8ми май, часове след изпита по Пътнически автомобилни превози(на който още не знам резултата…), в стол номер 4, сговорна дружинка храна набива и не само. Обсъжда. Обсъжда та й пращят ушите…то това е от яденето…в крайна сметка се стига до темата за новооткритата и пусната в експлоатация метролиния. С не много ясна информация относно часът на пускане, периметъра обхващан от линията, заплащането на превозите се запътваме да изпробваме новата придобивка. Барабар петко с мъжете или барабар мъжете с метрото се отправяме в жегата пеш към метростанция „ГМ Димитров”. Пеш защото сме бедни студенти, един без карта и двама с фиктивни карти. Достигаме и навлизаме в дълбините на метростанцията. Първи впечатления – посреща ни млада госпожица и ни упътва към правилната посока, много пък знаеше къде искахме да отидем. Важното бе, че бе любезна. Друго, прохладно е и приятно, много, много хора, със същите намерения – да се повозят безплатно и да инспектират като Бате Бойко метрото!
След борени минутки пристига мотрисата, натъпкана с огромно количество телесни принадлежности. При отварянето на вратите се усеща маранята и смрадта на пот от хората натикали се да видят шоуто без парички. Следват шеги относно новата позиция, която трябва да се учреди в СКГТ – „Натъпквач”, също и за спрените климатични инсталации за безплатния превозен ден.
Следващата спирка е нашата. Спираме просто защото е задушно, а и защото сме с мисия все пак – инспекция на новопостроените станции. Заключение – келява работа! Татко, който съм убеден, че не е професионален плочкаджия слага по-добре плочки! Оставили са си пръстите господата, които в продължение на около 8 години се опитват с все сили да завършат този така значим за населението на София транспортен проект. Уви! Пак нищо не са направили. Дори виражите в завоите на са направени както трябва. Имаш чувството, че ще изхвърчиш през вратите. Ама простено им е – те никога не са виновни!
Плюс, голям плюс, клонящ към положителния полюс на 20кВ трансформатор, е времето за достигане до заветния център на София. Дори аз с недоумение се усещам по някое време, че де факто разстоянието от Мусагеница до центъра сме го взели за около 12 мин, при това с престой на една станция. Ето това му предимство на метрото е жокерът, който всички виждаме, но де факто ни е трудно да усетим поради глупавите и сбелюбни управници, крадящи безразборно от всякъде и от всичко що могат да докопат. Уви, ще трябва да си живеем с тази напаст, тъй като все пак тя ни управлява. Но, на темата…
В центъра – хора. Много хора. Сладоледче, биричка, лафче и на обратно. На връщане, стигаме до Младост за отрицателно време, непосилно на автобусния транспорт изразяващ се в задръстването на Хемус, Семинарията, Кръстовището след семинарията с 94 и след това още доста дълъг път с 88. Евалата Бате, евалата Бойко! Колкото вредиш толкова и помагаш! Или поне успяваш да залъжеш населението че вършиш работа, както е било по бай Тошово време. Явно се връщаме с години назад, историята за нищо я нямаме. Вехта измислена приказка, без никакво значение за бъдещето – грешка! Ама айде…метрото върви, хората са доволни или поне повечето, така че всичко е наред! Чакаме да ни свържат с Обеля!
9ти май, освен че се чества празника на ЕС или от някои червендалести – спечелването на войната е също и…събота. В ранните часове около 0714ч, спирката на Джумаята, колеги си лафят. Кой на работа, кой на пътешествие(гъз път да види), начина на достигане е един – автобус номер 280. След жалвания за изтърван превоз и други приказки, спирката до Национална следствена служба разкрива как пропуснатите ползи могат да бъдат съвсем оползотворени ползи!!! Автобусът ни спира, всички слизат с недоумение, и ние барабар с тях. В далечината се забелязват униформени служители, линейка напускаща местопроизшествието, автомобил(Lancia или Volvo) забит под левия, заден край на ПРЕДИШНИЯ автобус 280! (Честит рожден ден Петя! Да си жива, че много здрави се споминаха!). Преминавайки покрай автомобила се забелязва кръв по въздушната възглавница. Явно има пострадали.
Но, като един виден критик, във всяка ситуация мога да намеря виновни. Не изключвам възможността за случаен инцидент, но при следните обстоятелства – спряло превозно средство от редовните линии на масовия градски транспорт, автомобил, забит до предно стъкло под автобуса, при достатъчна видимост на пътя, явно някой си е правил гонка. Някак си, за да се шмугнеш под автобус ти е необходима доста висока скорост, която не би могла да бъде постигната при спазване на ограниченията за движение в града. Явно господина, който за съжаление сега си пати от това, е преценил грешно възможностите си на супермен за летене или на призрак за преминаване през предмети, или пък на всевиждащ пророк, предвиждайки всяка ситуация! За голямо съжаление по пътищата се опитват да се изявяват доста такива лица. Защо не вземат да се пробват в предаването „Ясновидци” – някак си е с пъти по безопасно!
…И нека всеки да си знае мястото…
Няма коментари:
Публикуване на коментар