Ех, поредната почивка бе прекъсната поради здравословни причини. Дявол да го вземе това прокажено тяло, пропито с гной и гнас, неиздържащо и на най-малките температурни промени, а само копнеещо за насладите на живота, мрънкайки си за щяло и нещяло. Ако можеше да се трансплантират тела, можеби щях да се възползвам. Но като се замисля и тази глава не е за оставяне. Абе въобще май не ми се съществува...уви някой ни е проклел да си живеем по някакъв неизвестен нам начин, очаквайки най-доброто, получаващи в най-добрият случай това, което заслужаваме и в най-лошия – което искаме. Евала на онези, които искат това, което заслужават! Малцина са. Но това Онзи, Онова или каквото и да е творение на незнайни сили или както си искате ги наричайте, може да отреди, определи, даде и блабла. Да не закачаме Великите сили, токувиж това ми е последният пост в този блог :) Но едва ли някой би си позволил да лиши аудиторията, четяща толкова редовно и със захлас умотворенията на един болен мозък, разлагащ се в черепната кутия на личност известна всекиму и позната никому, от поредната доза възхвала или сол относно личности и събития случващи се в нашето малко, скурбутно, затворено за здравия разум общество. Това ще се разбере скоро...
Та относно лекарствата – поредната доза дрога, способстваща за доразлагането на материята в рахитичното ми тяло. Радост за джобът ми е, че този път спестих голяма част от средствата, закупувайки си евтин, не долнопробен наркотик/антибиотик, поради простата причина, че си замъкнах изтръпналия от болно-лежене задник при лекаря. И той не ми остана длъжен „Ха, колко секрети има!!!” – възклицание отскубнало се от разбиращите, здрави, докторски дробове, при констатирането на наличие на огромно количество незнайни за мен секрети, спотайващи се и в най-малките, затънтени части на белите ми дробове, познати някому като бронхи. Да са живи и здрави всички лекари! Не че имам нещо против тях, всъщност имам, но не против всички. Само ако знаех към кои нямам, щях да ги посещавам. Но уви те са непознати за мен, тъй като за сега успявам да попадам на всевъзможни лекари, използващи метода на пробата и грешката, играещи си с човешкото тяло, както малко, неразбиращо нищо хулиганче, намерило до казана мъничко, улично, мръсно котенце, подиграващо се с животинската му природа, неспособна да се бори с умопомрачението и незнанието на дребното, грешно човешко същество, гаврещо се с безсилието и страданието на невинното създание.
Надеждата е, че един ден справедливостта ще възтържествува! Този ден няма да е нито, когато цъвнат налъмите, нито когато пълната луна огрее обедно-почиващите си човекоподони, а тогава, когато се усетим що за хора сме и направим нещо. Какво нещо ли? Ако знаех, щях да съм го направил...но работя по въпросът!
...И нека всеки да си знае мястото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар