A simple device

This morning, as we "moved" the time, because humanity is so powerful and this is yet another act to remind us how we can control things, I have noticed once again that I have a simple device in my room. It is the opposite of smart, but it is neither stupid nor un-smart. It is just a simple radio-clock. That puts me to sleep and wakes me up with Classic FM. All the other stations blabber a lot. And the moment I noticed what time it is, with a little smile of appreciation, I realised what has happened.

This device doesn't have an internal computer, as most of the smart devices nowadays have. It does have a digital clock. That "ticks" when it is supposed to tick. Without any knowledge, if it ticks for 10:01 or for 09:01. It is there for the tick! And it is good at that. Until the mains power goes down. Then it just falls asleep.

I like the idea that I have something that doesn't track, upload, receive, record, put into a database, analyse, send reports and all other associated with the idea of being on a self-improving pattern verbs, that are on the outside of the box on almost every smart device. These verbs might be indeed handy. But a simple device is exactly that - simple. And that is what I need in my life now - simplicity.

A voice in my head

Recently I have rediscovered a voice. It is a voice that can fill a hall. It can be dark and scratchy. It can be soft and mellow. But it is always present. I can feel it resonating in my body. 

I've been a Slipknot fan for quite some time, even though not very passionate. I've been on their concert back in 2004 when I used to have a long hair and headbanging but it was the music that made me listen to them. But now I rediscovered the person behind the mask...in Slipknot's case quite literally.

Corey Taylor. There is nothing I can say that can make your experience his voice better. Just enjoy it.

Whatch it here

...and may we all know our voice...

Честит национален празник, с Google!

www.google.bg

Google посвети заглавната си страница(дудъл, doodle)  на 3ти март, националният празник на Република България.

На изображението се появява заря в трите цвята, които са и цветовете на националния флаг - бяло, зелено и червено.

Въпреки че ми е малко странно защо фонът е тъмен с тъмни облаци. Има възможност да е от часът на денонощието. Ще се разбере през деня.

... И нека всеки да си знае националните празници...

Only the brave

Три години по-късно една идея намира своя образ. Колко е забавно, когато осъзнаваш разни неща. Било ми е нужно да потърпя три години, за да намеря това, което търсех. Преди три години реших да си направя проект за татуировка, която да си е мой личен стимул. Знаех какво ще пише и го сътворих. Избрах си шрифт, който да ми харесва. Но усещах, че само текст не е достатъчно. Исках да има някакъв символ, който да се свърже с текста и да ми харесва на мен самия и да има смисъл за мен самия. Радвам се, че преди три години не избързах...

Преди около месец, когато си купих книгата "Нация" на сър Тери Пратчет, още с разгръщането на първата страница го видях! Нямах идея каква символика е заложена в книгата, но знаех, че ще бъде това - вълна на фона на залязващото слънце. Може би защото точно в този период се научих да плувам и усъвършенствах възможностите си за гмуркане. А също така и с течение на най-голямата ми морска обиколка осъзнах, че морето се настани в сърцето, душата и белите ми дробове на много по-голямо пространство отколкото планината. Абсолютен потрес за моите разбирания! Но, когато нещо ти харесва и се чувстваш добре с него - продължаваш с него. Може би имах предвид водата като цяло. Защото точно след две седмици се отваря сезона на басей на в ТУ-София и отново влизам в новите си свои води :) Този път буквално.

Но, относно символиката на това изображение. Докато си четях се оказа, че това е татуировка, която получават момчетата, които покажат смелост оцелявайки на един остров. Това действие ги превръща от момчета в мъже! Това е символ на промяна. А промяната се получава, когато има някакво действие. И какъв по-добър стимул за действие от вътрешната сила да си смел винаги когато пожелаеш.

Случайно или не всичко си идва на мястото. Три години, за да се почувствам удовлетворен от това, което съм направил. Който търси - намира! Радвам се, че послушах вътрешното си чувство за неудовлетвореност, за да стигна до този момент сега...

...И нека всеки да си знае стимула...

Why?

If you are good at something - find out why!
If you are bad at something - find out why!

Statistics can help you through!

"If you know the reason one will not need to make experiments" Leonardo Da Vinci

Ако си добър в нещо - разбери защо!
Ако не се справяш с нещо - разбери защо!

Статистиката може да ти помогне!

"Ако знаеш причината няма нужда да правиш експерименти" Леонардо Да Винчи

За умението да плуваш

От много време насам усещам, че все нещо ме залива - я горещи вълни, я неочакван дъжд, я порой от нежелани слова или най-вече - порой от задачи! 

Положението все се закърпваше. То и сега продължава да се кърпи. Но не е въпроса в уменията по шев и кройка, а в майсторството на шивачеството! И вчера достигнах до извода, че когато тръгне да те залива вълната от задачи или се научаваш да плуваш и оцеляваш, или гълташ вода и се проваляш. И се надяваш, че и в двата варианта изхода няма да е летален.

Хубаво е човек да се научи да плува в неговите си води. Сега разбирам, защо се казва "чувствам се във свои води". Ами много ясно - всичко е относително. И ако бурните априлски води на Струма са като "в мои води" то на някого тези води биха били като нещо ужасяващо и не биха припарили до тях. Ето защо тихите води за някого за бурни, а бурните - тихи! За всяка ладия си има река. 

И наистина - ако човек не съумее да изгради у себе си способността да гребе между задачите, чячрез спокойни и продължителни тренировки или пък ударни, интензивни такива, но имащи резултат - научаване, то резултатът няма да е никак близо до дори и неочаквания такъв. Очакванията са гадна работа! Но всеки ги има, нормално е.

Няма едно решение! Това установихме от Quentin Cooper. Така че колкото и да пиша неща, които за мен са верни и правилни, то винаги ще има разни люде, на които това ще им се стори непонятно. Това че трябва да си активен, а не да следваш течението. НО! В някои моменти пък е хубаво да следваш течението, а не да бъхтиш с всички сили за едното нищо. Анализ! Преценка на ситуацията. Това е нужно на първо място. Преди каквито и да било действия - Think! Мисли! И пак - мисли, но разумно. Много мислене, водело до смърт. Или поне такива легенди се носят сред царството на патките. Но пък притежателите на професорски титли от това пернато царство биха били на друго мнение. Ами много ясно! Едните мислят с главата си, а другите - знае ли патка! С клюна си може би...Те затова едни стават професори, а други проFeSorry(един вид - извинявайте за професионалното желязо) Ама нейсе

Копайте, радвайте се, усмихвайте се, само не се давете! А се научете да плувате във всякакви води. За да можете да се наслаждавате на всичко, което ви се случва, а не да мрънкяте като новородени пикльовци, дето се чудят какво първо да поискат.

Я се стягайте и с главата надолу! Така се учи. Скачаш в дълбокото и ако ти се живее - успяваш. Ако ли пък не - плуваш с рибетата по дъното. А и те ще ти се зарадват :)

Как ми се ходи на басейн. Отдавна се каня да се запиша в Техническия...ще взема да го направя.

Хайде - всяка жаба да си знае гьола!

Пътуване до границите и отвъд

Това е само за онези, които обичат да изследват, да търсят, да намират. За онези, които да си стоят в малката област на комфорт не е достатъчно, а е само място на което се връщат, за да погледнат света и да си зададат начало на следващото изживяване.

Преди около година си казах, че ще направя всичко възможно, за да стигна до границите на възможностите си. Усетих, че всъщност има много повече от това, което си мисля. Оказа се, че мога да правя и да сътворявам много от нещата, които си намислям. И така реших да видя до къде мога да стигна така. Близо година тествам, експериментирам - разширявам кръгозора си в търсене на границата. Как ще позная, че съм я намерил ли...ами ще я усетя. Хубавото на границите от този род - личните граници на възможностите, е, че могат да се разширяват без да завземаш от територията на някого. Малко странно звучи, но да. Множеството на знанията е странен тип множество, което може да принадлежи едновременно на много хора. Също така може да се разширява почти безкрайно. Което е хубаво. По този начин всеки може да стигне до границите на възможностите си и вместо да прескача на чужда територия, просто променя местоположението ѝ. Така че да се увеличи територията на собствените знания и възможности.

А колкото повече се увеличава територията на знанията и възможностите, толкова повече се увеличава и периметъра на пограничната зона с незнанията и невъзможностите. Да, съществуват толкова много знания и възможности, които не принадлежат на нашето множество от такива. Но дали са ни необходими?

Важното е, човек да продължава. Да става след като е паднал. Да прохожда отново и отново, с една единствена цел - да търси. Тук идва и спорът кое е по-важно - да търси или да намира. За мен са важни и двете. Ако намираш без да търсиш - не намираш интересни за теб неща. Ако търсиш без да намираш, това няма да продължи дълго, защото ще ти писне. Ако не търсиш и не намираш - защо по дяволите живееш? Ето защо аз търся и обичам да намирам. Като Плюшкин съм. Каквото намеря - прибирам го. Все нещо интересно има в него.

За границите...най-трудно е на границата. И човек трябва да е изключително ловък да успее да премине границите си, да се върне обратно и по спокоен начин да си добави нови територии. Не трябва да се оставя да премине и да не съумее да се върне. Само така може да се оцени случилото се. Продължавам да твърдя, че разпознаваме бялото, защото има нещо различно. Един вид чрез сравнението. Разпознаваме почивката, когато знаем какво е да се бъхтиш. Знаем какво е да спечелиш, когато изгубиш. Границите са тези, които са там, за да ни покажат какво има отвъд познатото ни нам познание. И само смелите съумяват да се възползват от това знание на непознатото...голям каламбур настана :) Но е така. За да получиш трябва да искаш да получиш. Даването е второстепенно. То не се усеща по пътя на търсенето и намирането. Даването е част от този процес на намиране. И само тези, които искат да намерят и да си вземат нещо, само те не усещат, че всъщност дават неимоверно много по пътя си.

Трябва да си непукист, за да следваш идеите си в наши дни. Да му се не знае, защо трябва да е толкова трудно...Нека. Че иначе ще сме като разглезени пишлегари - всичко на готово и нищо не оценяват. Мързеливи твари, стоящи в миниатюрната си комфортна зона и само плещещи насам натам, без желание да мръдна и на йота от мизерното си местенце, захлюпени и смачкани от собствения си мироглед, който е навсякъде около тях. С толкова малка граница между знание и незнание, че си мислят, че светът е толкова малък и няма какво толкова да му се учи и излседва, всичко им е на една ръка разстояние...заблудени създания...Направо да ги съжалиш и да им помогнеш като ги освободиш от мозъчните им мъките, които напрягат остатъчното нефункциониращо и закърняло мозъчно вещество и им дадеш свободата на безвремието...където и да е тя. Амин!

...И нека всеки да си знае границата...