки да си знае скоростта...