През последните две седмици се случваха неща, хиляди неща. По странен начин всичките протичаха и завършваха. За първи път в живота си и в историята на университетското си образование достигнах до момент, в който трябваше да изнасиля екзистенциалния си герой да върши немислими до сега неща. Нощите пред компютъра с канче кафе вече ми се струваха като ежедневие или по-точно еженощие. Уравненията на съвременните науки са недостатъчни, за да опишат ситуацията, която се бе създала. За радост нещата винаги свършват така, както трябва, а не така както ги искаме. Понякога преценката ни за правилно и грешно се разминава с тази на това Нещо, което по някакъв Начин движи нещата, за добро или за лощо. Пред погледа ми се изнизваха хора и възможности...пропуснати възможности, от моя гледна точка и неосъществени такива от гледна точка на Нещото. Със свити вътрешности, пометени от бурята от чувства преминала през последните седмици сега седя на компютъра опитвайки се да опиша нещо, което мисля и усещам, без да имам ясна предства какво предстои. Оставил действията си на произвола на Нещото очаквам нещата да се развиват в най-добрата си светлина. Нещата случвайки се, се навързват едно с друго. Лошото е, че интервалите между някои събития са доста големи и странни мисли обземат съзнанието на човек...деградиращи понякога. Но всичко се оправя, всички получаваме едно и също в - крайна сметка всички умираме! И по тази причина нека сме живи и здрави до тогава, докато не сме!
...И нека всеки да си знае мястото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар