Three types of people

 "There are three types of people in this world, Very. There are those who make the world worse, those who make no difference, and those who make the world better." "Away with the penguins" by Hazel Prior

I have always strived to be one of the latter, to make the world better. Even though I have very often questioned the meaning of the word "better" as better is a relative concept. But nevertheless, I have tried to put my own personal meaning to it.

One of those little things I have done in my life is donating. I have donated many material things in my life but one of them, I have donated eagerly. Blood. Our blood, at least in my case of a healthy human being, very easily replenishes once taken away. With the life-saving effect on others, it has an effect on me as well. Reducing the blood level in my body stimulates the production of new, fresh blood to replace what has been taken away. It feels energetic.

But last week I have donated something different. Blood plasma. To be honest I still have to research what blood plasma is. But the process of donation is different than donating blood plasma. I have actually found it very amusing and I will go and donate again, and again. The reason behind my decision to donate is that I have recently recovered from COVID-19. Shortly after I have received a message if I would like to participate in a program, which aims at helping people that have contracted the virus but their own body has a hard time fighting the virus back. As it took me only 3-4 days to recover from the severe symptoms due to the fact that I consider myself healthy, the fact that I love science, also I would like to be of those people who make the world better I have signed myself for the experience.

The process of donation of blood plasma is fascinating. For real! They have put me on a special machine where they drain a small volume of blood from me at a time, run it through a centrifuge and return the drained from plasma blood back into my system. I have observed every feeling I could get. The sound of the machine on each cycle, the draining of blood from my veins, the pressure of the slightly cold blood coming back to my veins, the unfamiliar newly experienced chill in my body as the cold is actually coming from the inside, the tingling sensation from the anticoagulant agent that is now present in my blood. After being on the chair for 45 minutes during which I have observed my body and the feelings I get in the process I felt glad that I can actually enjoy the process as it is similar to the process of blood transfusion, which in most of the cases is not provided for amusement purposes. But I had a great time and the results from the blood tests are that I have plenty of antibodies and I can keep donating every two weeks until the amount of antibodies in my blood has reduced to a limit where it will expose me to a threat of the virus.

...and may everyone know its blood type...

A simple device

This morning, as we "moved" the time, because humanity is so powerful and this is yet another act to remind us how we can control things, I have noticed once again that I have a simple device in my room. It is the opposite of smart, but it is neither stupid nor un-smart. It is just a simple radio-clock. That puts me to sleep and wakes me up with Classic FM. All the other stations blabber a lot. And the moment I noticed what time it is, with a little smile of appreciation, I realised what has happened.

This device doesn't have an internal computer, as most of the smart devices nowadays have. It does have a digital clock. That "ticks" when it is supposed to tick. Without any knowledge, if it ticks for 10:01 or for 09:01. It is there for the tick! And it is good at that. Until the mains power goes down. Then it just falls asleep.

I like the idea that I have something that doesn't track, upload, receive, record, put into a database, analyse, send reports and all other associated with the idea of being on a self-improving pattern verbs, that are on the outside of the box on almost every smart device. These verbs might be indeed handy. But a simple device is exactly that - simple. And that is what I need in my life now - simplicity.

A voice in my head

Recently I have rediscovered a voice. It is a voice that can fill a hall. It can be dark and scratchy. It can be soft and mellow. But it is always present. I can feel it resonating in my body. 

I've been a Slipknot fan for quite some time, even though not very passionate. I've been on their concert back in 2004 when I used to have a long hair and headbanging but it was the music that made me listen to them. But now I rediscovered the person behind the mask...in Slipknot's case quite literally.

Corey Taylor. There is nothing I can say that can make your experience his voice better. Just enjoy it.

Whatch it here

...and may we all know our voice...

Честит национален празник, с Google!

www.google.bg

Google посвети заглавната си страница(дудъл, doodle)  на 3ти март, националният празник на Република България.

На изображението се появява заря в трите цвята, които са и цветовете на националния флаг - бяло, зелено и червено.

Въпреки че ми е малко странно защо фонът е тъмен с тъмни облаци. Има възможност да е от часът на денонощието. Ще се разбере през деня.

... И нека всеки да си знае националните празници...

Only the brave

Три години по-късно една идея намира своя образ. Колко е забавно, когато осъзнаваш разни неща. Било ми е нужно да потърпя три години, за да намеря това, което търсех. Преди три години реших да си направя проект за татуировка, която да си е мой личен стимул. Знаех какво ще пише и го сътворих. Избрах си шрифт, който да ми харесва. Но усещах, че само текст не е достатъчно. Исках да има някакъв символ, който да се свърже с текста и да ми харесва на мен самия и да има смисъл за мен самия. Радвам се, че преди три години не избързах...

Преди около месец, когато си купих книгата "Нация" на сър Тери Пратчет, още с разгръщането на първата страница го видях! Нямах идея каква символика е заложена в книгата, но знаех, че ще бъде това - вълна на фона на залязващото слънце. Може би защото точно в този период се научих да плувам и усъвършенствах възможностите си за гмуркане. А също така и с течение на най-голямата ми морска обиколка осъзнах, че морето се настани в сърцето, душата и белите ми дробове на много по-голямо пространство отколкото планината. Абсолютен потрес за моите разбирания! Но, когато нещо ти харесва и се чувстваш добре с него - продължаваш с него. Може би имах предвид водата като цяло. Защото точно след две седмици се отваря сезона на басей на в ТУ-София и отново влизам в новите си свои води :) Този път буквално.

Но, относно символиката на това изображение. Докато си четях се оказа, че това е татуировка, която получават момчетата, които покажат смелост оцелявайки на един остров. Това действие ги превръща от момчета в мъже! Това е символ на промяна. А промяната се получава, когато има някакво действие. И какъв по-добър стимул за действие от вътрешната сила да си смел винаги когато пожелаеш.

Случайно или не всичко си идва на мястото. Три години, за да се почувствам удовлетворен от това, което съм направил. Който търси - намира! Радвам се, че послушах вътрешното си чувство за неудовлетвореност, за да стигна до този момент сега...

...И нека всеки да си знае стимула...

Why?

If you are good at something - find out why!
If you are bad at something - find out why!

Statistics can help you through!

"If you know the reason one will not need to make experiments" Leonardo Da Vinci

Ако си добър в нещо - разбери защо!
Ако не се справяш с нещо - разбери защо!

Статистиката може да ти помогне!

"Ако знаеш причината няма нужда да правиш експерименти" Леонардо Да Винчи

За умението да плуваш

От много време насам усещам, че все нещо ме залива - я горещи вълни, я неочакван дъжд, я порой от нежелани слова или най-вече - порой от задачи! 

Положението все се закърпваше. То и сега продължава да се кърпи. Но не е въпроса в уменията по шев и кройка, а в майсторството на шивачеството! И вчера достигнах до извода, че когато тръгне да те залива вълната от задачи или се научаваш да плуваш и оцеляваш, или гълташ вода и се проваляш. И се надяваш, че и в двата варианта изхода няма да е летален.

Хубаво е човек да се научи да плува в неговите си води. Сега разбирам, защо се казва "чувствам се във свои води". Ами много ясно - всичко е относително. И ако бурните априлски води на Струма са като "в мои води" то на някого тези води биха били като нещо ужасяващо и не биха припарили до тях. Ето защо тихите води за някого за бурни, а бурните - тихи! За всяка ладия си има река. 

И наистина - ако човек не съумее да изгради у себе си способността да гребе между задачите, чячрез спокойни и продължителни тренировки или пък ударни, интензивни такива, но имащи резултат - научаване, то резултатът няма да е никак близо до дори и неочаквания такъв. Очакванията са гадна работа! Но всеки ги има, нормално е.

Няма едно решение! Това установихме от Quentin Cooper. Така че колкото и да пиша неща, които за мен са верни и правилни, то винаги ще има разни люде, на които това ще им се стори непонятно. Това че трябва да си активен, а не да следваш течението. НО! В някои моменти пък е хубаво да следваш течението, а не да бъхтиш с всички сили за едното нищо. Анализ! Преценка на ситуацията. Това е нужно на първо място. Преди каквито и да било действия - Think! Мисли! И пак - мисли, но разумно. Много мислене, водело до смърт. Или поне такива легенди се носят сред царството на патките. Но пък притежателите на професорски титли от това пернато царство биха били на друго мнение. Ами много ясно! Едните мислят с главата си, а другите - знае ли патка! С клюна си може би...Те затова едни стават професори, а други проFeSorry(един вид - извинявайте за професионалното желязо) Ама нейсе

Копайте, радвайте се, усмихвайте се, само не се давете! А се научете да плувате във всякакви води. За да можете да се наслаждавате на всичко, което ви се случва, а не да мрънкяте като новородени пикльовци, дето се чудят какво първо да поискат.

Я се стягайте и с главата надолу! Така се учи. Скачаш в дълбокото и ако ти се живее - успяваш. Ако ли пък не - плуваш с рибетата по дъното. А и те ще ти се зарадват :)

Как ми се ходи на басейн. Отдавна се каня да се запиша в Техническия...ще взема да го направя.

Хайде - всяка жаба да си знае гьола!