Just another morning...

Uriah Heep - July morning

Във всяк песен всеки може да намери по нещо за себе си, за това как се чувства, за това как мисли, за това какво да очаква, какво е направил или прави...а в добрите песни, великите дори, всяка дума се усеща като идваща отвътре, заедно с музиката съчетанието е някак си дрогиращо!

Това е просто една велика песен, която много харесвам. Дали поради това, че наистина е добра или защото намирам тълкование на текста отнасящо се до мен...можеби и двете :)

...И нека всеки да си знае мястото...

Совите не са това, което са...

Нищо не е така както изглежда. Винаги има нещо дълбоко заложено под повърхността на визията, което е много по различно от образа. Обещанията, които си давах уви, не си ги спазих...за добро :)

Поредната нощ прекарана в туризъм. Обикаляйки кварталите на София в търсене на така копняното от мен разбулване на мрака. Видях светлината, бях близо до нея, но за малко. След което последва страх! Ето на това му викам аз страх, кураж, апатия, безхаберие, сила и така мога изброявам много, наедно! Какво да направя като не съм социална личност и не обичам да си говоря с разни същества. Аз с човешки същества не си говоря много, пък какво мога да кажа за разгневени кучешки индивиди, бранещи територията си в ранните часове на денонощието. Как да им обясня, че съм просто пътник(всички сме пътници, па дори и прости...). Не успяхме да се спогодим и втората вечер :)Те си знаят тяхното - ръмжене, лаене, нахвърляне в краката, гонене и това си е! Всеки е враг.

Добре, че в училище, когато учихме приказката за Неволята слушах! Та и аз така, виакх неволята, виках...и най-накрая реших, че в 0336ч сутринта още почива неволята, та си хванях пътя къде на велосипедчето, къде на пешеходчето и бавно и НЕспокойно се завърнах в моя дом. Отдавна не бях оценявал стаята си в Студентски Град така. Спокойно, топло, ядене, пиене...идилия! Улиците са неприветливи. Хората са озлобени, животните също. Използвах помощта на градския транспорт да си спестя повече от половината нападки от страна на рунтавите зъбати изчадия(превърнали се в такива заради хората...). При качването си забелязах два срещуположни прозореца счупени. В автобуса се подвизаваше интересно мулатско клонящо към почеряващо, все едно е било на море повече от три месеца на морето през лятото семейство. При което се паркирах(все пак бях с велосипед, мисля, че си е правилен глаголът) на едно място и изчаках да си намерят спирката тези така грубовато изглеждащи хорица. Разприказвах се с водача на превозното средство и разбрах, че точно преди моята спирка е бил вандалски нападнат автобусът в движение и с една бутилка са счупени прозорците - влиза през единия и излиза през другия!!! Както казваше моят даскал по електротехника - глупостта ходи по хората, а не по дърветата!

В момента всичко е толкова дву, три и многолично! Всичко е толкова привидно. Всеки се преструва, че прави нещо, за д аполучи нещо в замяна. И съответно в замяна хората дължащи му нещо по същият начин се преструват, че му дават нещо! А е толкова елементарно - законът за запазване на енергията! Винаги има равновесие, нищо не се губи, само се преобразува от едно състояние в друго! Колкото и индуктивно да звучи заключението ми, аналогията между този закон и ежедневните проблеми привидно нямат много общо, но дефакто е така. Няма капчица мисъл в действията на мнозинството, а после очакват идеалните резултати от действията си като по никакъв начин не се замислят, че няма място за тъждество между дадено и очаквано за получаване!!! Глупав народ! Неразумен, необмислящ, дразнещ със своята простовата наивност! Да беше стадо да си го оставиш на произвола на съдбата и да се задейства закона за оцеляването на най-силните! Уви, всички те са фактор влияещ върху благополучието и несполуките - един вид май на това му се вика общество! Всеки е зависим от всеки, но май малцина го осъзнаваме това.

Яростта ми в този момент, умората и още някои други фактори ме карат да спра да соля куцо и сакато.

...И нека всеки да си знае мястото...

AC/DC live on Wembley stadium...или какво е да използваш Променлив и Постоянен ток едновременно!

Hail to my brother and Skype...блалгодарение на невероятният ми Батко и на безплатните високи технологии доживях да чуя великите, неповторими, незабравими, единствени в рода си метал динозаври, колосалните, върховните, размазващите, проглушаващите, абсолютните крале на истинският rock and roll - AC/DC!!! На живо от стадион Уембли в Лондон. Насладих се на един малък сетлист от 5 песни с не толкова страхотно качество, но подплътени с живот, а не просто поредният видеоклип в мойтатуба(youtube). И съответно песничките бяха - Big Jack; Durty Deeds; Black Ice; Thunderstruck; The Jack. За малко да имам възможността да ги видя пряко от садиона посредством телефона на Баткото, но уви...технологиите не са толкова напреднали, колкото ми се искаше в този момент. А също така и най-наболелият проблем за населението на планетата Земя не можа да не се прояви и в този момент - запазването и акумулирането на енергията за неопределено време или накратко - падна му батерията на телефона. Разбрах само, че Ангъс Янг е правил стриптийз на последната песничка, която слушах...шоуто си е било яко! Евалата Бате, Евалата AC/DC!!! Яко Променлив/Постоянен ток и т'ва си е!

Това си е изживяване веднъж! За съжаление, никога няма да имам възможността да видя тези легенди на живо, защото творчеството, което са оставили зад себе си само говори за възрастта им! Не искам да ги отписвам вече, но не може да се лъжем, че не са първа младост. Също така това турне им е последното...няй-вероятно. Пропуснах трите разтърсващи влака, пътуващи към вечността, за да отбележат и запаметят неповторимото творение на майката природа (която съм убеден, че слуша тежка музика), а именно незаличимата музика на AC/DC в Белград! Неизлечимо болни и пристрастени към неповторимата музика, крепяща милионите рокаджийски души по целия свят, дерат гърла на всеки концерт изнасян от разгромяващите нехора, а Богове! Всички истински привържаници на този стил, присъстващи на това явление, със сигурност са получили своята доза, която да ги крепи до последният им дъх! Това е силата на музиката на AC/DC - неописуемо огромна, караща кръвта да циркулира по кръвоносните съдове като Crazy Train, да взривява като TNT, да оставя неизбледняващи белези като след Thunderstruck И така мога да продължа за всяко едно тяхно творение на неземното им изкуство! Сигурен съм, че дори извънземните слушат AC/DC наред с Валя Балканска!!!

Когато господ е създавал светът е казал "Let there be rock! And there was AC/DC!" Само че понеже църквата си има някакви незнайни тъпи канони е решила, че светлината е по приемлива и затова са писали в библията за светлината...

Едни са AC/DC и няма други като тях, нямало е, няма и да има! Радвам се, че ги чух пряко! Сега мога да умра спокойно... :)

...И нека всеки да си знае мястото...

I'm alive...or how to cheat Death

No mercy for what we are doing
No thought to even what we have done
We don't need to feel the sorrow
No remorse for the helpless one

Една от великите песни на Металика. Ако в нея се замести 1 л. мн. ч. с 1 л. ед. ч. това може да се отнесе към моят начин на разсъждение. От доста време се забелязвам, че много много не си давам сметка какво правя със себе си. Един вид - прави каквото правиш, пък да става каквото има да става! За пореден път се разминавам с г-жата ли е г-цата ли е, един бог знае :) каква е, с косата. Въпреки че Тери Пратчет придава на този субект мъжки род, повече позната е като Тя. Та няма значение какъв типаж, е този персонаж (ей, че и рима вкарах в черния си хумор...) важното е, че се гониме дваминцата и все нещо си се разминаваме...до докогато му дойде времето. Щом пиша това значи е още рано.

Едно време, когато бях малък, в един тефтер си бях написал "Смъртта не е толкова умна - надхитри я!". Някак си още преди повече от 6 години съм си предначертал този път, а именно да съм на нож с това обездушаващо последствие - Смъртта. Има нещо мистериозно и непознато в това, може би това ме влече...да си играеш с нещо непознато. Като един виден експерт, защото експериментирам, съм се задълбал в една странна част на живота - неговият край :) И то не като да е голямото разучаване, а само някакви странни късметлийски случайности, които в крайна сметка ме водят до велики размишления, които от своя страна водят до много въпроси и много отговори. Ако математиците обичат да се забавляват със задачки, то аз обичам да се забавлявам с късмета си! До къде може да се стигне, но в границите на нормалното. А кое е нормалното? Аз си решавам за себе си :) Push to the limits! Нещо такова...когато не ти пука за нищо, когато не изпитваш нищо, когато нямаш стимул - всичко е безлично, еднообразно и безмислено. Получава се нещо като стационарен режим с нестационарни характеристики. Един вид глобално погледнато параметрите на системата не се изменят към външната среда, но в самата система се наблюдава самият нестационарен режим, наситен с върхове и падове на стойностите. Отвън системата изглежда в напълно работоспособно и безотказно състояние, но дефакто вътрешното състояние не се подчинява на описанието на никакви закони. Като един скрит дефект в детайл - възможността да се прояви е голяма и последствията от него са незнайни, а времето на наеговото проявяване - още по-неизвестно.

Тази сложна зависимост между вътрешната и външната система играе важна роля за стабилното функциониране на системата. Когато са достигат гранични стойности на параметрите - резултатите са неясни и възможността да се наруши целостта на системата се увеличава.

Горе долу това според мен е да си играеш с непознати неща - умишлено да увеличаваш стойностите до достигане на граничните такива и да гледаш какво ще стане - един вид експериментираш. И това ни връща в началото на това писание!

Всичко идва навреме, но трудното е да определиш кога му е времето! Животът е един или поне такова е масовото мнение, каквото е и моето. Така че да се наслаждаваме на това си ни време. Да правим каквото ни се ще, каквото сме си наумили, да експериментираме, защото така или иначе ще си отидем с много много въпроси, поне да ги намалим малко :)

...И нека всеки да си знае гробното място...

Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...

Историята, тази най-противоречива наука от всички науки, тъй като е трудно да се пресъздаде дадено събитие по идентичен с оригиналния начин. Единственото нещо, на което може да се доверим са останалите спомени, документи и предмети от миналото, говорещи за случилото се. А колко са достоверни – това историята не може да каже. Но, това което се знае за тази дата, е, че на тази дата, през съдбоносната 1876 година, в подножието на врачанския балкан, на връх Вола, е прострелян смъртоносно великият пълководец Христо Ботьов Петков или както на всички е по-известен – Христо Ботев, в порива си за достигане на така желаната свобода!

Днес, точно в 1200 часа, когато прозвуча сирената отбелязваща случилото се преди 133 години, си припомних двете години, през които имах възможността да съм част от това пропито с патриотични чувства мероприятие – походът „По стъпките на Ботевата чета”. През далечните 1998 и 1999 година не си давах сметка на какво точно присъствам. Това си бе поредното скаутско мероприятие. За това може би има и пръст Лечев, но това е минало…През последните години се замислям да се явя самосиндикално или в малък групов състав на този поход, за да усетя вече истинският полъх на историята, навяван от местата, по които се минава. С други очи да погледна местата и събитията…уви, няма да е скоро! Но някой ден…

Но... стига ми тая награда -

да каже нявга народът:

умря сиромах за правда,

за правда и за свобода...

Поклон пред паметта на геройски загиналите борци за освобожденеието на България!

If you die, die with your Facebook on!

Фейсбуука баце, Фейсбуука! Поредната социалноприобщаваща мания! поредният опит за събиране на обществото на едно място. Да засити желанията за комуникация, поривите на едни да се покажат какво са и къде са, задоволяване търсенията на други на нови приятелства - истински и фиктивни, нови емоции, нови усещания...абе въобще социализация! Както казва баба Стояна (само не казвайте, че не знаете коя е Стоянка Мутафова!) "човек се чувства най-самотен, когато е сред много хора". Може и да е права! Няма да коментирам това твърдение, колкото и да ми се иска, тук и сега. МОжеби някоя друга вечер ще изпростея и на тази тема...има време до тогава(Не, няма...но и това е друг въпрос).

Тази вечер сме се събрали (в моята глава) да се заиграем, пошегуваме, посмеем със Facebook almighty! Поривите ми са леко иронични, клонящи към саркастични да не кажа цинични! Признавам неговите ползи в изграждането на контакти и поддържането на същите. Но според мен, мое лично мнение изказвам, загубата на време в тези среди е колосална! Колкото повече човек си мисли, че спестява време с някои неща ми се струва, че си губи времето с други :) Това можеби важи само за някои индивиди от човешката раса, аз не страня от тях. Ето, имам си блог, в който губя голяма част от времето си. Аз си мисля, че не е така, тъй като има някакви резултати, но не е съвсем така. Така, губенето на време също може да бъде обект на някой мое творение, но не и днешното...тазвечершното.

Та, тук сме се събрали да отпразнуваме появяването на бял свят на още един тест в необятните поля на Фейсбуук! Преди по-малко от половин час изрУдих новит тест в тази общност. Станах баща на 5 въпросен тест със звучното заглавие "Колко зарибен Фейсбуукър си?". Видимо, кактоо споменах по-горе, тази рожба е плод на моето отрицание или неприемане отчасти на тази социализираща технология. И все пак щом се заседявам там, имам някакви симпатии малко от малко. Самата рожба може да се види (за съжаление само от ползватели и текущи потребители на Фейсбуук) тук -> Тест във Фейсбуук

Разпространението на този тест в блоговото пространство е продиктувано от възможностите на неспособен Фейсбуукър да предостави на широката публика обикновената покана за прилежащият тест и то поради простата причина, че не съм на ти с действията по поканването.

Но, няма значение...ще видим как ще се развива рожбата. Ще следим развитието й :) А дотогава, както обичам да завършвам

...И нека всеки да си знае социалната общност...

Меню на партиите на Република България

Колкото и да съм решил да не гласувам на поредните избори, за които до скоро не знаех дори за какво са, реших малко от малко да се информирам. След достигане на заключението, че това са избори за представители в Европейската комисия, реших да се информирам още малко. Само от заглавието е трудно да разбереш за какво иде реч в самата творба. Попитах Google almighty „избори” и той ми отговори съвсем подобаващо - ЕК Разрових се да видя аджаба кои са смешниците, които ще ни обезобразяват пред лицето на Европейската комисия. И що да видя, една дълга листа. Мигом това ми напомни на меню в ресторант. Наименованието на ястието и под него изредени продуктите и подправките включващи се в него. Ето това са всичките ни избори – една голяма поръчка, в буквален и преносен смисъл. А и ястията носят доста звучни имена: „Ред, законност и справедливост”, „Движение за права и свободи”, „Национално движение за стабилност и възход” и други интересни. Като че ли пък някой български гражданин ги е виждал сготвени тези ястия, дори не ги е помирисвал! Какъв ли им е вкусът? Уви - въздух под налягане! Опаковката блестяща, а отвътре те чака прогнилата плът на остаряла материя, проядена от червеите на миналото, че дори и самите червеи са се поразложили оставящи непоносими вкус и мирис в решилия да употреби така прекрасно изглеждащият продукт! Как да се довериш на лъжливото овчарче? То това овчарче стана от нахално по-нахално! Срама няма. Всеки път лъже най-лицемерно и после все едно нищо не е станало идва пак с лъжливите си предложения. Ама то стадото го боли…козината! Гледа тъпо и незаинтересовано. Ще си хрупа тревица дорде има. А после ще му мисли…има време. Тази фраза „има време” вече се изтърка. Няма време! Няма време за нищо. Всичко трябва да става сега и точно в този момент, утре вече ще е късно.

Та, и тези избори са поредната парлама за пред хората. Представители в ЕК – грънци. В Българията си нямаме качествени представители, та тръгнахме да изнасяме за Европа! Евалата!

Дали някога ще станем едно цяло? Дали…надали…Fool me once – shame on you, fool me twice – shame on me! Срам и позор за всички…

…И нека всеки да си знае мястото…