Колкото и да съм злопаметен никога до сега не съм карал гршките на другите да изпъкват. Винаги съм ги приемал с лека ръка и с твърдението, че всички сме хора, на всички може да се случи, всеки се старае да даде максималното от себе си и все такива благоразполагащи мисли... Уви, вече две години и половина махам като вентилатор на грешките на ТУ! Почти никога не съм изкарвал виновен някого в ТУ. Винаги търсех грешките в себе си или в колегите. И ние не сме цветенца за мирисане - да, така е, но подяволите, писна ми ние да се правим, че учим, а те да се правят, че ни преподават! А после изискват все едно са преподаватели в Иейлс или Оксфорд!!! Да си имаме уважението, за да си нямаме неприятностите. Започвам да се убеждавам, че съществуват творения на природата, живеещи с една единствена цел, която им дава сили, за да преживеят още един ден - злорадството над слабостта на другите! Това да мачкаш с удоволствие и да скършваш духа на малцината желаещи да покарат в тази неплодородна, покварена с лицемерие, задкулисни игри почва наречена образование. То е като разходка в гъста мъгла - вървиш, незнаеш къде стъпваш, незнаеш кого ще срещнеш, а най-лошото е, че не знаеш къде отиваш! И тъкмо започне да се развиделява и виждаш безпосочните си стъпки, оставени в хаотичен безпорядък по земята. Някой ще каже "Поне следи си оставил!", да, но за кого? бих казал аз! До тук сме стигнали защото сме следвали точно такива стъпки!
Та да се върна на темата...защо всички се бият в гърфите, че вършат работа, а си стоят зад бюрцето и се скатават. И при това, когато им кажеш, че не са свършили работа - те роптаят най-безсрамно гадовете! Пример: Някъде из правилниците на ТУ пишело, че седмичният разпис, трябвало да бъде изготвен и публикуван седмица преди започване на учебните занятия! Няма да цитирам, вярвам на Всемогъщите правила създадени от Всемогъщият, Великолепният, Неповторимият/така мога цяла вечност, схващатате на къде бия.../ Технически Университет! Уви никой не го е грижа какво пише в правилниците. Днес си отидох във Всемогъщият Учебен Отдел, където изготвят Всемогъщоберазборноразпределените разписи и при въпрос дали са изготвени разписите, получих отговор - "за какво ви е?". Бях учудващо-зашеметен! Бях се подготвил за какви ли не сценарии, но да ме питат за какво ми е разписа - е не бях се замислял над този въпрос! Можеби само веднъж съм си го задавал, но това е било в първи курс и много бързо си отговорих! И при цялото си нервно поведение като личност, по някакви незнайни обстоятелства запазих самообладание и се свърши само с тряскане на вратата/тя горката, не е виновна, но съм сигурен че е свикнала!/ :)
Та след като пресях всички следствия, причинените от моите грешки и от чуждите, вече на трезво мога да соля като готвач! И смятам да го правя, докато имам сили и дар слово.
Не веднъж вече съм си изпросвал неблагоразположението на преподаватели и вече започвам да свиквам. "Всичко, което не ме убива - ме прави по-силен!"! Така че опит имам и ще го прилагам, за да успея да избягвам умело нападките и подливания на вода!
So far, so good!
...И нека всеки да си знае мястото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар