понеделник, 20 октомври 2008 г.

008.10.20


50223/50224, ЕМВ 30007/30008 Тази вечер ще си легна повече от доволен!

неделя, 12 октомври 2008 г.

СКГТ срещу БДЖ

Вечер е. Часът е 23:18, денят е събота, датата е 11, месецът Октомври от лето господне 2008. Мястото на събитието - по протежението на маршрута на линия 280 от спирка Орлов мост до Студентски град. Чудим се какво общо има дотук написаното със заглавието. Какво ли, ето какво - Столична Компания за Градски Транспорт се опитва да прилага методи използувани в Железниците. Същата вечер се возих на УБА или Ускорен Бърз Автобус. Съответното превозно средство успя успешно да запълни седящите си места и да предложи на правостоящите си пътници място по-малко от 0.25 метра квадратни на пътник(по стандарт за правостоящ пътник се предлага 0.25м^2) и то още от спирката на Орлов мост в посока Софийски Университет. Съответно не спря на СУ, не спря на следващата спирка по ул. Шипка, при което на завоя след спирката, водачът на автобуса бе принуден под смъртна заплаха да отвори вратите, за да слязат недодяланите пияни футболни фенове, които незнайно поради какви собствени причини бяха решили да чакат на спирката повече от 10 минути, да се тъпчат в препълненият автобус, за да достигнат дестинацията намираща се на по-малко от 10 минути ходене пеш от спирката! Дочу се репликата "Затваряй, че не ми се плаща билет!" последвана от бурен смях в автобуса. След което в обратна посока към Студентски град под заплаха от достигане на отказ на механизмите породен от пре-пре-препълването не спря и на спирката на Орлов мост, също и на Плиска, също и на 4-ти километър, като може да се каже, че за първи път изминавам дестинацията от СУ до Следствието за по-малко от 5 минути при все, че автобусът бе като звяр със зловонно миришеща вътрешност/ако някой някога е подушвал гнас - ето така би миришела тя!/ погълнал стотина хуманоида.

Идеята на СКГТ да пусне в експлоатация УБА мисля, че не е удачна, затова нека продължат да спират на всички спирки...да оставят работата на професионалистите в БДЖ! :)

...И нека всеки да си знае мястото...

сряда, 8 октомври 2008 г.

Canon PowerShot SD1100


Имам си фотоапарат, цифром, мой, собствен, личен! Да си кликам, щракам, щрапуцам, снимам, фотографирам, заснемам, дразня/някои хора, които не обичат да бъдат снимани/ и т.н. На снимката се вижда ясно новата ми придобивка - да ми е честита! Дваминцата ще си живуркаме надявам се дълги години и ще ни е хубаво :)

събота, 30 август 2008 г.

Garage Days Re-Re-Re-Revisited

12 Септември 2008 година!

За повечето хора това ще бъде просто един обикновен петък, за други необикновен петък. За бат Cazui ще бъде рожден ден, както и за още много други. Някои ще го проспат, други няма да могат дъх да си поемат от работа...а хиляди фенове на MetallicA ще кибичат в зависимост от времевата зона пред музикалните магазини, за да си закупят копие от 10ият им студиен албум. Добре, че ще можем да си го свалим от нета още в същия ден, че да не се трупаме много хора по опашките :)

Излизането на албума е едно на ръка, на крак, на далак...на какъвто и да е орган от човешкото и други тела, ако има такива. Друго е обаче съдържанието. Членовете на групата се погрижиха да подгреят жадните за музика фенове с три нови парчета...но какви са те? С моите недодялани познания относно музикалната сфера мога да заявя, че групата се върна почти 10 години назад във времето, когато издадоха албум изпълнен с кавъри на известни величия от метъл сцената и не само. Сладникавите вокали и шарените сола са типични за това време, но все още ще си запазя мнението за целия албум за момента, когато той достигне и до моят компютър. Да! Нямам намерение да си го закупувам преди да съм го чул изцяло. След което смятам да направя едно непретенциозно ревю на същия! Пък ще видим дали си залужава парите!

...И нека всеки да си знае нотите...

събота, 23 август 2008 г.

...And justice for all

Часът е 0137, но след филмът който гледах просто не мога да си стърпя думите и да не изразя мнение! Въпреки, че Ал Пачино има филм със едноименното заглавие на този пост, аз няма да говоря за него, а за Serpico. Е те това е филм изпълнен със смисъл и подяволите – толкова е съвременен с нашите проблеми ако го погледнем в основи Подяволите ще си пусна брада и коса! :) От години очаквам такъв филм. Толкова години се нагледах на глупостите бълвани от американските кино студя, а истината е била в класиката! В ролята на Франк Серпико виждам почти себе си/така и не се научих дали се пише слято.../! Винаги съм си мислел как борбата за постигането на тези утопични идели ще ми донесе много неприятности и въпреки това не е имало някой, който да ме накара да спра да ги преследвам! Смятам, че така ще бъде и занапред, независимо от обстоятелствата! Ясно е, че всеки умира, но за какво умираме...”Everyone dies, not everyone really lives!” Това пък са думи на един друг борец за правда и свобода– Уилям Уолъс „Brave heart”. Смисълът на живота никой досега не го е открил, а можеби ние сами трябва да придадем смисъл на собствените си мъки наречени живот! В крайна сметка може и да няма Някой, който да се грижи за това как да стават нещата, но определено има Някой, който стои и си умира от смях гледайки мизерното съществувание на отделните индивиди, борещи се и те незнаейки за какво, но стремейки се да достигнат върхът потънал в мъгла! „Но... стига ми тая награда - да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...” както пък е споменал Христо Ботев в стихотворението си „На прощаване”.

Глас е нужен да се нададе! Човекът трябва да се издигне сега и да покаже че съществува, а не да затваря очите си и да пренебрегва ставащото!

Знам, че повечето в момента си мислите, че това което и пиша е смехория и сте почти прави! Изглежда смехория, защото вече не се знае кой е различен и кой праведен! Като чорба от Родопски боб сме/не искам да обидя по никакъв начин прекрасната гозба, на която аз лично съм почитател/ - шарени до немай къде! Дано поне това разнообразие на интереси и мнения не ни доведе до разцеплението, което се заформя в масите! Дано не...

...И нека всеки да си знае мястото...

сряда, 20 август 2008 г.

Не оставяй днешната работа за утре, ако можеш да я свършиш в другиден!

Здравейте приятели, неприятели и такива, които аз не познавам, но четете този отегчителен и времеотнемащогубещ блог!

Пиша този пост с една молба към всички Ви – имайте самочувствието на хора всеки път, когато някой се опита да Ви принизи до нивото на микроб, намиращ се върху закуската на най-малката амебка съществуваща някъде!!! Предявявайте правата си, тогава, когато спазвате задълженията си! Бъдете недоволни, когато някой Ви е пренебрегнал! Пишете жалби, оплаквания и други такива документи, когато сметнете, че това което Ви се е случило на Вас или сте забелязали, че се е случило с някой друг е нередно! Ние сме такъв народ, който на приказки е уникално недоволен и надъхан за промени, но на практика – въздух под налягане...дори и налягане вече няма!!! Всичко трябва да се регламентира черно на бяло! Няма институция, която може да си позволи да пренебрегне един такъв постъпил документ в днешното европейско общество, където ЕК и всякаквите там Европейски органи се опитват да защитават някакви интереси. Обществото, ние, изграждаме системата движеща всички органи в държавата. Когато частите не се поддържат - механизма започва да се движи мудно. Видимо се движи, но резултатите са минимални! Искайте си това, което Ви принадлежи, но не забравяйте и задълженията, които имате към този механизъм!!! Жертви се искат и сега! В момента сме в период на едно модерно Априлско възстание. От нас зависи дали то ще бъде потушено от висшестоящи, нехаещи за малките колелца в машината на държавата хора имащи си всичко, което искат дори и повече та чак до излишно! Свикнали сме да пренебрегваме случващото се около нас, гледайки през розовите очила, които сами сме си измислили, за да ни е по-приятна гледката. А всъщност около нас всичко се разпада на части и ние махаме с ръка – нали не ни се случва на нас! Съпричастие в проблемите се иска! Инициатива, борбеност, самоотвержаност и други такива патриотични добродетели. Стига сме се лигавили в жалкото си ежедневие! Жертвайте се за благото на другите с мисълта, че така постигате нещо, което и Вие ще почувствате после!

Спазвайте това, което е написано, за да можете да си изисквате своето, когато то бъде потъпкано. А когато нещо не е написано така, че то да бъде в полза на цялото общество – оплаквайте се отново, за да бъдат задоволени интересите на обществото! Усилията няма да са напразни, ако наистина влагаме усилия в това, което правим, а не само да отбиваме номер...

Вярвам, че хората посещаващи това от бога затъмнено местенце в интернет пространството са хора, които имат идеи, желания, цели, идеали. И постигането на желаното не включва статуквото, в което се намираме в момента. Бъдете дръзки, находчиви, строги на моменти, не се оставяйте да бъдете потъпкани. Четете, за да знаете. Интересувайте се от всичко, което Ви засяга! Изисквайте си правата!

Искайте, за да Ви дадат!!!
The knowledge is Power!

..И нека всеки да си знае мястото...

понеделник, 18 август 2008 г.

Поклон пред Българския Език

Моля да бида извинен за неграмотното си писане в по-голямата си част да не кажа всички постове. Просто в бурята от думи, бушуваща в съзнанието ми по време на сътворяване на определен пост, ми е малко трудно да овладея стихията и ми се случва да объркам тук таме някое друго граматично правило! Прекланям се пред нашия роден език и се опитвам да се корегирам по всякакъв начин. Приемам положително и градивно всякакви критики относно невярността на постовете, било те граматични или смислови. Имате пълното право да изказвате мнението си, а също така аз имам правото да Ви тегля една майна ако не ми хареса това, което сте написали...съответно така може да си изкараме времето и в крайна сметка да стигнем до истината! Така че бъдете жестоки и не щадете думите, ако мислите че са на място!

Дерзайте

...И нека всеки да си знае мястото...