В общи линии няма значение дали ще се движиш с превишена скорост, поне не в личен план, за законите е ясно, значение придобива скоростта тогава, когато се наложи да бъде прекратено движението. Има случаи, когато тази скорост, която представлява някакъв енергиен заряд, бъде изразходван в малки количества и постоянно до пълното отнемане на това количество енергия. В един друг случай, енергията от скоростта се освобождава моментно и взривоподобно. Това е като да взривиш стотина малки бомбички или да запалиш една шашка динамит. Резултатът от моментното освобождаване на енергията може да бъде катастрофален. Явно е, че след толкова много движение и толкова много път, се е натрупало огромно количество енергия, което за съжеление не бе възможно да се освободи постепенно с гаснещи темпове, а тази енергия бе освободена с няколко огромни взрива отразяващи се върху живота на група хора. И като всяка една катастрофа последствията са катастрофални. Опусушени човешки животи, материални щети, отпечатъци за цял живот...
За радост положителното в една катастрофа, при която няма човешки жертви, освен положителния заряд, е и фактът, че можеш да започнеш отначало. Като една игра, в която си въвел код за безсмъртие - GAME OVER и продължаваш отначало. Но този път имаш едно, две, три и повече на ум. Това е опитът. В една книжка, която чета в момента - "Възхвала на глупостта" от Еразъм Ротердамски, се казва, че глупавите и невежите живеят най-спокойно. те са необезпокоявани от знанието и мисълта. И има голяма доза реалност в това. Всеки човек, който е посегнал към шишенцата с разсъждение, размисъл, анализ, осъзнаване, смесил е съставките и е поел така забърканата сме си е причинявал голяма доза страдания и болка.
За пореден път се убеждавам, че единственият критерии за разбиране на хората, за осъзнаване на тяхното мислене и техните действия е времето. Това е така, защото след време ще мисля по друг начин относно казаните днес от мен неща. Времето е фактор влияещ на всичко и можеби основен...поне според мен.
За пореден път избягах от линията на размисъл, която мислех, че съм подхванал. Изгубих нишката на мислите си и се разпрострях в една безобразна паяжина от мисли - безформена и несвързана, която не би издържала нито едно съмнение в нея. Така изплетените мисли за безсмислени, за това отивам да структурирам информацията на друго място...
...И нека всеки да си знае скоростта...
понеделник, 25 април 2011 г.
сряда, 6 април 2011 г.
Отново пропуших...
за мое голямо съжаление, но поради стечение на много обстоятелства(ако се вгледаме в началото на всяко ново събитие то винаги може да бъде сързано с безкраен брой причини) се налага да поглъщам голямо количество от тютюневия дим всеки ден и така вече активно поглъщам тютюнев дим. Реално погледнато - е пасивно, но активно го поемам. Намирам се в атмосфера на обилно димоизлъчване, високо токсична среда, димна завеса...спирам с метафорите. Работната ми атмосфера налага да бъда покрай хора, непрестанно употребяващи цигари, което на мен ми се отразява някак неприятно. Не мога да разбера, защо всичко казват, че е по-лошо да си пасивен пушач, защото те поглъщали дима на активните пушачи. Аз смятам, че от гледна точка на поглъщане, активните поглъщат 1. Изсмукания от цигарите дим; 2. Изпуснатия от тях дим примесен с СО2 и 3. Дима отделян от цигарите в стационарен режим на работа(свободно димящи).
Но както и да е, темата е дискутирана многократно. Идеята е, че за пушачите атмосферата на околната среда не е много зависима от количеството дим намиращо се в нея, докато за мен е жизнено важно количеството на тютюнев дим да клони към 0 или поне да бъде проветрявано, за намаляването му. Това е по простата причина, че не искам да привиквам към това състояние. Не че не мога да се справя с него, но просто не искам да бъде така. И се радвам, че имам това право и смятам да се възползвам от него...как? Това още не знам, но съм на път да разбера.
На никого не пожелавам това. Опитвам се да измисля социален експеримент за пушачи, за да разберат какво е да се намираш в среда, в която постоянно имаш дразнител. Нещо, което те разсейва постоянно, причинява главоболие, сълзене на очите, омирисва всичките ти дрехи, и(аз не съм го доказал, но има хора, които най-вероятно са го направили) - води до различни заболявания. За сега съм се спрял на варианта с поставянето на пушачите под постоянно въздействие на силен аромат, който те не понасят. Но за сега този проект го оставям в сферата на разработките...в бъдеще може да се окаже нещо интересно :)
Дерзайте пушачи - дните ви са преброени! ...както и на всички непушачи... хахахха Шегувам се :) Пушете си цигарите...кой каквото прави - на себе си го прави. Това го бях прочел в един комикс още като дете...
...И нека вски да си знае чъздуха, който поглъща...
П.С. Току-що ми хрумна, че пушачите може да са причинителите за разпадането на озоновия слой! Хахаха, трябва да се пробвам да пласирам тази идея, може и да се получи нещо успешно :) гегегегеге
Но както и да е, темата е дискутирана многократно. Идеята е, че за пушачите атмосферата на околната среда не е много зависима от количеството дим намиращо се в нея, докато за мен е жизнено важно количеството на тютюнев дим да клони към 0 или поне да бъде проветрявано, за намаляването му. Това е по простата причина, че не искам да привиквам към това състояние. Не че не мога да се справя с него, но просто не искам да бъде така. И се радвам, че имам това право и смятам да се възползвам от него...как? Това още не знам, но съм на път да разбера.
На никого не пожелавам това. Опитвам се да измисля социален експеримент за пушачи, за да разберат какво е да се намираш в среда, в която постоянно имаш дразнител. Нещо, което те разсейва постоянно, причинява главоболие, сълзене на очите, омирисва всичките ти дрехи, и(аз не съм го доказал, но има хора, които най-вероятно са го направили) - води до различни заболявания. За сега съм се спрял на варианта с поставянето на пушачите под постоянно въздействие на силен аромат, който те не понасят. Но за сега този проект го оставям в сферата на разработките...в бъдеще може да се окаже нещо интересно :)
Дерзайте пушачи - дните ви са преброени! ...както и на всички непушачи... хахахха Шегувам се :) Пушете си цигарите...кой каквото прави - на себе си го прави. Това го бях прочел в един комикс още като дете...
...И нека вски да си знае чъздуха, който поглъща...
П.С. Току-що ми хрумна, че пушачите може да са причинителите за разпадането на озоновия слой! Хахаха, трябва да се пробвам да пласирам тази идея, може и да се получи нещо успешно :) гегегегеге
понеделник, 21 март 2011 г.
Пътуване до дупка...
Убеден съм, че като малък съм си казал следното - "Иска ми се някой ден да пътувам, да пътувам, ама толкова да пътувам, че да се разцепя от пътуване!". Е, сбъдна ми се желанието...или поне аз така си мисля. Защото за сегашните ми стандарти последните месеци си беше бая пътуване. Кой знае, някой ден може да вдигна резултатите и скалата, с която измервам да е друга, с по-високи стойности :) Но сега за сега се "разцепих от пътуване". Особено последните седмици, включващи последните седмици от престоя ми в Словакия, където успях да се изнасиля и да обиколя хълмовете около Жилина, да ппосетя един замък близо до града и да си направя дъъълга разходка в малкия град като за последно. И като се започна...то не се е свършвало, а само продължи. Обиколка на Братислава и околностите. Успях да видя със собствените си очи единственият лифт за автомобили в целия свят...или поне Словаците така го представят, а и в Интернет поне за сега не успях да открия друг такъв. Много съм доволен :) От завода на Фолксваген в далечината забелязах следващата си цел - Телевизионната кула на Братислава на връх Камжик. И него го покорих, кулата видях, бая се изпотих :) Посетих и замъка в Братислава - Братиславския замък. И като муле натоварен се отправих към гарата, за да си хващам автобуса за Виена. А там - първите две части на Карибски пирати до към 0430ч сутринта. Навлечен с 3 тениски, едно спортно якенце и яке върху него, екиппиран с две чанти успях да премина митническа проверка без проблеми и се озовах в самолета...точно до двигателя :) Още едно приятно изживяване :) От там София - Пловдив - Младово - Котел - Аксаково - Силистра. Сега съм положил морни нозе и отмарям, подготвяйки се за следващото предизвикателство в живота ми :)
...И така се надявам всеки да си научи мястото и да си стои там...
...И така се надявам всеки да си научи мястото и да си стои там...
вторник, 15 март 2011 г.
Пантелей пътник
След като има възможността да пообиколя тук-таме из Европа и имах времето да мисля за доста неща, и поради още много фактори като умора, безцелно скитане, разтягане на времето, компресиране на времето и какви ли още не магически действия в крайна сметка се замислих над въпросите - Какво кара човек да иска да пътува? Какво вижда във всички нови места, които посещава? Защо му е това преживяване?
И продължавам да си ги задавам тези въпроси. Все още съм на път. Пътувам...то реално всички сме пътници(както искате го разбирайте) и пътуваме от едно място към друго. Като вектор. Всяко едно пътуване е дефинирано от посока и големина или с други думи казано - посока и желание. Ето защо някои стигат до целта си - защото желанието им е равно на това, нужно да достигнат до целта си, докато на други не им стига желание и векторът им е много къс...някаква такава метафора.
Но да се върнем на въпросите. Изминах повече от 15К километра, преминавайки през всякакви ситуации и пак съм далеч от мисълта, че съм видял много. Видях някакви неща, които за мен бяха полезни и забавни. Това е едно от нещата, които ме карат да пътувам. Някой беше казал "Човекът е човек, когато е на път". Ами не знам колко е пътувал този същия. Всяка рецепта си има своите съставки и точни пропорции, за да се получи добър резултат от смесването на иначе нищо не значещи сами по себе си съставки. Пътуването е просто съставка от това ястие Живот, което си сервираме всеки ден и не ни писва да се храним с него. И добре, че не ни писва...е, поне на повечето от нас :)
Дори сега като пиша в главата ми се заформят много идеи и сюжетни линии на размисъл върху тези въпроси. Какво получавам от това, че съм бил в Париж да речем. Удоволствието да видя изумените погледи на приятелите ми, когато им разказвам за лудите преживявания...нееее. Това, което получих от този престой е разбиране към хората - и разбрах, че французите са странна раса :) хахахаха Шегата на страна :) Всеки път, когато се замисля за пътуването ми от Цюрих до Париж ми става хубаво и тъжно. Преминал съм през нещо и съм се поучил...поне би трябвало да съм.
Това е, може би...преживяването, опитът. Това, че разполагаш с информация и начин на действие в подобни ситуации на база опит. Може би това е цялата краста в пътуването...имам да пътувам още много, за да разбера. Иска ми се да попътувам малко по-спокойно. Мазохистичните ми пътешествия са хубави, но само за разкази...за изживяване са доста трудни.
Тези Испанки до мен, седнали на масичка в Макдоналдс на летището във Виена, чакайки за полета си до кой знае къде...може би те знаят :) И тоя азиаетц...как можа да си събуе обувките и да седне по турски, дори няма чорапи. Мадамата от хладилника на Кока Кола се усмихва, за да привлече повече народ да си купят от утоляваща жаждата напитка, а големият отпечатък от пръст, пресъздаден върху стена от сепарето на Макдоналдс, което е точно пред мен ми се струва доста странно решение. И ето, аз си седя сам, изгледал първият филм за кап. Джак Спароу и приготвил втория от поредицата, за да бъде изгледан, тъй като времето е разтегливо понятие...в нашите глави :) Единствено Пикасо е успял да го разтегли, но пак не се е справил доста добре. Имам още 4 часа и половина до момента, в който ще имам възможност да се придвижа към завръщането...завръщане към това, което е. Кое е то и какво е то...и аз не знам, но времето е безспирно и за това и аз не мога да си позволя да спирам да действам, защото изоставам. Изоставам от себе си. Така или иначе след толкова много години спирания, съм изостанал от себе си доста и ще трябва да компресирам времто, за да се настигна...
А от пътуванията...остават само спомените, както от всичко останало. За това действието изисква да се действа, а не да се стои и да се разтегля времето, за да изглежда, като запълнено с действие бездействие...
След 0200 часа сутринта не се случва нищо добро, за това спирам до тук с изморените си разсъждения и продължавам да си гледам филмчетата...те изискват по-малка мисловна дейност :)
...И нека всеки да си знае мястото... защото от толкова пътуване, човек може да се обърка
И продължавам да си ги задавам тези въпроси. Все още съм на път. Пътувам...то реално всички сме пътници(както искате го разбирайте) и пътуваме от едно място към друго. Като вектор. Всяко едно пътуване е дефинирано от посока и големина или с други думи казано - посока и желание. Ето защо някои стигат до целта си - защото желанието им е равно на това, нужно да достигнат до целта си, докато на други не им стига желание и векторът им е много къс...някаква такава метафора.
Но да се върнем на въпросите. Изминах повече от 15К километра, преминавайки през всякакви ситуации и пак съм далеч от мисълта, че съм видял много. Видях някакви неща, които за мен бяха полезни и забавни. Това е едно от нещата, които ме карат да пътувам. Някой беше казал "Човекът е човек, когато е на път". Ами не знам колко е пътувал този същия. Всяка рецепта си има своите съставки и точни пропорции, за да се получи добър резултат от смесването на иначе нищо не значещи сами по себе си съставки. Пътуването е просто съставка от това ястие Живот, което си сервираме всеки ден и не ни писва да се храним с него. И добре, че не ни писва...е, поне на повечето от нас :)
Дори сега като пиша в главата ми се заформят много идеи и сюжетни линии на размисъл върху тези въпроси. Какво получавам от това, че съм бил в Париж да речем. Удоволствието да видя изумените погледи на приятелите ми, когато им разказвам за лудите преживявания...нееее. Това, което получих от този престой е разбиране към хората - и разбрах, че французите са странна раса :) хахахаха Шегата на страна :) Всеки път, когато се замисля за пътуването ми от Цюрих до Париж ми става хубаво и тъжно. Преминал съм през нещо и съм се поучил...поне би трябвало да съм.
Това е, може би...преживяването, опитът. Това, че разполагаш с информация и начин на действие в подобни ситуации на база опит. Може би това е цялата краста в пътуването...имам да пътувам още много, за да разбера. Иска ми се да попътувам малко по-спокойно. Мазохистичните ми пътешествия са хубави, но само за разкази...за изживяване са доста трудни.
Тези Испанки до мен, седнали на масичка в Макдоналдс на летището във Виена, чакайки за полета си до кой знае къде...може би те знаят :) И тоя азиаетц...как можа да си събуе обувките и да седне по турски, дори няма чорапи. Мадамата от хладилника на Кока Кола се усмихва, за да привлече повече народ да си купят от утоляваща жаждата напитка, а големият отпечатък от пръст, пресъздаден върху стена от сепарето на Макдоналдс, което е точно пред мен ми се струва доста странно решение. И ето, аз си седя сам, изгледал първият филм за кап. Джак Спароу и приготвил втория от поредицата, за да бъде изгледан, тъй като времето е разтегливо понятие...в нашите глави :) Единствено Пикасо е успял да го разтегли, но пак не се е справил доста добре. Имам още 4 часа и половина до момента, в който ще имам възможност да се придвижа към завръщането...завръщане към това, което е. Кое е то и какво е то...и аз не знам, но времето е безспирно и за това и аз не мога да си позволя да спирам да действам, защото изоставам. Изоставам от себе си. Така или иначе след толкова много години спирания, съм изостанал от себе си доста и ще трябва да компресирам времто, за да се настигна...
А от пътуванията...остават само спомените, както от всичко останало. За това действието изисква да се действа, а не да се стои и да се разтегля времето, за да изглежда, като запълнено с действие бездействие...
След 0200 часа сутринта не се случва нищо добро, за това спирам до тук с изморените си разсъждения и продължавам да си гледам филмчетата...те изискват по-малка мисловна дейност :)
...И нека всеки да си знае мястото... защото от толкова пътуване, човек може да се обърка
петък, 4 март 2011 г.
Трите лъва
Къде ги складираш, а? Къде? Прибираш си ги и нищо не казваш. Ей така, решаваш и хоп! Гадна схема, много гадна. Ей в такива моменти започва и свършва всичко. Ей в такива моменти се усеща истински, ей в такива моменти се появяваш ти, която и да си и прецакваш всичко! Защо бе, защо? Айде като си толкова ербап, излез и се покажи де! Ама не. Замислила си си схемата и събираш наред...де да можех да те срещна. И знам, че ще дойде и това време. Имай късмета да помня и да ми държи още за тези неща. А колкото повече се задържам, толкова повече ще ти се трупат версиите...и само да помня...тогава ще стане интересно.
Това е...Лъвовете са велики, огромни, силни. Е Лъве, чакай ни, ние идваме...липсваш ни!
Това е...Лъвовете са велики, огромни, силни. Е Лъве, чакай ни, ние идваме...липсваш ни!
събота, 2 октомври 2010 г.
Ние всички сме някъде там...
Още една година отмина. Не ми се иска да продължава така...но не знам какво е писано. Да ходят по Д...лите стереотипите и този скроен свят. Познавам човек, който не беше от този свят. Познавам го и пак не го познавам. Липсва ми и вярвам, че се чувства добре там, където е...защото знам, че не е човек, който заслужава да бъде забравен и той не е
Вярвам, че всички ние сме с него, както той е с нас!
Картните, които се редуват в съзнанието ми са от прекрасни по прекрасни. Една от тях свързвам с това - http://www.youtube.com/watch?v=LkhyunXcL24
Знам, че много хора няма да ме разберат, аз и не искам. За мен е повече от велико чувство да го познавам и съм сигурен, че ми помага, както и когато се запознахме...
Светът е неясен и пътищата са безкрайни от една своя страна, но нещата винаги имат смисъл и никой не може да го види изцяло. Затова продължаваме и се радваме на това, което се случва.
Липсваш ми Павчо
Вярвам, че всички ние сме с него, както той е с нас!
Картните, които се редуват в съзнанието ми са от прекрасни по прекрасни. Една от тях свързвам с това - http://www.youtube.com/watch?v=LkhyunXcL24
Знам, че много хора няма да ме разберат, аз и не искам. За мен е повече от велико чувство да го познавам и съм сигурен, че ми помага, както и когато се запознахме...
Светът е неясен и пътищата са безкрайни от една своя страна, но нещата винаги имат смисъл и никой не може да го види изцяло. Затова продължаваме и се радваме на това, което се случва.
Липсваш ми Павчо
вторник, 9 февруари 2010 г.
Дали някой иска скоростни влакове в България?
Да погледнем обективно върху този толкова важен и многоразнищван проблем - високоскоростни влакове в България.
През последните години, най-вече последните две, зачестиха злочестите случаи на аварирали влакови композиции. Мисля никому не е чудно защо се случва. Ясно е, че един дълготраен материален ресурс, колкото и дълготраен да е той, той не е вечен!!! Едно време е бил закупен определен брой подвижен железопътен състав, бил е използван до момента на неговата амортизация, но понеже в България всички тези неща, които изучаваме са неприложини - те не се случват! Вече като един инженер по транспорта, а и допреди пак можех, мога да заключа, че всички процедури по експлоатация и ремонт на подвижния състав се прави горе-долу по норми. А какво означава горе долу...ами - нищо. Все едно да си дадеш телевизора за ремонт, понеже не му работят говорителите и кинескопа, а те да ти го върнат и да ти кажат "Ами оправихме звука...горе-долу и картината...горе-долу!". Разликата между ремонт на телевизора и ремонта и поддръжката какъвто и да било подвижен състав превозващ ХОРА, е, че ако телевизора получи отказ, то е малко вероятно да бъде засегнат живот. Не изключвам случите на пожар и там подобни, в които има човешки жертви. Но при един отказ на превозно средство по време на движение може да доведе до загуба на човешки животи...колко - от нивините се разбира!
Другият фактор за движение на превозните средства е инфраструктирата. Всички проекти изостават в процеса на изграждането си - магистрали и железен път. Какво се случва. Аналогичен е примерът с курсова работа на студент. За да навакса изгубеното време в извършване на всякакви времеотнемащи глупости, само не и вършене на необходимата работа, студентът(изпълнителят на проекта) претупва на две на три работите, само и само да може да завери/получи оценка(изпълнителят да завърши проекта и да си получи парите). Иначе ще го изключат(ЕС няма да отпуска повече пари). И кой губи? Ами простият човечец, който си мисли, че като плаща данъците, те отиват за добро образование, от където ще излязат образовани кадри или пък отиват за изграждане на необходимата качествена инфраструктура или закупуване на качествен подвижен състав. Да, ама не! Тъпите студенти си остават тъпи, защото си претаковат задълженията, а некадърните, ламтящи за пари и без съзнание фирми претаковата животозависещите превозни средства и инфраструктура. И какво се получава - нищо!
И след катоо един претакован проект, завърши с тържествено откриване, прерязване на лентат, чупене на бутилки шампанско и какви ли не други позьорски методи за отбелязван какво следва - много произшествия. Представяте ли си един влак, съставен от локомотив произведен 70-те години и вагони произведени през 80-те години, започне да се движи със скорости от сорта на 130-160 км/ч по едни несигурни пътища какво би станало. Кой иска да се движи в едни такива скоростни ковчези. Добре, че влаковете се движат бавно, че при скорост от 40 км/ч жертви няма.
В България хората не се ценят по никакъв начин! Човешкият живот не означава нищо. Парита са на най-горното стъпало по ценност, щом започнаха да оценяват човешкият живот след катастрофите.
Парите са преходни. Това ще горазберат богатите, когато умрат! Искрено се надявам да има някаква форма на след смъртно усещане, за да могат да усетят каква е тръпката! :)
Няма какво да се заблуждаваме - докато не започнат да обезценяват паричните средства и не започнат да ценят човекът като такъв, в България няма да има място за достоен живот. Мизерен и неблагодарен ще е той...но какво да се прави. Лакомията е безкрайна. Простаци много. А къде е истината...все по теля, все по теля...
...И нека всеки да си знае мястото...
През последните години, най-вече последните две, зачестиха злочестите случаи на аварирали влакови композиции. Мисля никому не е чудно защо се случва. Ясно е, че един дълготраен материален ресурс, колкото и дълготраен да е той, той не е вечен!!! Едно време е бил закупен определен брой подвижен железопътен състав, бил е използван до момента на неговата амортизация, но понеже в България всички тези неща, които изучаваме са неприложини - те не се случват! Вече като един инженер по транспорта, а и допреди пак можех, мога да заключа, че всички процедури по експлоатация и ремонт на подвижния състав се прави горе-долу по норми. А какво означава горе долу...ами - нищо. Все едно да си дадеш телевизора за ремонт, понеже не му работят говорителите и кинескопа, а те да ти го върнат и да ти кажат "Ами оправихме звука...горе-долу и картината...горе-долу!". Разликата между ремонт на телевизора и ремонта и поддръжката какъвто и да било подвижен състав превозващ ХОРА, е, че ако телевизора получи отказ, то е малко вероятно да бъде засегнат живот. Не изключвам случите на пожар и там подобни, в които има човешки жертви. Но при един отказ на превозно средство по време на движение може да доведе до загуба на човешки животи...колко - от нивините се разбира!
Другият фактор за движение на превозните средства е инфраструктирата. Всички проекти изостават в процеса на изграждането си - магистрали и железен път. Какво се случва. Аналогичен е примерът с курсова работа на студент. За да навакса изгубеното време в извършване на всякакви времеотнемащи глупости, само не и вършене на необходимата работа, студентът(изпълнителят на проекта) претупва на две на три работите, само и само да може да завери/получи оценка(изпълнителят да завърши проекта и да си получи парите). Иначе ще го изключат(ЕС няма да отпуска повече пари). И кой губи? Ами простият човечец, който си мисли, че като плаща данъците, те отиват за добро образование, от където ще излязат образовани кадри или пък отиват за изграждане на необходимата качествена инфраструктура или закупуване на качествен подвижен състав. Да, ама не! Тъпите студенти си остават тъпи, защото си претаковат задълженията, а некадърните, ламтящи за пари и без съзнание фирми претаковата животозависещите превозни средства и инфраструктура. И какво се получава - нищо!
И след катоо един претакован проект, завърши с тържествено откриване, прерязване на лентат, чупене на бутилки шампанско и какви ли не други позьорски методи за отбелязван какво следва - много произшествия. Представяте ли си един влак, съставен от локомотив произведен 70-те години и вагони произведени през 80-те години, започне да се движи със скорости от сорта на 130-160 км/ч по едни несигурни пътища какво би станало. Кой иска да се движи в едни такива скоростни ковчези. Добре, че влаковете се движат бавно, че при скорост от 40 км/ч жертви няма.
В България хората не се ценят по никакъв начин! Човешкият живот не означава нищо. Парита са на най-горното стъпало по ценност, щом започнаха да оценяват човешкият живот след катастрофите.
Парите са преходни. Това ще горазберат богатите, когато умрат! Искрено се надявам да има някаква форма на след смъртно усещане, за да могат да усетят каква е тръпката! :)
Няма какво да се заблуждаваме - докато не започнат да обезценяват паричните средства и не започнат да ценят човекът като такъв, в България няма да има място за достоен живот. Мизерен и неблагодарен ще е той...но какво да се прави. Лакомията е безкрайна. Простаци много. А къде е истината...все по теля, все по теля...
...И нека всеки да си знае мястото...
Абонамент за:
Публикации (Atom)