Странно чувство в мен напира...

През последните две седмици се случваха неща, хиляди неща. По странен начин всичките протичаха и завършваха. За първи път в живота си и в историята на университетското си образование достигнах до момент, в който трябваше да изнасиля екзистенциалния си герой да върши немислими до сега неща. Нощите пред компютъра с канче кафе вече ми се струваха като ежедневие или по-точно еженощие. Уравненията на съвременните науки са недостатъчни, за да опишат ситуацията, която се бе създала. За радост нещата винаги свършват така, както трябва, а не така както ги искаме. Понякога преценката ни за правилно и грешно се разминава с тази на това Нещо, което по някакъв Начин движи нещата, за добро или за лощо. Пред погледа ми се изнизваха хора и възможности...пропуснати възможности, от моя гледна точка и неосъществени такива от гледна точка на Нещото. Със свити вътрешности, пометени от бурята от чувства преминала през последните седмици сега седя на компютъра опитвайки се да опиша нещо, което мисля и усещам, без да имам ясна предства какво предстои. Оставил действията си на произвола на Нещото очаквам нещата да се развиват в най-добрата си светлина. Нещата случвайки се, се навързват едно с друго. Лошото е, че интервалите между някои събития са доста големи и странни мисли обземат съзнанието на човек...деградиращи понякога. Но всичко се оправя, всички получаваме едно и също в - крайна сметка всички умираме! И по тази причина нека сме живи и здрави до тогава, докато не сме!

...И нека всеки да си знае мястото...

More blood will be spilled...

Ето и мен, отново на бойното поле...или по-точно блогното поле :) Днес ми се случи за пореден път да се пробвам да даря кръв. Да се пробвам - да! Процента на успяваямостта при мен е 33.33%, сиреч ниско КПД. От три опита за даряване само един е успешен. Аз уж да направя добро - но първото правило на първата помощ, ако си спомням правилно е - ако не можеш да помогнеш, по-добре не пречи. Та явно за това не мога да помогна, защото бих попречил. А и кой би желал кръв, която през последните три години бе опостушавана от набезите на злите антибиотици! (Тони, не ме разбирай погрешно ;))

И днес бях отхвърлен като донор! Надявам се, че никой не се е нуждаел от кръвта ми и за това не се е наложил да я давам!

Догодина или по някое време, когато не лекувам нищо свързано с вземането на някакви лекарства пак ще пробвам да бъда обезкървен в името на доброто!

...И нека всеки да си знае мястото/кръвната група/...