Пътуване до границите и отвъд

Това е само за онези, които обичат да изследват, да търсят, да намират. За онези, които да си стоят в малката област на комфорт не е достатъчно, а е само място на което се връщат, за да погледнат света и да си зададат начало на следващото изживяване.

Преди около година си казах, че ще направя всичко възможно, за да стигна до границите на възможностите си. Усетих, че всъщност има много повече от това, което си мисля. Оказа се, че мога да правя и да сътворявам много от нещата, които си намислям. И така реших да видя до къде мога да стигна така. Близо година тествам, експериментирам - разширявам кръгозора си в търсене на границата. Как ще позная, че съм я намерил ли...ами ще я усетя. Хубавото на границите от този род - личните граници на възможностите, е, че могат да се разширяват без да завземаш от територията на някого. Малко странно звучи, но да. Множеството на знанията е странен тип множество, което може да принадлежи едновременно на много хора. Също така може да се разширява почти безкрайно. Което е хубаво. По този начин всеки може да стигне до границите на възможностите си и вместо да прескача на чужда територия, просто променя местоположението ѝ. Така че да се увеличи територията на собствените знания и възможности.

А колкото повече се увеличава територията на знанията и възможностите, толкова повече се увеличава и периметъра на пограничната зона с незнанията и невъзможностите. Да, съществуват толкова много знания и възможности, които не принадлежат на нашето множество от такива. Но дали са ни необходими?

Важното е, човек да продължава. Да става след като е паднал. Да прохожда отново и отново, с една единствена цел - да търси. Тук идва и спорът кое е по-важно - да търси или да намира. За мен са важни и двете. Ако намираш без да търсиш - не намираш интересни за теб неща. Ако търсиш без да намираш, това няма да продължи дълго, защото ще ти писне. Ако не търсиш и не намираш - защо по дяволите живееш? Ето защо аз търся и обичам да намирам. Като Плюшкин съм. Каквото намеря - прибирам го. Все нещо интересно има в него.

За границите...най-трудно е на границата. И човек трябва да е изключително ловък да успее да премине границите си, да се върне обратно и по спокоен начин да си добави нови територии. Не трябва да се оставя да премине и да не съумее да се върне. Само така може да се оцени случилото се. Продължавам да твърдя, че разпознаваме бялото, защото има нещо различно. Един вид чрез сравнението. Разпознаваме почивката, когато знаем какво е да се бъхтиш. Знаем какво е да спечелиш, когато изгубиш. Границите са тези, които са там, за да ни покажат какво има отвъд познатото ни нам познание. И само смелите съумяват да се възползват от това знание на непознатото...голям каламбур настана :) Но е така. За да получиш трябва да искаш да получиш. Даването е второстепенно. То не се усеща по пътя на търсенето и намирането. Даването е част от този процес на намиране. И само тези, които искат да намерят и да си вземат нещо, само те не усещат, че всъщност дават неимоверно много по пътя си.

Трябва да си непукист, за да следваш идеите си в наши дни. Да му се не знае, защо трябва да е толкова трудно...Нека. Че иначе ще сме като разглезени пишлегари - всичко на готово и нищо не оценяват. Мързеливи твари, стоящи в миниатюрната си комфортна зона и само плещещи насам натам, без желание да мръдна и на йота от мизерното си местенце, захлюпени и смачкани от собствения си мироглед, който е навсякъде около тях. С толкова малка граница между знание и незнание, че си мислят, че светът е толкова малък и няма какво толкова да му се учи и излседва, всичко им е на една ръка разстояние...заблудени създания...Направо да ги съжалиш и да им помогнеш като ги освободиш от мозъчните им мъките, които напрягат остатъчното нефункциониращо и закърняло мозъчно вещество и им дадеш свободата на безвремието...където и да е тя. Амин!

...И нека всеки да си знае границата...

За великите моменти на откриването

За един човек, занимаващ се с наука няма нищо по-хубаво от това усещане, когато си казва "Аха!". Сега разбирам какво му е било на Архимед та да тръгне да бяга гол по улиците и да вика "Еврика!"...колкото и това да е измислено само за историята :) Да откриеш лекотата на явяване на изпити. Или по-точно да преоткриеш явяването на изпити. Моментът, в който приемеш т.нар. изпит като поредната главоблъсканица(в добрия смисъл, от гледна точка на търсенето на отговор, а не на блъскането на главата). Ето този момент на олекотяване, сякаш си се напълнил с хелий и не ходиш, ами се носиш. В този момент се наслаждаваш на това, което се е случило и поглеждаш с насмешка назад. Усмихваш се на всички тези години, през които си приемал изпитите като нещо, което е срещу теб. Нещо, което е имало за цел да те сломи, ядоса и покаже колко глупав си. Това последното може и да е за добро...Но едно е ясно - изпитите са просто една дума, в която всеки влага някакъв смисъл и най-вече - влага някакво чувство, някаква нагласа. Както е казъл лорд Бейдън Пауъл - "Ако не знаеш нещо, измисли го!". Изпитите са да покажат на човек къде се намира във времето и пространството и според мен е хубаво да се приемат с отворени обятия, а не с напрежение. Второто велико откритие - наслаждаването на загубата. Не, не радостта от това, че си се провалил, а усещането, че не си направил нещо и можеш да разбереш какво е то. Това е като да ти се случи нещо странно, неразбираемо. Да присвиеш очи, да си кажеш "Хммм! Какво стана?". Като някакъв неразбираем предмет, който гледаш и изучаваш. Да искаш да разбереш неговата същност, неговото устройство. Как работи, защо реагира така...Да искаш да знеш още и още! Ето това е - забравяш, че е имало някакъв провал, някакъв спад> просто е било някаква случка и продължаваш. Но определено е трудно да го направиш. Трудно е да се изправиш след провал. Трудно е да си събереш мислите и да продължиш напред. Но пък удоволствието е огромно, когато го постигнеш. Трябва да си непукист и да се хвърлиш в бездната на обърканите си мисли, за да намериш поредното начало. И най-хубавото е, че за всеки човек тези моменти идват по различно време(ако за някои въобще идват). Няма класиране в състезанието на живота. Всеки се състезава с времето, което има, защото не знае кога ще спрат да му засичат време... Така че, да му се не знае - използвайте си времето, докато все още го имате...Както казва Наката - "Всеки който е пил вода - е умрял." ...И нека всеки да си знае сцената, на която излиза...

to have been born, or not to have been born

Явно трябва да се извиня на съществата, които без да искат са се пръкнали на тази земя за това, че нямат никаква вина за това им несъзнателно действие! Сори, ама такъв е живота! Като не ви харесва нещо на този свят - имате пълното право да се пробвате в някой друг живот, отвъдното, рая, ада или някое друго местенце, ако знаете такова. Един поздрав за Вас мрънкащи, хленчещи същества, незнаещи какво да правите, когато нещо малко Ви се изпречи на пътя и припадащи от болка всеки път, когато нещо Ви издразни - поздрав Аман от такива, на които светът им е крив! Вярно, че оста на земята е под ъгъл, но едва ли точно това ви пречи да виждате Слънцето! Пък и това е толкова относително, че въобще не ми се подхваща тази тема. Да вземете да погледнете света от светлата му страна. По ведрооо! Айдееее... ...и нека всеки да си знае...

Енергийна криза?

От сутринта съм захванал да чета статии по темата с енергийната криза или както там се води. Чета и мисля, и расъждавам над тези статии - http://www.dnevnik.bg/biznes/2013/04/05/2035537_aec_kozlodui_gubi_19_miliona_leva_ot_nalojenite/ Не съм инженер в сферата на енергетиката и затова не знам дали си правя правилните сметки, но ето какво горе долу излиза. Значи в България, двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй" в момента работели с намалена мощност. А работели с намалена мощност, защото няма потребление. Добре де. Ако няма потребление за какво ни е друга централа или друг блок? За износ? Казват, че и износа е намалял. Да речем, че това е временен период от годината, когато се пълнят язовири, затопля се, хората не използват толкова ток. Ама това е процес, който ще се повтаря всяка година. Освен ако не се създаде нещо, което да има нужда от електроенергия, та там да се изпраща. Ама и това е само на хартия. Не съм видял хората и бизнеса да са се засилили да се връщат в България, та да реализират някакво потребление на електро енергия. Или може би аз недовиждам... Значи от началото на годината до 20 април, поне аз така го разбирам, АЕЦ "Козлодуй" ще реализира 19 млн. лв. загуба. Преди няколко месеца България реализира още около 18 млн. лв. загуба пак по енергийни въпроси. А кой знае и на заден план дали съществуват някакви висящи сметки пак по знайни и незнайни енергийни въпроси свързани с бъдещето на ядрената енергетика в България. но по медийна информация - ядрената енергетика за три месеца ни струва с около 27 млн. лв. повече. Хем се губят пари, хем потреблението намалява(което е смешно, защото явно и да го ползваме и да не го ползваме - пак ще плащаме. Кой ще пати тези 19 млн. лв.?), но пък се правят разчети за нови мощности! Какво ще захранваме - Слънцето? За мен това ще рече, че ще имаме периоди в годината, където ще има презапасяване с енергия, която няма да може да се поеме от мрежата и все нещо ще изгърми. Я съоръженията по мрежата, я джобовете на хората, които плащат данъци... Имам чуството, че не се четат новини или пък не им се обръща внимание. Или пък, ако някой обърне внимание и поиска някакво обяснение, то на искащия не му се обръща внимание. Какви са тези висящи 19 млн.? Щом някой ги споменава, че са загуба, това ще рече, че някой ще трябва да ги плати. Аз едни битови сметки не мога да оправя като хората, а се носят някакви 19 млн. лв. в медиите! Май всичките читави счетоводители са се изнесли от България! Къде му излиза сметката на този ток. Най-вероятно аз нещо не схващам с тези милиони и с тези намалявания на мощностите, и неиздръжлива на напрежението електро-разпределителна мрежа... ...и нека всеки да си знае сметката за тока...

Всекиму идва редът...

Както казва Игор. И братовчед му Игор. И неговия брат Игор. И братът на братовчед му Игор - Игор...

Хубаво е да слушаш какво ти говорят, но понякога не се замисляш кого слушаш. А това е много по-важно. Информацията си съшествува около нас, като радио вълни. Ние си избираме какво ще уловим и какво не. Понякога прекалено дълго време слушаш шумовете около теб и забравяш да слушаш себе си. Човек съдържа в себе си изключително много информация, но през повечето време се опитва да разбере информацията навън, около него. Не че е лошо, но е странно. Може и да има такива същества, които не разбират и бит от себе си, но могат да разгадаят всеки около тях...аз съм в обратна посока - от вътре навън. Но какво ли ми разбира главата...ха! Убеден съм, че разбира много, само трябва да свикна да я слушам.

Прекалено дълго време слушах хората, следвах ги и се правех на тях в порива да съм някой. От толкова много някоевци, не стана нищо. Крайно време е да се хвана за ушите и да си остана това, което съм. Да развивам, това което съм. И развивайки се да остана такъв, какъвто съм...

Ех да имаше Игоровци в сегашно време...нямаше да има нужда от гробища...

...и нека всеки да си знае мястото...

За желанието да се променяш

Какво ли си мисли бабата, която пътува в късната нощ на някъде? Потънал в мисли за бизнес идеи и тяхното развитие, седящ в трамвая и пътуващ към невероятно прекрасната Централна гара, тази женица се качит в трамвая. Първото нещо, което изпитах бе съжаление, ееднага преминало в дълбок размисъл. Никой не трябва да бъде съжаляван. И второ - дали тя се чувства задоволена от това, което има. Моята логика ми говори, че явно тя не се опитва да се промени и живее примирено с нейното си състояние. Защо човек би променил нещо? Защото иска нещо друго, нещо различно, ето защо. Когато не търси и не иска, той не се оглежда търсейки, а само гледа безучастно. Замислих се дали информацията, с която разполага й е достатъчна, за да се чувства доволна. Може би да. Ние поглеждаме на клошари и скитници с другоко, с нашето, а всъщност забравяме да се поставим в техните обувки. Замислих се как мога да помогна на такива хора? Дали трябва да се стремя да им помогна? Дали от моите успехи трябва да заделя да има и за тях? Но се замислих и за следнотоо - дали те искат да си помогнат сами на първо място? Дали те са дали всичко от себе си ,за да постигат желаното? Дали имят правото да им се помага? Дали заслужават да им се помогне? Има хора, които не правят нищо, но успяват да въплатят чувството на милосурдие към тях. Това не са същества, които живеят...те просто СА. Тези, които живеят не се задоволяват с това просто да БЪДАТ. Тези, които живеят постоянно се променят, постоянно се развиват, постоянно се информират... Ето защо не смятам, че някой може да се оправдае с неуспеха си. Някой може ли да намери оправдание за каквото и да било? Това, което ще изречете не са оправдания, а това ще са обяснения относно вашите желания или липса на такива. И за тези, които са готови да поспорят на ниво значения на думите, ще кажа само - всичко е относително! Както казваше баща ми, докато бях малък - ако искаш да направиш нещо, търсиш начини, ако не искаш - търсиш причина. Сега ми е забавно да му го припомням, когато започне да увърта :) Според мен единствено и само нашето познание ни ограничава да имаме или да бъдем това, което искаме...останалото няма значение. Още една "прекрасна" гледка бе тълпата от замръзнали хора, чакаща пред таблата на ЖП гарата, за да обявят на кой коловоз е влакът за Варна. Това е последният влак за деня, който напуска пероните на гарата. Обзалагам се, че тълпата не пътува за пръв път с този влак. И ако е така, то е логично да има някаква повтаряемост на събитията дори и в институция като БДЖ. Но стадото е изключило своите способности за извършване на мисловна дейност и чака да му се предостави задължителната порция. Нека... Нямам намерение да спирам да изследвам всичко в този свят! И сега като се замисля май ние сме хората, които трябва да поемат отговорност за безцелно блуждаещите същества на тази и колкото други земи има. Ние сме двигателят на всичко и е нормално да поемем товаера на всички, които се возят! ...и нека всеки да си знае мястото...

За призмите и хората - част 0

През последните няколко дни се случиха бурни процеси в главата ми или поне си мисля, че бяха там. Това е работа на психолози и физиолози да кажат аджаба какво става и къде става това, което става! Но се радвам, че нещо се случва и не само, че се случва, защото благодарение на природата, за радост или беда, сме несъзнателно активни организми. Един вид дори и да изпаднем в безсъзнание, още едно състояние работа на психолозите, продължаваме да дишаме и от там да живеем.

Няколко неща, които аз осъзнах за себе си и за всяко едно от тях казвах в момента на осъзнаването „Най важното е…“ или „Основното нещо е…“. В един разговор за нещата от живота си казах, че следващия път, когато седна с някого да дискутирам тези „най-основни“ неща, ще си записвам всичко, за което кажа, че е най-важното, най-основното. Но не мога да изчакам до „следващия път“. Не мога да знам кога ще бъде този следващ път. Реших да синтезирам това, за което се сещам в момента. Но с всеки написан ред осъзнах колко много основни неща има. Ето защо смятам да започна с първото най-основно нещо, което смятам да спазвам за всяко следващо основно нещо, което открия и опиша.

KISS(keep it short and simple) - кратко и ясно! Да се развиват теории с размах от няколко стотин страници или в продължение на многочасови разговори не е ефикасно за постигане на резултат. Всичко това, може да се сведе до нещо по-семпло. Но дори и да се сведе до нещо по-семпло, то трябва да е смислено. Да има някаква логическа последователност и да означава нещо за някого. Няма смисъл да разпъвам локуми, както обичах да правя едно време – нямаше резултат. Или пък, ако имаше, то същия резултат сега го постигам с къде къде  по-малко приказки и време. Високопарните и езотерични(предназначени за определена група от хора) слова звучат интересно, но не дават информация на този, към когото е обърнато това слово. А именно, който използва такива думи иска да бъде интересен, а не да заинтересова някого. Айнщайн е казал – ако една теория не може да бъде обяснена на малко дете, то тя не струва! Ето защо обичам да се занимавам с деца, вече :) Те са уникални създания, които могат да ти служат за критерий относно краткостта и ясното представяне на каквото на това, което искам да кажа. Не мога да задържа вниманието на едно дете за дълго време на една и съща тема, а още повече, ако използвам думи, които то не разбира. Ето защо е най-важно да казваме нещата кратко и ясно, за да бъде разбран смисъла на това, което искаме да кажем!

Следва продължение :)