Още една година отмина. Не ми се иска да продължава така...но не знам какво е писано. Да ходят по Д...лите стереотипите и този скроен свят. Познавам човек, който не беше от този свят. Познавам го и пак не го познавам. Липсва ми и вярвам, че се чувства добре там, където е...защото знам, че не е човек, който заслужава да бъде забравен и той не е
Вярвам, че всички ние сме с него, както той е с нас!
Картните, които се редуват в съзнанието ми са от прекрасни по прекрасни. Една от тях свързвам с това - http://www.youtube.com/watch?v=LkhyunXcL24
Знам, че много хора няма да ме разберат, аз и не искам. За мен е повече от велико чувство да го познавам и съм сигурен, че ми помага, както и когато се запознахме...
Светът е неясен и пътищата са безкрайни от една своя страна, но нещата винаги имат смисъл и никой не може да го види изцяло. Затова продължаваме и се радваме на това, което се случва.
Липсваш ми Павчо
събота, 2 октомври 2010 г.
вторник, 9 февруари 2010 г.
Дали някой иска скоростни влакове в България?
Да погледнем обективно върху този толкова важен и многоразнищван проблем - високоскоростни влакове в България.
През последните години, най-вече последните две, зачестиха злочестите случаи на аварирали влакови композиции. Мисля никому не е чудно защо се случва. Ясно е, че един дълготраен материален ресурс, колкото и дълготраен да е той, той не е вечен!!! Едно време е бил закупен определен брой подвижен железопътен състав, бил е използван до момента на неговата амортизация, но понеже в България всички тези неща, които изучаваме са неприложини - те не се случват! Вече като един инженер по транспорта, а и допреди пак можех, мога да заключа, че всички процедури по експлоатация и ремонт на подвижния състав се прави горе-долу по норми. А какво означава горе долу...ами - нищо. Все едно да си дадеш телевизора за ремонт, понеже не му работят говорителите и кинескопа, а те да ти го върнат и да ти кажат "Ами оправихме звука...горе-долу и картината...горе-долу!". Разликата между ремонт на телевизора и ремонта и поддръжката какъвто и да било подвижен състав превозващ ХОРА, е, че ако телевизора получи отказ, то е малко вероятно да бъде засегнат живот. Не изключвам случите на пожар и там подобни, в които има човешки жертви. Но при един отказ на превозно средство по време на движение може да доведе до загуба на човешки животи...колко - от нивините се разбира!
Другият фактор за движение на превозните средства е инфраструктирата. Всички проекти изостават в процеса на изграждането си - магистрали и железен път. Какво се случва. Аналогичен е примерът с курсова работа на студент. За да навакса изгубеното време в извършване на всякакви времеотнемащи глупости, само не и вършене на необходимата работа, студентът(изпълнителят на проекта) претупва на две на три работите, само и само да може да завери/получи оценка(изпълнителят да завърши проекта и да си получи парите). Иначе ще го изключат(ЕС няма да отпуска повече пари). И кой губи? Ами простият човечец, който си мисли, че като плаща данъците, те отиват за добро образование, от където ще излязат образовани кадри или пък отиват за изграждане на необходимата качествена инфраструктура или закупуване на качествен подвижен състав. Да, ама не! Тъпите студенти си остават тъпи, защото си претаковат задълженията, а некадърните, ламтящи за пари и без съзнание фирми претаковата животозависещите превозни средства и инфраструктура. И какво се получава - нищо!
И след катоо един претакован проект, завърши с тържествено откриване, прерязване на лентат, чупене на бутилки шампанско и какви ли не други позьорски методи за отбелязван какво следва - много произшествия. Представяте ли си един влак, съставен от локомотив произведен 70-те години и вагони произведени през 80-те години, започне да се движи със скорости от сорта на 130-160 км/ч по едни несигурни пътища какво би станало. Кой иска да се движи в едни такива скоростни ковчези. Добре, че влаковете се движат бавно, че при скорост от 40 км/ч жертви няма.
В България хората не се ценят по никакъв начин! Човешкият живот не означава нищо. Парита са на най-горното стъпало по ценност, щом започнаха да оценяват човешкият живот след катастрофите.
Парите са преходни. Това ще горазберат богатите, когато умрат! Искрено се надявам да има някаква форма на след смъртно усещане, за да могат да усетят каква е тръпката! :)
Няма какво да се заблуждаваме - докато не започнат да обезценяват паричните средства и не започнат да ценят човекът като такъв, в България няма да има място за достоен живот. Мизерен и неблагодарен ще е той...но какво да се прави. Лакомията е безкрайна. Простаци много. А къде е истината...все по теля, все по теля...
...И нека всеки да си знае мястото...
През последните години, най-вече последните две, зачестиха злочестите случаи на аварирали влакови композиции. Мисля никому не е чудно защо се случва. Ясно е, че един дълготраен материален ресурс, колкото и дълготраен да е той, той не е вечен!!! Едно време е бил закупен определен брой подвижен железопътен състав, бил е използван до момента на неговата амортизация, но понеже в България всички тези неща, които изучаваме са неприложини - те не се случват! Вече като един инженер по транспорта, а и допреди пак можех, мога да заключа, че всички процедури по експлоатация и ремонт на подвижния състав се прави горе-долу по норми. А какво означава горе долу...ами - нищо. Все едно да си дадеш телевизора за ремонт, понеже не му работят говорителите и кинескопа, а те да ти го върнат и да ти кажат "Ами оправихме звука...горе-долу и картината...горе-долу!". Разликата между ремонт на телевизора и ремонта и поддръжката какъвто и да било подвижен състав превозващ ХОРА, е, че ако телевизора получи отказ, то е малко вероятно да бъде засегнат живот. Не изключвам случите на пожар и там подобни, в които има човешки жертви. Но при един отказ на превозно средство по време на движение може да доведе до загуба на човешки животи...колко - от нивините се разбира!
Другият фактор за движение на превозните средства е инфраструктирата. Всички проекти изостават в процеса на изграждането си - магистрали и железен път. Какво се случва. Аналогичен е примерът с курсова работа на студент. За да навакса изгубеното време в извършване на всякакви времеотнемащи глупости, само не и вършене на необходимата работа, студентът(изпълнителят на проекта) претупва на две на три работите, само и само да може да завери/получи оценка(изпълнителят да завърши проекта и да си получи парите). Иначе ще го изключат(ЕС няма да отпуска повече пари). И кой губи? Ами простият човечец, който си мисли, че като плаща данъците, те отиват за добро образование, от където ще излязат образовани кадри или пък отиват за изграждане на необходимата качествена инфраструктура или закупуване на качествен подвижен състав. Да, ама не! Тъпите студенти си остават тъпи, защото си претаковат задълженията, а некадърните, ламтящи за пари и без съзнание фирми претаковата животозависещите превозни средства и инфраструктура. И какво се получава - нищо!
И след катоо един претакован проект, завърши с тържествено откриване, прерязване на лентат, чупене на бутилки шампанско и какви ли не други позьорски методи за отбелязван какво следва - много произшествия. Представяте ли си един влак, съставен от локомотив произведен 70-те години и вагони произведени през 80-те години, започне да се движи със скорости от сорта на 130-160 км/ч по едни несигурни пътища какво би станало. Кой иска да се движи в едни такива скоростни ковчези. Добре, че влаковете се движат бавно, че при скорост от 40 км/ч жертви няма.
В България хората не се ценят по никакъв начин! Човешкият живот не означава нищо. Парита са на най-горното стъпало по ценност, щом започнаха да оценяват човешкият живот след катастрофите.
Парите са преходни. Това ще горазберат богатите, когато умрат! Искрено се надявам да има някаква форма на след смъртно усещане, за да могат да усетят каква е тръпката! :)
Няма какво да се заблуждаваме - докато не започнат да обезценяват паричните средства и не започнат да ценят човекът като такъв, в България няма да има място за достоен живот. Мизерен и неблагодарен ще е той...но какво да се прави. Лакомията е безкрайна. Простаци много. А къде е истината...все по теля, все по теля...
...И нека всеки да си знае мястото...
сряда, 20 януари 2010 г.
Печат върху тениски
Днес, а и не само днес обмислях различни варианти за модели на нещица, които да си направя върху тениски. И се върнах към старите си отметки. Всъщност не бях сигурен дали имам този линк като отметка...и да - имах го. Това е една фирма за изработка на рекламни материали чрез ситопечат и още други начини, които аз лично не съм използвам и не знам какви са :) Това, което знам от личен опит, е, че човекът, който поне мисля, че е едноличен собственик на фирмичката, е млад, приятен и много отзивчив човек, за когото всеки клиент е от значение. От сайта на Colors of America е видно, че не е малка фирмичка, само след като разгледате портфолиото. Де-факато впечатлението, което си създадох не отговори на реалността. Представих си някакво огромно рекламно студио, където работят много хора, които са постоянно ангажирани с хиляди поръчки. Оказа се, че на този адрес, който е даден, се намира една съвсем нормална българска къща(не мога да кажа в какъв стил е строена), в която явно се помещава "офисът" на фирмата. За пореден път се убедих, че не е важно какво си представя човек и в какъв филм се вкарва - реалността може да е друга.
Поредната моя ненормална измислица за подарък бе за бат Веньо, познат за едни непознат за други мой брат, се нуждаеше от спешно изпълнение. Ровенето из интернет ме доведе до Colors of America и нейният собственик - Даниел. Бързата кореспонденция по електронна поща и телефон доведе до изпълнението на поръчката в срок от по-малко от ден. Това съответно е било и късмет - просто явно е имало малко поръчки. Но факт е, че след няколкото разговора за доуточняване на разработения от мен проект продуктът беше готов на следващият ден в късния следобед.
Това, което ме изуми и зарадва беше, че фирмата работи и за единични бройки със ситопечат. Както се забелязва от снимката, моят проект включва два цвята, изработен е чрез ситопечат и има размер 36см/36см. Като сложим и тениска марка Fruit of the Loom цената на проекта са заключи на неочакваните 17лв!!! И това ако не е цена! Тези 17лв ги дадох с усмивка след прекрасното обслужване и вниманието, което ми обърнаха!
Мога да препоръчам на всеки, който се замисля да претвори идеите си в реални творби да не се притесяват, а да хващат веднака мишката и нужния софтуер и да започва да твеори. Реализацията е лесна, бърза и евтина!!!
Дерзайте!
...И нека всеки да бъде хепи пърсън...
понеделник, 30 ноември 2009 г.
Завръщане с честване
www.news.bgСлед дългомесечно мълчание в моето блог-пространство, пак реших да наддам вой…дали ще е „…глас безпомощен, глас в пустиня” то е ясно! Поради простите причини, че наистина гласът ми, дори да не е единствен с това мнение – то той е безпомощен и средата на разпространение си е чиста пустиня…пустош, безлюдна земя – България…
Чествахме 25годишнината на кака Милена. Ясно е, че не става дума за нейната лична 25-годишнина, а за творческата й такава. Мега-шоуто се проведе в зала Универсиада. Под покрива на спортното здание по мое виждане се бяха събрали около 2500-3000 почитатели на пънк-метъл-рок музиката и нейните представители. Заплануваните от мен около2 ½-3 часа се превърнаха в почти петчасово задоволяване на сетивата. И все пак след всичките суперлативи идва моментът за прословутото „ОБАЧЕ”…Обаче, не всичко бе толкова хубаво. Българският идеал за забавление, наслада с музика включва и не толкова приятните, лично за мен, дейности всеизвестни като Пушене и Пиене. Не знам каква е статистиката, но да предположим, че поне половината от присъстващите същества злоупотребяват с тютюневите и малцови/хмелни произведения на човешкото съзнание това прави около 1250-1500 живи създания. Предполагаме, че всички пиещи са и пушещи(Да е здрав преподавателят ми АМАТП, от него съм научил тези опростявания на моделите на системите…) и получаваме същият брой коминчета, димящи в затворено помещение с неголям обем. За един белодробно-страдащ индивид като мен, това си бе голямо изживяване. Толкова цигари не бях пушил от доста време. А си мислех, че съм отказал цигарите още в 6-ти клас…глупости – никога не съм ги спирал. Всеки ден, излизайки навън и разхождайки се сред пушачи, решили да задоволят сложните си човешки желания за белодробен оргазъм, аз и не само аз, се натъкваме на съвсем нежеланите от нас имагинерни цигари, напъхани в нашите уста без наше желание. И опа! Изпушена една цигара. И така цигара след цигара!!! На всеки каквото му се полага….само това ще кажа/напиша. С нетърпение очаквам 01.07.2010 г., когато се очаква да бъде забранено тютюнопушенето на обществени места. За съжаление на мен и на всички разумни непушещи същества ни е пределно ясно, че тази забрана няма да се изпълнява на 100%...дори на 50% аз лично не очаквам да се спазва, но самото наличие на забраната и покачилите се цени на цигарите ще ме радва и ще ме кара да злорадствам…нека им. Но стига толкова внимание на пушачите, те свикнаха да им се обръща внимание. Малко и за алкохолиците. Да! Само за алкохолиците ще говоря, защото едно е да си пийваш за удоволствие, съвсем друго е да се наливаш до самозабрава. Такива клатушкащи се пияни бъчонки се разкарваха и си разнасяха биричките. И не само пиеха ами и разливаха по пода, по главите на другите. Глупава работа. Пак ми идваха от цветущо по-цветущи епитети за такива несъзнаващи действията си изчадия наричащи се хора.
Защо по дяволите трябва да пречиш на околните с несъзнателното си поведение и да се натрапваш. Може би съвкупността от приятна музика, алкохол, замъгляващ сетивата и цигари, допълващи симфонията от объркващи и изкривяващи реалността средства, спомагат на тези осакатени създания да се почувстват задоволени.
Но! Каквото било – било. И занапред ще има такива погнуси, въпросът е да не се даваме. Изкефих се максимално на концерта и съм доволен, че бях част от това чудо. И както каза Милена – след 25 години пак… :)
…И нека всеки да е Happy person…
четвъртък, 2 юли 2009 г.
Just another morning...
Uriah Heep - July morning
Във всяк песен всеки може да намери по нещо за себе си, за това как се чувства, за това как мисли, за това какво да очаква, какво е направил или прави...а в добрите песни, великите дори, всяка дума се усеща като идваща отвътре, заедно с музиката съчетанието е някак си дрогиращо!
Това е просто една велика песен, която много харесвам. Дали поради това, че наистина е добра или защото намирам тълкование на текста отнасящо се до мен...можеби и двете :)
...И нека всеки да си знае мястото...
Във всяк песен всеки може да намери по нещо за себе си, за това как се чувства, за това как мисли, за това какво да очаква, какво е направил или прави...а в добрите песни, великите дори, всяка дума се усеща като идваща отвътре, заедно с музиката съчетанието е някак си дрогиращо!
Това е просто една велика песен, която много харесвам. Дали поради това, че наистина е добра или защото намирам тълкование на текста отнасящо се до мен...можеби и двете :)
...И нека всеки да си знае мястото...
вторник, 30 юни 2009 г.
Совите не са това, което са...
Нищо не е така както изглежда. Винаги има нещо дълбоко заложено под повърхността на визията, което е много по различно от образа. Обещанията, които си давах уви, не си ги спазих...за добро :)
Поредната нощ прекарана в туризъм. Обикаляйки кварталите на София в търсене на така копняното от мен разбулване на мрака. Видях светлината, бях близо до нея, но за малко. След което последва страх! Ето на това му викам аз страх, кураж, апатия, безхаберие, сила и така мога изброявам много, наедно! Какво да направя като не съм социална личност и не обичам да си говоря с разни същества. Аз с човешки същества не си говоря много, пък какво мога да кажа за разгневени кучешки индивиди, бранещи територията си в ранните часове на денонощието. Как да им обясня, че съм просто пътник(всички сме пътници, па дори и прости...). Не успяхме да се спогодим и втората вечер :)Те си знаят тяхното - ръмжене, лаене, нахвърляне в краката, гонене и това си е! Всеки е враг.
Добре, че в училище, когато учихме приказката за Неволята слушах! Та и аз така, виакх неволята, виках...и най-накрая реших, че в 0336ч сутринта още почива неволята, та си хванях пътя къде на велосипедчето, къде на пешеходчето и бавно и НЕспокойно се завърнах в моя дом. Отдавна не бях оценявал стаята си в Студентски Град така. Спокойно, топло, ядене, пиене...идилия! Улиците са неприветливи. Хората са озлобени, животните също. Използвах помощта на градския транспорт да си спестя повече от половината нападки от страна на рунтавите зъбати изчадия(превърнали се в такива заради хората...). При качването си забелязах два срещуположни прозореца счупени. В автобуса се подвизаваше интересно мулатско клонящо към почеряващо, все едно е било на море повече от три месеца на морето през лятото семейство. При което се паркирах(все пак бях с велосипед, мисля, че си е правилен глаголът) на едно място и изчаках да си намерят спирката тези така грубовато изглеждащи хорица. Разприказвах се с водача на превозното средство и разбрах, че точно преди моята спирка е бил вандалски нападнат автобусът в движение и с една бутилка са счупени прозорците - влиза през единия и излиза през другия!!! Както казваше моят даскал по електротехника - глупостта ходи по хората, а не по дърветата!
В момента всичко е толкова дву, три и многолично! Всичко е толкова привидно. Всеки се преструва, че прави нещо, за д аполучи нещо в замяна. И съответно в замяна хората дължащи му нещо по същият начин се преструват, че му дават нещо! А е толкова елементарно - законът за запазване на енергията! Винаги има равновесие, нищо не се губи, само се преобразува от едно състояние в друго! Колкото и индуктивно да звучи заключението ми, аналогията между този закон и ежедневните проблеми привидно нямат много общо, но дефакто е така. Няма капчица мисъл в действията на мнозинството, а после очакват идеалните резултати от действията си като по никакъв начин не се замислят, че няма място за тъждество между дадено и очаквано за получаване!!! Глупав народ! Неразумен, необмислящ, дразнещ със своята простовата наивност! Да беше стадо да си го оставиш на произвола на съдбата и да се задейства закона за оцеляването на най-силните! Уви, всички те са фактор влияещ върху благополучието и несполуките - един вид май на това му се вика общество! Всеки е зависим от всеки, но май малцина го осъзнаваме това.
Яростта ми в този момент, умората и още някои други фактори ме карат да спра да соля куцо и сакато.
...И нека всеки да си знае мястото...
Поредната нощ прекарана в туризъм. Обикаляйки кварталите на София в търсене на така копняното от мен разбулване на мрака. Видях светлината, бях близо до нея, но за малко. След което последва страх! Ето на това му викам аз страх, кураж, апатия, безхаберие, сила и така мога изброявам много, наедно! Какво да направя като не съм социална личност и не обичам да си говоря с разни същества. Аз с човешки същества не си говоря много, пък какво мога да кажа за разгневени кучешки индивиди, бранещи територията си в ранните часове на денонощието. Как да им обясня, че съм просто пътник(всички сме пътници, па дори и прости...). Не успяхме да се спогодим и втората вечер :)Те си знаят тяхното - ръмжене, лаене, нахвърляне в краката, гонене и това си е! Всеки е враг.
Добре, че в училище, когато учихме приказката за Неволята слушах! Та и аз така, виакх неволята, виках...и най-накрая реших, че в 0336ч сутринта още почива неволята, та си хванях пътя къде на велосипедчето, къде на пешеходчето и бавно и НЕспокойно се завърнах в моя дом. Отдавна не бях оценявал стаята си в Студентски Град така. Спокойно, топло, ядене, пиене...идилия! Улиците са неприветливи. Хората са озлобени, животните също. Използвах помощта на градския транспорт да си спестя повече от половината нападки от страна на рунтавите зъбати изчадия(превърнали се в такива заради хората...). При качването си забелязах два срещуположни прозореца счупени. В автобуса се подвизаваше интересно мулатско клонящо към почеряващо, все едно е било на море повече от три месеца на морето през лятото семейство. При което се паркирах(все пак бях с велосипед, мисля, че си е правилен глаголът) на едно място и изчаках да си намерят спирката тези така грубовато изглеждащи хорица. Разприказвах се с водача на превозното средство и разбрах, че точно преди моята спирка е бил вандалски нападнат автобусът в движение и с една бутилка са счупени прозорците - влиза през единия и излиза през другия!!! Както казваше моят даскал по електротехника - глупостта ходи по хората, а не по дърветата!
В момента всичко е толкова дву, три и многолично! Всичко е толкова привидно. Всеки се преструва, че прави нещо, за д аполучи нещо в замяна. И съответно в замяна хората дължащи му нещо по същият начин се преструват, че му дават нещо! А е толкова елементарно - законът за запазване на енергията! Винаги има равновесие, нищо не се губи, само се преобразува от едно състояние в друго! Колкото и индуктивно да звучи заключението ми, аналогията между този закон и ежедневните проблеми привидно нямат много общо, но дефакто е така. Няма капчица мисъл в действията на мнозинството, а после очакват идеалните резултати от действията си като по никакъв начин не се замислят, че няма място за тъждество между дадено и очаквано за получаване!!! Глупав народ! Неразумен, необмислящ, дразнещ със своята простовата наивност! Да беше стадо да си го оставиш на произвола на съдбата и да се задейства закона за оцеляването на най-силните! Уви, всички те са фактор влияещ върху благополучието и несполуките - един вид май на това му се вика общество! Всеки е зависим от всеки, но май малцина го осъзнаваме това.
Яростта ми в този момент, умората и още някои други фактори ме карат да спра да соля куцо и сакато.
...И нека всеки да си знае мястото...
петък, 26 юни 2009 г.
AC/DC live on Wembley stadium...или какво е да използваш Променлив и Постоянен ток едновременно!
Hail to my brother and Skype...блалгодарение на невероятният ми Батко и на безплатните високи технологии доживях да чуя великите, неповторими, незабравими, единствени в рода си метал динозаври, колосалните, върховните, размазващите, проглушаващите, абсолютните крале на истинският rock and roll - AC/DC!!! На живо от стадион Уембли в Лондон. Насладих се на един малък сетлист от 5 песни с не толкова страхотно качество, но подплътени с живот, а не просто поредният видеоклип в мойтатуба(youtube). И съответно песничките бяха - Big Jack; Durty Deeds; Black Ice; Thunderstruck; The Jack. За малко да имам възможността да ги видя пряко от садиона посредством телефона на Баткото, но уви...технологиите не са толкова напреднали, колкото ми се искаше в този момент. А също така и най-наболелият проблем за населението на планетата Земя не можа да не се прояви и в този момент - запазването и акумулирането на енергията за неопределено време или накратко - падна му батерията на телефона. Разбрах само, че Ангъс Янг е правил стриптийз на последната песничка, която слушах...шоуто си е било яко! Евалата Бате, Евалата AC/DC!!! Яко Променлив/Постоянен ток и т'ва си е!
Това си е изживяване веднъж! За съжаление, никога няма да имам възможността да видя тези легенди на живо, защото творчеството, което са оставили зад себе си само говори за възрастта им! Не искам да ги отписвам вече, но не може да се лъжем, че не са първа младост. Също така това турне им е последното...няй-вероятно. Пропуснах трите разтърсващи влака, пътуващи към вечността, за да отбележат и запаметят неповторимото творение на майката природа (която съм убеден, че слуша тежка музика), а именно незаличимата музика на AC/DC в Белград! Неизлечимо болни и пристрастени към неповторимата музика, крепяща милионите рокаджийски души по целия свят, дерат гърла на всеки концерт изнасян от разгромяващите нехора, а Богове! Всички истински привържаници на този стил, присъстващи на това явление, със сигурност са получили своята доза, която да ги крепи до последният им дъх! Това е силата на музиката на AC/DC - неописуемо огромна, караща кръвта да циркулира по кръвоносните съдове като Crazy Train, да взривява като TNT, да оставя неизбледняващи белези като след Thunderstruck И така мога да продължа за всяко едно тяхно творение на неземното им изкуство! Сигурен съм, че дори извънземните слушат AC/DC наред с Валя Балканска!!!
Когато господ е създавал светът е казал "Let there be rock! And there was AC/DC!" Само че понеже църквата си има някакви незнайни тъпи канони е решила, че светлината е по приемлива и затова са писали в библията за светлината...
Едни са AC/DC и няма други като тях, нямало е, няма и да има! Радвам се, че ги чух пряко! Сега мога да умра спокойно... :)
...И нека всеки да си знае мястото...
Абонамент за:
Публикации (Atom)