Мисля => съществувам

Какво лошо подяволите има в това, човек да се замисля за нещата, които не са видими или по-точно незабележими от ежедневното вниманието на простолюдието?! Това, че се интересувам от неща, от които не се интересуват мн други хора, по-какъв начин трябва да ме отделя от другите? Да, правя си живота по-труден и по-отнесен, дори по-извън реалността! Но какво всъщност е реалността. Ще плагиатствам малко като използвам мнението на един мн близък за мен човек, според който, ако си спомням добре, всеки си живее в своя реалност, създадена си от него, за да може да си пребивава възможно най-добре според неговите си критерии за начин на живот. Естествено, тази система от измислената реалност се преплита с т.нар. реална реалност, обграждаща всеки от нас. Защото така или иначе нещо ни свързва в ежедневието и това е свързващото звено в реалността, което представлява реалност за всички. В противен случай всеки ще е като кон с капаци и не би имал нищо общо с индивидите около него - един вид всеки да си живее в собствено измерение.

Та да си дойда на думата. Това, че докато пътувам с автобус и се замислям защо когато спре или когато тръгва се получава удар, или как се задвижва механизмът на контейнера на бетоновоза спрял на кръстовището успоредно до нас, или защо самолетите понякога оставят следи след себе си, а понякога не, какви са фазите на действие на кръстовищата, как се укрепват рулоните с ламарина на товарните платформи и други такива незначителни за някои хора въпроси, не смятам че е толкова отегчително. Аз просто си задавам въпроси, защото обичам да мисля...и то много. Понякога не се получава нищо градивно, но понякога мога да си се изумя от себе си. ТОва съм аз, това ми харесва да правя, за това обичам да мисля, това е бъдещето, което ме очаква, това е и бъдещето, което искам да ме очаква и да изградя. Когато ми се случи нещо, с което се гордея, което ми се случва за първи път и което едва ли не е някакъв врх в постиженията ми, независимо в сферата на дейност - дали ще съм карал автомобил, дали локомотив или пътнически влак, дали ще съм снимал нещо уникално, очаквам това да се приеме като нещо такова от всички. Толкова ли е трудно да прецениш човека срещу теб, че това което му се е случило означава майка си и баща си за него! Че това го кара да лети и да чувства неимоверна радост, че е постигнал нещо в този скапан живот, в тази скапана държава, където всеки гледа да те смачкаи издърпа назад и все по-назад.

Мислете преди да реагирате. Преценявайте хората и ги поощрявайте, надеждата е нещо толкова малко и толкова силно, което може да получи човек и да му даде усещането, че е най-великият, и че може да се справи с всичко независимо от обстоятествата...разбира се и надеждата се дава с мярка, но подяволите - вие сте разумни същества! Не мислете само за себе си. Бъдете раздаващи се егоисти, като мен...Аз никога няма да спра да мисля много. Никога няма да спра да си задавам въпроси, които са толкова незабележими, колкото и полюляването на есенните листа за мръзнещите на спирка хора в ранна, студена, есенна утрин.

Когато човек иска да направи нещо, ама наистина го иска - намира начини да го осъществи! Винаги е било така и е абсолютно вярно!!! Няма да го спре недоспиване, ангажименти, други пречки, а ще го свърши с все сили! А когато не иска и дори и малка нотка на нежелание се появи в него - то тогава няма да го бъде. Все ще си намери оправдание, за да не го направи или с 235236234745 зора ще го направи, но с нежелание. Всеки е преминал през това и ако има някой, който може да ме обори - да заповяда! С удоволствие ще изслушам мнението му по въпроса!

Нямам намерение да водя елементарно и неангажирано от заобикалящата ни "ралност" проблеми ежедневие и такъв живот. Имам цели, имам амбиции, имам хъс, имам възможности, имам дарби, имам хиляди неща, които да ми помогнат да направя нещата, които искам и смятам, че трябва да се направят. И никой освен мен не може да ме спре да ги направя! Така че въобще, не ме...интересува какво ще става, защото аз знам и съм убеден, че ще е това, което трябва, а не това което искам!

Майната ви копелета, и все пак тя се върти!

...И нека всеки да си знае проклетото място...

Болен здрав носи...или модерната приказка за антибиотика

Из последните дни, седмици и месеци бях в шоково състояние, в което се чудех аз болен ли съм или да! След като започнах симптомите на бронхитизирането, а именно храчкоотделяне с разноцветни отенъци на субстанцията изхвърляни от гърлото и синусите ми с благозвучни отхрачвания, достойни за сравнение само със стенанията на умиращ лъв разпокъсван от нещо по-мощно от него...да речем някакъв нилски коркодил(или пък новата Мис ТУ :D)...реших да предприема крупни мерки за подобряване на здравословното ми състояние, което на базата на отминалите боледувания, състояли се през последните две-три години, които завършваха всеки път с нагрухването ми с различни по големина, сила и ефект биотици, хапчалъци, сироплъци...абе всякакъв вид химии, пикочи, гнилочи и гнаси, хич не е розово - а си е баш жълто-зелено, ако трябва да се съди по цвета на отделяните флуиди! Та, се задейства личната здравноосигурителна система, оглавявана от Батко, Кака и Майка! След като се работеше на три фронта - Пловдив, Варна и Силистра, в крайна сметка атакувахме бацилите в Пловдив!

Там, след серия фотосесии на красивите ми синуси (показани на снимката. Дори ако можете да забележите, ще видите, че не ми е празна главата - подяволите има нещо друго освен запълване на синусните ми кухини със секрети на гнойна основа, разяждащи плътта ми, опитвайки се да достигнат до болният ми мозък...), бъркане с медицински шомполи в двете ми ноздри и гърлото за вземане на посевки(поне нещо градивно да се случи - сеем), физическо приближение до наркоманизирането, изразяващо се в набождането на дясната ми предмишница на шест места, за радост само повърхностно, но пак наркоманско, духане в различни белодробоизследващи апарати изчисляващи способността ми да духам и съответните характеристики на белите ми дробове и след всичките тези сложни за моята скромна инженерна незапозната с тенденциите в медицинското обзавеждане личност, се констатира, че дефакто няма нищо хронично, нито някакво грубо заболяване. Посевките се оказаха неплодородни...и там се провалих като градивен индивид...сиреч нямало наличие на каквито и да било бацилоподобни съшества, които да си играят с вътрешностите ми и да ги карат да изригват с разноцветни секрети от дълбините на синусите, бронхите и гърлото ми.

Това е малко странно за мен, при все, че всяка сутрин си продължавам със флуидизирането на мивката в банята със секрети от синусните помещения, които понякога си ми пречат съвсем без да искат на нормалното пълнене на белодробните контейнери с въздух, необходим ми за нормалното съществуване на част от органите ми, да не кажа всичките!!! Т.е. хем съм болен, защото по друг начин не мога да си обясня състоянието, ч което се намирам, но пък в същото време всички изследвания показват обратното! Болен дух в тялото на здрав човек(може да се поспори до колко съм човек, но това е тема на друг пост в този блог)! И в крайна сметка сега съм на животоподдържащо лекарство или иначе казано - имуностимулиращо, но то един вид ме държи жив и в доволно добро състояние.

Мн е як механизмът на действие на това лекарство. То съдържа бацили в малки количества. И организмът като усети, че някакви гадини се опитват да му подлеят вода и да му направят мръсно, той прави разни магии и излиза един ход пред гадовете като си изработва антитела и ги счупва микроорганизмите още преди да са взели превес над добрата страна на силата. И така на Дарт Бацил му унищожават контролната база Бактер Стар и побеждатават жълто-зелената страна на силата още преди да е достигнала до жизненоважните органи, в моя случай бели дробове, гърло и синуси. И така организъмът се кефи, че ги е смачкал нещастниците, а всъщност все едно се е спасил от удавяне в малка локвичка! Но важното в случая е, че се е спасил! Да живей! Да живей! Да живей!

Чудесата на медицината никога не свършват. А! Също така се явявам и голям земеделец с голям дожив на - гъби(чки). Вече разбирам значението на думите "расте като гъба след дъжд". Та така де, многостранно развита личност се падам. Отглеждам си знайни и незнайни същества, микроорганизми и други такива същества, непознати на днешната медицина.

Само един човек от тези, които познавам е склонен да повярва на тези всички писания! Тя си знае коя е! Поздрави Лени, дано някой ден достигнем до съвършенството като се излекуваме и забравим за гадните лекарства!

...И нека всеки да си знае антибиотика...

И бе Helloween

Както се пее в една едноименна песен на една едноименна група "Aaaaaaaa, it's Helloween...tonight"...малко last night беше, но още го има уплашения привкус от костюмирани като изчадия същества, тикви, тиквеници и други такива свързани с "празника" неща. Дори се зачудих как се честити за Helloween. Реших, че едно "Бууууууууу" е добър поздрав. Но както и да е.

Какво всъщност ми се случи на този ден/тази вечер. Както си седя спокойно вкъщи самичък, радващ се на чувството за господство над себе си и къщата и ми се стъжняваше от това, че съм сам(все пак чувството за господството надделяваше) и си смазвах един водомер с отработило моторно масло, на вратата ми се потропа! Ставам, затварям врата към стаята, за да не се вижда бъркотията от разхвърляни чачкалаци, стружки от рязани полиппропиленови тръби, инструменти и прочие и оттварям вратата. И какво да видя - шест малки гнаси ми се пулят и ми казват "Лакомство или пакост!". Аз такъв зашеметен, нали никогаш не съм присъствал на подобна сцена освен пред телевизора, гледайки някоя семейна американска кинопродукция, ни в клин ни в ръкав им отвръщам "Мииии, освен да ви залея с моторно масло, друго няма какво да ви дам." А те чаветата ми отговарят "Неее, ние ще ви направим пакост." Та влязох набързо в ситуацията и нали си бях взел храна от стола, за да мога да преживея през почивните дни, им подадох останалите две от три ябълки(подяволите, какво им мислех на тези ябълки, а и бяха големи...). И нали за първи път ми се случва таквоз нещо, реших да си ги щракна тез хулигани. И ей ги на, на снимка увековечени.

После като поразгледах снимката, забелязах, че дечицата са били благословени от СОС (Студентски Общежития и Столове), тъй като основните лакомства, които са получавали са вафли и ябълки, които бедните студенти, и аз барабар с тях, получиха като десерт към вечерята в стола. Имаше и нектар от праскови, който е божествен и се радвам, че не се наложи да им го давам, тъй като го бях изпил вече. Как не ги е срам тези изчадия недорасли да тършуват из най-бедните сгради като малки клошарчета, опитвайки се да отмъкнат най-ценното на един студент - храната му за почивните дни, лишавайки го от сладостта след останалия в устата му привкус на храна от стола(това не е за всяка гозба,а например ако ядеш кренвирши с кашкавал).

Така със загуба и грабеж премина този Helloween. На следващият ще се маскирам и ще се махна, за да не идват да ме ограбват някакви малки, незнайни, позорливи, недораслячете, искайки сладкиши. А може и да съм си вкъщи и да съм си приготвил висококалорични сладкишчета или пък с разхлабителни, че да им се стъжни. Но това в рамките на шегата :)

...И нека всеки да си знае сладкишчето...

No woman no cry

От доста време, да речем от както съм чул за Боб Марли и тази негова песен съм се чудел дефакто какво е искал да каже с това "No woman no cry"...и съответно не съм се занимал поне малко да отделя от времето си и да прочета текстът на песента. Е, днес го направих! И въпреки, че ужасно мразя критиците, които използват термина "авторът е искал да каже", ми се налага да кажа, че Боб Марли не е искал да каже "Без жени няма сълзи" /без жени няма край :)/, както мнооого хора си мислят и влагат точно този смисъл!!! От контекстът на песента става ясно, че смисленият превод е "Не жено/моме, не плачи."

No - no, woman - woman, no cry.
Woman, little sister, don't shed no tears;
No, woman, no cry.

Така че от мен да знаете, когато не знаете нещо - научете го! В противен случай може да се излагате мнооого много.

To Bob Marley R.I.P.

...И нека всеки да си знае мястото...

008.10.20

50223/50224, ЕМВ 30007/30008 Тази вечер ще си легна повече от доволен!

СКГТ срещу БДЖ

Вечер е. Часът е 23:18, денят е събота, датата е 11, месецът Октомври от лето господне 2008. Мястото на събитието - по протежението на маршрута на линия 280 от спирка Орлов мост до Студентски град. Чудим се какво общо има дотук написаното със заглавието. Какво ли, ето какво - Столична Компания за Градски Транспорт се опитва да прилага методи използувани в Железниците. Същата вечер се возих на УБА или Ускорен Бърз Автобус. Съответното превозно средство успя успешно да запълни седящите си места и да предложи на правостоящите си пътници място по-малко от 0.25 метра квадратни на пътник(по стандарт за правостоящ пътник се предлага 0.25м^2) и то още от спирката на Орлов мост в посока Софийски Университет. Съответно не спря на СУ, не спря на следващата спирка по ул. Шипка, при което на завоя след спирката, водачът на автобуса бе принуден под смъртна заплаха да отвори вратите, за да слязат недодяланите пияни футболни фенове, които незнайно поради какви собствени причини бяха решили да чакат на спирката повече от 10 минути, да се тъпчат в препълненият автобус, за да достигнат дестинацията намираща се на по-малко от 10 минути ходене пеш от спирката! Дочу се репликата "Затваряй, че не ми се плаща билет!" последвана от бурен смях в автобуса. След което в обратна посока към Студентски град под заплаха от достигане на отказ на механизмите породен от пре-пре-препълването не спря и на спирката на Орлов мост, също и на Плиска, също и на 4-ти километър, като може да се каже, че за първи път изминавам дестинацията от СУ до Следствието за по-малко от 5 минути при все, че автобусът бе като звяр със зловонно миришеща вътрешност/ако някой някога е подушвал гнас - ето така би миришела тя!/ погълнал стотина хуманоида.

Идеята на СКГТ да пусне в експлоатация УБА мисля, че не е удачна, затова нека продължат да спират на всички спирки...да оставят работата на професионалистите в БДЖ! :)

...И нека всеки да си знае мястото...

Canon PowerShot SD1100

Имам си фотоапарат, цифром, мой, собствен, личен! Да си кликам, щракам, щрапуцам, снимам, фотографирам, заснемам, дразня/някои хора, които не обичат да бъдат снимани/ и т.н. На снимката се вижда ясно новата ми придобивка - да ми е честита! Дваминцата ще си живуркаме надявам се дълги години и ще ни е хубаво :)