…And the pills become my guide

Ех, поредната почивка бе прекъсната поради здравословни причини. Дявол да го вземе това прокажено тяло, пропито с гной и гнас, неиздържащо и на най-малките температурни промени, а само копнеещо за насладите на живота, мрънкайки си за щяло и нещяло. Ако можеше да се трансплантират тела, можеби щях да се възползвам. Но като се замисля и тази глава не е за оставяне. Абе въобще май не ми се съществува...уви някой ни е проклел да си живеем по някакъв неизвестен нам начин, очаквайки най-доброто, получаващи в най-добрият случай това, което заслужаваме и в най-лошия – което искаме. Евала на онези, които искат това, което заслужават! Малцина са. Но това Онзи, Онова или каквото и да е творение на незнайни сили или както си искате ги наричайте, може да отреди, определи, даде и блабла. Да не закачаме Великите сили, токувиж това ми е последният пост в този блог :) Но едва ли някой би си позволил да лиши аудиторията, четяща толкова редовно и със захлас умотворенията на един болен мозък, разлагащ се в черепната кутия на личност известна всекиму и позната никому, от поредната доза възхвала или сол относно личности и събития случващи се в нашето малко, скурбутно, затворено за здравия разум общество. Това ще се разбере скоро...

Та относно лекарствата – поредната доза дрога, способстваща за доразлагането на материята в рахитичното ми тяло. Радост за джобът ми е, че този път спестих голяма част от средствата, закупувайки си евтин, не долнопробен наркотик/антибиотик, поради простата причина, че си замъкнах изтръпналия от болно-лежене задник при лекаря. И той не ми остана длъжен „Ха, колко секрети има!!!” – възклицание отскубнало се от разбиращите, здрави, докторски дробове, при констатирането на наличие на огромно количество незнайни за мен секрети, спотайващи се и в най-малките, затънтени части на белите ми дробове, познати някому като бронхи. Да са живи и здрави всички лекари! Не че имам нещо против тях, всъщност имам, но не против всички. Само ако знаех към кои нямам, щях да ги посещавам. Но уви те са непознати за мен, тъй като за сега успявам да попадам на всевъзможни лекари, използващи метода на пробата и грешката, играещи си с човешкото тяло, както малко, неразбиращо нищо хулиганче, намерило до казана мъничко, улично, мръсно котенце, подиграващо се с животинската му природа, неспособна да се бори с умопомрачението и незнанието на дребното, грешно човешко същество, гаврещо се с безсилието и страданието на невинното създание.

Надеждата е, че един ден справедливостта ще възтържествува! Този ден няма да е нито, когато цъвнат налъмите, нито когато пълната луна огрее обедно-почиващите си човекоподони, а тогава, когато се усетим що за хора сме и направим нещо. Какво нещо ли? Ако знаех, щях да съм го направил...но работя по въпросът!

...И нека всеки да си знае мястото...

Metall up your ass

И ето, че след малко повече от 9 години Metallica отново огря нашите жадни за музика души. Беше си преживяване за всички - за едни по-силно, за други не чак толкова. Например аз! Аз не го почувствах така, както го почувствах в Чехия на 01.07.2004г. Дали заради това, че сега ми беше за трети път, дали заради това, че не бях най-отпред...незнам. А и това, че съм ги виждал вече в новата им светлина не ме остави да се насладя изжяло на момента. Знаех им репертоара, знаех всяка песен как ще я изпълнят, дори знаех на 80% сетлистата, която са били приготвили! И това не е защото аз съм най-великия им фен, а защото те се повтарят! Шоуто е шоу само първия път или може би е било и преди години, за което не мога да преценя само на база изгледани концерти на видео. Не може да искаш да правиш шоу и сцената ти да е същата от последното турне! Също така малко от малко "хореографията" на песните малко да е по натюр. Всеки път е едно и също. Признавам, че не можеш да изпееш една песен по хиляда начина, но всеки който ги е слушал достатъчно дълго знае заучените реплики на групата. Да речем на Battery, James се провиква преди солото "Are you alive? How is the feel to be alive? Show me" Ей такива неща. Може да не са идвали 9 години, но подяволите не сме откъснати от света, за да не знаем какво става навън. Малко то малко сме верни фенове и се интересуваме какво се случва и как се случва с групата!

Радвам се, че запореден път бях част от колоса Metallica, не дирекнто, но с всичкия си глас и цялата си душа бях там и се отдадох на това, което обичам и което ме радва! Въпреки критичното мнение по горе, музиката им ме изпълва на 1000%. Радвам се, че забиха с песни, които не изпълняват чето на концерти - Leper Messiah, Motorbreath, също така желаната Seek & Destroy, а да не говорим за Creeping Death. Малко се раочаровах, че започват с нея. Трябваше да подгреят душите метълски и тогава да усетят тръпката няколкото десетки хиляди фенове, да крещят с все сила "Die! Die! Die! Die!" Което отчасти се получи на Master of Puppets и One.

Но каквото беше - беше! От тук нататък са само спомени. Склонен съм да не вярвам на думите на Lars, че ще ни "минат" и догодина с нов албум, тъй като това съм го чувал и преди на концертите им и то точно от него - поредната заучена реплика :) Но! Дерзайте фенове! Истината е някъде там...

Изживяването е веднъж!

...И нека всеки да си знае мястото...

Coca Cola - жажда за живот

Нямам намерение да правя реклама на този така добре рекламиран продукт, просто искам да кажа, че барабар с многото вреди от този продукт, могат да се намерят и някои положителни неща - връщате на земята! Това преди изпити и всякакви такива трудоемки мероприятия изискващи енергия и съсредоточаване - колата си е стимулант! Да е жива и зддрава лекарката, която ми каза, че колата вдига кръвното по-бързо от всичко друго кофеиново, когато последният път давах кръв и се обекървих, а това доведе до обедняване на мозъка с кръв или ми падна кръвното :) Та се трупясах за малко, но колата ме върна към живота, както ме връща винаги, когато ми трябва живец!

...И нека всеки да си знае мястото...

Бира да е, Загорка да е...останалото е мрак

Ееех таз бира...има си и плюсове, има си и минуси. Докато се набирах последно с едни биииири, миииири направо се заземих...в много значения :) Това алкохола/някой добавят и образованието/ не прощава - направо се парализирах от което имаше недоволни, но какво да се прави :) А и тука мога пак да спомена, че сме е***ти крадливото племе! Качих се на такси и тоя пич ми взе с 10 кинта повече. Не че и аз не съм виновен, че не внимавах какво ми връщаше, ама къде му беше кирливата уста на бакшиша да ми каже, че има да ми връща още. И аз се правих на учтив и си бъбрих с шофьора и тоя ми се оплаква как не му стигат парите, гас, лизинг, жена, деца...блбалба - глупак! И той, и аз! Още един пример как всеки мисли само за себе си и гледа как да прецака другия! Ама всичко се връща, дано поне не ги изпие, ами да си нахрани децата, пак поне да има полза от тез пари! Напред и само напред!

...И нека всеки да си знае мястото...

It's going down - down to the ground!!!

Хаха, супер ми е забавно да чета новините около ЕвроКомисията, която така яко ни реже! Може би съм се сбъркал, но може би така е правилно/в смисъл да се радвам/. А това, че не трябва да става така - по-ясно и не може да бъде! Идеята ми е, че някак си се залъгваме постоянно с някакви малки успехи и все си мислим, че вървим в права посока, а дефакто не забелязваме как с малки стъпки напред дефакто течението ни влече назад! Аз мисля, че ни трябва един невероятен крах във всичко и навсякъде в тази държава оставена на самотек и раточителство, където всеки дърпа във своята посока и накрая резултатът ще е разпокъсване. Та трябва всичко да се сгромоляса, всияко да се провали, всички да ни отрежат - нищо да не остане, НИЩО! Да се започне всичко наново, а не да се гради върху клатещи се основи от миналото, които всички си мислят, че са били стабилни, а дефакто с времето са прогнили - времето на никого не прощава! Всичко се променя - идеали, принципи, начини - всичко трябва да е в крак с времето. А ние какво - Румъния тъпчела на едно място, България вървяла назад! Защо всички дърпат в антилогична посока, толкова са елементарни нещата, но всеки се мъчи да ги изкара, като нещо голямо и сложно. Както и да е, нямам намерение да оправя нещата с два реда, просто се надявам в скоро време хората да се огледат около себе си, дори и в на съседа паничката да гледат ако щат, но да е с просперативни цели!

Ще се радвам да пропадне всичко, за да знам после къде ми отиват усилията, които хвърлям, а не да гледам как всичко пропада в небитието...потта се изпарява, а резулати никакви, само оня дето духа, а и то се разболяваш толкоз да се потиш и оня дето духа така ни одухва...ужаст

...И нека всеки да си знае мястото...

Вълча порода

Е, най-накрая реших да оправя и тази вълча порода. Това заглавие бе продиктувано от настървеното поведение един към друг и по-точно от това, че откраднаха на брат ми фотоапарата. В България се краде - така е, но това, което се случи е случка веднъж...или аз поне така си мисля, защото до сега не съм си и помислял, че може да се случи нещо подобно. Една разходка, не с лодка, ами с кола, премина през наглата кражба на един незнаен селянин или гражданин - не знам, но определено не знаещ положението си в това общество човечец, на едно свято за много от религиозните жители на българското общество, а именно гробище! Един болен мозък, негодно за живот създание се възползва от моментната слабост на група хора и получи своята материална облага - дано й се радва копелето мръсно, да е жив и здрав! Всичко се връща, не съм аз този, който ще го съди, но аз съм този, който ще го обвинява за стореното. И да беше само той...а и да бяхме само ние жертвите на такова престъпление...уви - не сме. Такива бездушевни създания бродят из обществото с безмисленото си съществуване с единствена цел да ожелеят и през утрешния ден! Вярвам, че възмездие съществува, и който и да е - ще го раздаде! Нека му! Всеки получава каквото заслужава, така или иначе всеки ще си го получи - рано или късно.

Просто трябва да се намери орган, който да раздава правосъдие, защото е явно, че в България, функциониращ такъв не съществува - има жалка имитация на съдебна власт, поддържана от незнайно какви подземни скрити сили, хора и каквото и там да е, но явно движена от интереси. А чии са тези интереси - естествено на хората, които са задружни - организиранта престъпност. В момента май тя е по-проспперираща от простолюдието, защото са по-организирани и с по-общи интереси от мнозинството Българи. И така си оцеляват, защото знаят какво искат и знаят как да го постигнат. А ние, които сме много, нито знаем какво искаме, нито знаем по кой точно начин да го постигнем. Само се лутаме сред хилядите възможни варианти и на нито един не залагаме всичко, а само пробваме с по едно пръстче - да проверим какво ще стане. Дявол го взел това общество пропито с некадърни страхливи плъхове, скатаващи се в малките си мизерни хралупки, наслаждаващи се на мизерното си съществувание и постоянно оплюващи всичко и всички, не намиращи се никъде в йерархията на обществото!!! По-добре да стане сто хилядна България, но да е качествена, може и аз да не съм сред качествените, но ще се радвам да отстъпя пред тези, които имат какво да дадат! Всеки се опитва да се намърда някъде дори и да не му е там мястото, с идеята просто да съществува и немислещ това негово съществуване до какво довежда за останалите! Защо всички ги е страх да си признаят за тяхната слабост, за тяхното незнание, за тяхната некадърност!? Защо всички се опитват да бъдат това, което и със триста зора не биха могли да бъдат!? Защо човек не се стреми към съвършенството, към това, което е добро за него и обеството!? Нима всички звена са запълнени и няма къде вече човек да намери своето поприще - едва ли! Точно в момента България има нужда от хора на място!!! Нека спрем да бъдем егоисти, егоцентрици, себелюбци, Нарциси, материалисти и всеки да се замисли за обществото като цяло. Както бях писал веднъж - ако всеки мисли за всички, а не за себе си, то тогава за него ще мислят много повече хора, отколкото ако бе мислил сам за себе си! Така че подяволите - спрете да бъдете тъпи егоисти и направете нещо за обществото независимо на каква цена, защото ако цялото общество изплаща тази цена ще е много по приемлива, отколкото ако я изплаща малцинството от хората, решили, че си заслужава саможертвата!!! Бъдете разумни...

...И нека всеки да си знае мястото...

Странно чувство в мен напира...

През последните две седмици се случваха неща, хиляди неща. По странен начин всичките протичаха и завършваха. За първи път в живота си и в историята на университетското си образование достигнах до момент, в който трябваше да изнасиля екзистенциалния си герой да върши немислими до сега неща. Нощите пред компютъра с канче кафе вече ми се струваха като ежедневие или по-точно еженощие. Уравненията на съвременните науки са недостатъчни, за да опишат ситуацията, която се бе създала. За радост нещата винаги свършват така, както трябва, а не така както ги искаме. Понякога преценката ни за правилно и грешно се разминава с тази на това Нещо, което по някакъв Начин движи нещата, за добро или за лощо. Пред погледа ми се изнизваха хора и възможности...пропуснати възможности, от моя гледна точка и неосъществени такива от гледна точка на Нещото. Със свити вътрешности, пометени от бурята от чувства преминала през последните седмици сега седя на компютъра опитвайки се да опиша нещо, което мисля и усещам, без да имам ясна предства какво предстои. Оставил действията си на произвола на Нещото очаквам нещата да се развиват в най-добрата си светлина. Нещата случвайки се, се навързват едно с друго. Лошото е, че интервалите между някои събития са доста големи и странни мисли обземат съзнанието на човек...деградиращи понякога. Но всичко се оправя, всички получаваме едно и също в - крайна сметка всички умираме! И по тази причина нека сме живи и здрави до тогава, докато не сме!

...И нека всеки да си знае мястото...