OCD or OrGaNisation

 I shut the doors of my, shall I say well organised wardrobe, and having the satisfying feeling from the completed action of folding the laundry and putting it into place immediately after I took it off of the drying rack(yet another simple satisfaction I got from there, as I used to leave a rather long gap between the two, when the chair, and the bed, and sometimes even the floor, would become a wardrobe), and I thought "Nah! I would rather call it organised than OCD!".

But to end up in this satisfying mood, I went into a short and unpleasant conversation with the Judge in my head. Like all the judges, he speaks the voice of the people! But before that I need to provide a context of the OCD vs OGN idea in my wardrobe. I have two fabric IKEA chest of drawers for my sports clothing. The upper body clothing in the upper drawer, long sleeves to the left and short sleeves to the right. The bottom drawer is for lower body clothing, leggings to the left, shorts to the right. It's easy to follow and easy to use. The other chest is mixed. Still following a logic, but not important for this story.

Here it goes, the conversation with my actions in brackets.

Rosco(R): It feels satisfying to have my clothes organised(I am folding my shorts, long sleeves, leggings, etc)

Judge(J): Right? And sometimes I would find leggings and T-shirts on the wrong side. Is that how your system works?(I am putting the clothes into the drawers)

(R): I am sharing what my system is, not how precisely I follow it. At least I have it and it feels good. I can navigate through my room with eyes closed. That is how good my system is!

 Since I started practicing for my cave diving course, back in 2021, I started finding my way through the spaces I live in with lights shut. Trying to use my other senses to navigate. And I was surprised how this skill is helping me in my daily routine. I know my clothing, the objects I poses, and almost every book on my shelf. I know the logic I follow to organise them on the place they live. And I strive to keep following that logic. Also, it is so engrained in me, that I do not put substantial amount of efforts when I put my things in places. The benefits - I can navigate through my room, drawers, shelves, storage, and pickup the things I need with my eyes closed. I know how they feel, so when I touch them, I communicate with them and I know if I got in contact with what I need. 

I am not so sure if I can pickup the right colour sticky notes. I have no system in organising them in colours. Nor my fine-liners. But I am grateful I got to this stage where I could say "Nah! I would rather call it organised than OCD!".

Reflections on my Movember month

Reflection notes to myself and the world

I've started last month with the idea to help others by raising money to help men, struggling with their physical and mental state. Also raised awareness by provoking conversations as I was growing a moustache and taking up the challenge of running 60km in one month.

I would like to thank Aoife Mooney, Isabelle Foisy, Ian Bruce, Karen Witcomb, Liz Stokes, Kevin Spiteri, Ivaylo Dimitrov and Lucy Labova for their generous donations. This money will go to someone in need and will bring light to the life of men! I greatly appreciate your generosity! You make part of about 50 million pounds raised all around the world!

What happened? Well, it happened a lot!

• I had some real fun growing my moustache :) The topic is controversial for many and I know there are different opinions, but I believe I have enjoyed it because I have followed the bright example of my grandfather Ivan, who proudly wore his moustache for many years until his final days. Here is a photo of him, 34 and me, 35. I have only seen him in photos but sometimes I have felt the strength of his personality. I have been told that he had been a very knowledgeable and respected person in his field of agronomy. 

• I have challenged myself in a field that I have always wanted to improve - music. I felt music as something very special but because I have never considered it as a “productive” activity that will have some financial benefits from the time I have spent in reading music theory, trying to play different instruments, listening to music, reading music, practising rhythm and so on and so forth, I have always felt guilty of having “wasted” the time doing it. This month, I have accepted the challenge from Stanislava Valkova and I will be making a cover of the song “We are the champions” by Queen. In the process, I have learnt a lot. And I still am. Thanks to The Guitar Social and Mike New, the music theory has finally started to shape in my head. And I have also acknowledged my limitations. As I have actually started enjoying the practice and as I have felt the pressure of the days rolling, I have decided to enjoy the process a bit more. I will release the cover at some point in time. I hope it will be in January. I want to give the best I can and have fun a bit more :) The good things take time!
• That said I have been able to fully acknowledge being in “the gap” (check this video), where I am below the level of my personal expectations and it feels really frustrating!
• The joy of spending time on activities that make me happy actually made me more calm and relaxed and appreciate the concept of time. It has been a process but a huge piece of the puzzle has been put this month by spending time almost every day immersed in progressing in the music field. It brought me confidence that - good things need time to develop.
• On day 23 I didn’t feel like running but I ran. I had to do it. I felt I want to try and see what can happen. My body hurt. I felt the pain in my muscles, in my joints, in my bones. I thought that I am not doing something right and I was blaming myself for making a mistake that I could not realise what that mistake was. Luckily my brother Venko, who is an avid sportsperson, has noticed my results and I have shared my feelings about a mistake I might be doing. He asked me if I have done such an intense running schedule before. That was it. Yet again another thing that pointed me to the idea that it takes time to develop a routine. I gave myself a rest and after that, it went well :) I ran for 60km(63.91km in total) in November. That’s probably the distance I have covered running in the last 10-15 years, I don’t know. But I feel great. Last night was the best. I have found joy in running during the dark part of the day. I have only the light beam of my headlamp to guide me and to follow. No other stimuli to distract me. It was like meditation - me, the light spot from my torch on the ground running away from me, and my breathing.
• For the first time in my life. I have shaved for 45 consecutive days...and counting :) It has been an interesting relationship with my face and a good habit builder. I’ll see if I am going to keep it going. Time will tell.
• In general, I have learnt that things need time and energy to develop at their own pace. This was very nicely put by Daniel Troev in one of his posts. It came at a good time in my life and I have appreciated it!

At the end, and it is still not the end, I have learnt a lot about myself. And with the challenges that I undertook last month, I've grown a tad more. I am sure I will have more and more to realise in the days and months to come.

...and may everyone knows their challenge...

The books of the year

 I have always been loading my shelves with books and felt intimidating after that. So I have decided to take the books I want to read and put them in a smaller pile rather than on the overcrowded shelf. This would be my reading list for this year. Every book has a purpose in supporting my plans for the year. For some of them, the purpose is just for pleasure with no particular outcome expected. So, here it is...bearing in mind I couldn't put the audio books on the pile.

I'll come back to this in one year.

Back to the basics

 As I was walking home tonight, I thought I would have some time to play on my electric piano. A surprising message came from my niece that she would like me to help her with some mathematical explanations. And this came after she asked me to help her with her exam on the next day. She wrote a specific time slot which pointed me to two things. First, she wanted me to solve the mathematical problems in real time. Second - I have completely forgotten that the students are now studying on-line.

I refused to do that for her. For me she had two options she could choose from. To use my support and learn something in the last moment or to learn from the decisions she has made in the past.

I was glad when she messaged me with a specific question that she needed help with. I jumped right on to helping her. It was a challenge for me as well. I had to go back to 8th grade. After a long conversation I was happy as it was a great deal of learning for both of us. Very few things were maths related. Most of it it was about principles I've learnt on my way to where I am now. And oh how this helps me connect a lot of dots as I am in a position where I need someone to teach me stuff but in the same time I teach other stuff to others. Changing my perspective from teaching to being taught helps me so much to be present and efficient in whatever state I am currently at.

At the end I think my niece will actually have chosen both - to learn a bit from me and will have inevitably be  subjected to the mistakes from her decisions from the past. I can't wait to hear feom her once the exam is over. Feedback is very important in the process of learning.

...in maths we trust...

Three types of people

 "There are three types of people in this world, Very. There are those who make the world worse, those who make no difference, and those who make the world better." "Away with the penguins" by Hazel Prior

I have always strived to be one of the latter, to make the world better. Even though I have very often questioned the meaning of the word "better" as better is a relative concept. But nevertheless, I have tried to put my own personal meaning to it.

One of those little things I have done in my life is donating. I have donated many material things in my life but one of them, I have donated eagerly. Blood. Our blood, at least in my case of a healthy human being, very easily replenishes once taken away. With the life-saving effect on others, it has an effect on me as well. Reducing the blood level in my body stimulates the production of new, fresh blood to replace what has been taken away. It feels energetic.

But last week I have donated something different. Blood plasma. To be honest I still have to research what blood plasma is. But the process of donation is different than donating blood plasma. I have actually found it very amusing and I will go and donate again, and again. The reason behind my decision to donate is that I have recently recovered from COVID-19. Shortly after I have received a message if I would like to participate in a program, which aims at helping people that have contracted the virus but their own body has a hard time fighting the virus back. As it took me only 3-4 days to recover from the severe symptoms due to the fact that I consider myself healthy, the fact that I love science, also I would like to be of those people who make the world better I have signed myself for the experience.

The process of donation of blood plasma is fascinating. For real! They have put me on a special machine where they drain a small volume of blood from me at a time, run it through a centrifuge and return the drained from plasma blood back into my system. I have observed every feeling I could get. The sound of the machine on each cycle, the draining of blood from my veins, the pressure of the slightly cold blood coming back to my veins, the unfamiliar newly experienced chill in my body as the cold is actually coming from the inside, the tingling sensation from the anticoagulant agent that is now present in my blood. After being on the chair for 45 minutes during which I have observed my body and the feelings I get in the process I felt glad that I can actually enjoy the process as it is similar to the process of blood transfusion, which in most of the cases is not provided for amusement purposes. But I had a great time and the results from the blood tests are that I have plenty of antibodies and I can keep donating every two weeks until the amount of antibodies in my blood has reduced to a limit where it will expose me to a threat of the virus.

...and may everyone know its blood type...

A simple device

This morning, as we "moved" the time, because humanity is so powerful and this is yet another act to remind us how we can control things, I have noticed once again that I have a simple device in my room. It is the opposite of smart, but it is neither stupid nor un-smart. It is just a simple radio-clock. That puts me to sleep and wakes me up with Classic FM. All the other stations blabber a lot. And the moment I noticed what time it is, with a little smile of appreciation, I realised what has happened.

This device doesn't have an internal computer, as most of the smart devices nowadays have. It does have a digital clock. That "ticks" when it is supposed to tick. Without any knowledge, if it ticks for 10:01 or for 09:01. It is there for the tick! And it is good at that. Until the mains power goes down. Then it just falls asleep.

I like the idea that I have something that doesn't track, upload, receive, record, put into a database, analyse, send reports and all other associated with the idea of being on a self-improving pattern verbs, that are on the outside of the box on almost every smart device. These verbs might be indeed handy. But a simple device is exactly that - simple. And that is what I need in my life now - simplicity.

A voice in my head

Recently I have rediscovered a voice. It is a voice that can fill a hall. It can be dark and scratchy. It can be soft and mellow. But it is always present. I can feel it resonating in my body. 

I've been a Slipknot fan for quite some time, even though not very passionate. I've been on their concert back in 2004 when I used to have a long hair and headbanging but it was the music that made me listen to them. But now I rediscovered the person behind the mask...in Slipknot's case quite literally.

Corey Taylor. There is nothing I can say that can make your experience his voice better. Just enjoy it.

Whatch it here

...and may we all know our voice...

Честит национален празник, с Google!

www.google.bg

Google посвети заглавната си страница(дудъл, doodle)  на 3ти март, националният празник на Република България.

На изображението се появява заря в трите цвята, които са и цветовете на националния флаг - бяло, зелено и червено.

Въпреки че ми е малко странно защо фонът е тъмен с тъмни облаци. Има възможност да е от часът на денонощието. Ще се разбере през деня.

... И нека всеки да си знае националните празници...

Only the brave

Три години по-късно една идея намира своя образ. Колко е забавно, когато осъзнаваш разни неща. Било ми е нужно да потърпя три години, за да намеря това, което търсех. Преди три години реших да си направя проект за татуировка, която да си е мой личен стимул. Знаех какво ще пише и го сътворих. Избрах си шрифт, който да ми харесва. Но усещах, че само текст не е достатъчно. Исках да има някакъв символ, който да се свърже с текста и да ми харесва на мен самия и да има смисъл за мен самия. Радвам се, че преди три години не избързах...

Преди около месец, когато си купих книгата "Нация" на сър Тери Пратчет, още с разгръщането на първата страница го видях! Нямах идея каква символика е заложена в книгата, но знаех, че ще бъде това - вълна на фона на залязващото слънце. Може би защото точно в този период се научих да плувам и усъвършенствах възможностите си за гмуркане. А също така и с течение на най-голямата ми морска обиколка осъзнах, че морето се настани в сърцето, душата и белите ми дробове на много по-голямо пространство отколкото планината. Абсолютен потрес за моите разбирания! Но, когато нещо ти харесва и се чувстваш добре с него - продължаваш с него. Може би имах предвид водата като цяло. Защото точно след две седмици се отваря сезона на басей на в ТУ-София и отново влизам в новите си свои води :) Този път буквално.

Но, относно символиката на това изображение. Докато си четях се оказа, че това е татуировка, която получават момчетата, които покажат смелост оцелявайки на един остров. Това действие ги превръща от момчета в мъже! Това е символ на промяна. А промяната се получава, когато има някакво действие. И какъв по-добър стимул за действие от вътрешната сила да си смел винаги когато пожелаеш.

Случайно или не всичко си идва на мястото. Три години, за да се почувствам удовлетворен от това, което съм направил. Който търси - намира! Радвам се, че послушах вътрешното си чувство за неудовлетвореност, за да стигна до този момент сега...

...И нека всеки да си знае стимула...

Why?

If you are good at something - find out why!
If you are bad at something - find out why!

Statistics can help you through!

"If you know the reason one will not need to make experiments" Leonardo Da Vinci

Ако си добър в нещо - разбери защо!
Ако не се справяш с нещо - разбери защо!

Статистиката може да ти помогне!

"Ако знаеш причината няма нужда да правиш експерименти" Леонардо Да Винчи

За умението да плуваш

От много време насам усещам, че все нещо ме залива - я горещи вълни, я неочакван дъжд, я порой от нежелани слова или най-вече - порой от задачи! 

Положението все се закърпваше. То и сега продължава да се кърпи. Но не е въпроса в уменията по шев и кройка, а в майсторството на шивачеството! И вчера достигнах до извода, че когато тръгне да те залива вълната от задачи или се научаваш да плуваш и оцеляваш, или гълташ вода и се проваляш. И се надяваш, че и в двата варианта изхода няма да е летален.

Хубаво е човек да се научи да плува в неговите си води. Сега разбирам, защо се казва "чувствам се във свои води". Ами много ясно - всичко е относително. И ако бурните априлски води на Струма са като "в мои води" то на някого тези води биха били като нещо ужасяващо и не биха припарили до тях. Ето защо тихите води за някого за бурни, а бурните - тихи! За всяка ладия си има река. 

И наистина - ако човек не съумее да изгради у себе си способността да гребе между задачите, чячрез спокойни и продължителни тренировки или пък ударни, интензивни такива, но имащи резултат - научаване, то резултатът няма да е никак близо до дори и неочаквания такъв. Очакванията са гадна работа! Но всеки ги има, нормално е.

Няма едно решение! Това установихме от Quentin Cooper. Така че колкото и да пиша неща, които за мен са верни и правилни, то винаги ще има разни люде, на които това ще им се стори непонятно. Това че трябва да си активен, а не да следваш течението. НО! В някои моменти пък е хубаво да следваш течението, а не да бъхтиш с всички сили за едното нищо. Анализ! Преценка на ситуацията. Това е нужно на първо място. Преди каквито и да било действия - Think! Мисли! И пак - мисли, но разумно. Много мислене, водело до смърт. Или поне такива легенди се носят сред царството на патките. Но пък притежателите на професорски титли от това пернато царство биха били на друго мнение. Ами много ясно! Едните мислят с главата си, а другите - знае ли патка! С клюна си може би...Те затова едни стават професори, а други проFeSorry(един вид - извинявайте за професионалното желязо) Ама нейсе

Копайте, радвайте се, усмихвайте се, само не се давете! А се научете да плувате във всякакви води. За да можете да се наслаждавате на всичко, което ви се случва, а не да мрънкяте като новородени пикльовци, дето се чудят какво първо да поискат.

Я се стягайте и с главата надолу! Така се учи. Скачаш в дълбокото и ако ти се живее - успяваш. Ако ли пък не - плуваш с рибетата по дъното. А и те ще ти се зарадват :)

Как ми се ходи на басейн. Отдавна се каня да се запиша в Техническия...ще взема да го направя.

Хайде - всяка жаба да си знае гьола!

Пътуване до границите и отвъд

Това е само за онези, които обичат да изследват, да търсят, да намират. За онези, които да си стоят в малката област на комфорт не е достатъчно, а е само място на което се връщат, за да погледнат света и да си зададат начало на следващото изживяване.

Преди около година си казах, че ще направя всичко възможно, за да стигна до границите на възможностите си. Усетих, че всъщност има много повече от това, което си мисля. Оказа се, че мога да правя и да сътворявам много от нещата, които си намислям. И така реших да видя до къде мога да стигна така. Близо година тествам, експериментирам - разширявам кръгозора си в търсене на границата. Как ще позная, че съм я намерил ли...ами ще я усетя. Хубавото на границите от този род - личните граници на възможностите, е, че могат да се разширяват без да завземаш от територията на някого. Малко странно звучи, но да. Множеството на знанията е странен тип множество, което може да принадлежи едновременно на много хора. Също така може да се разширява почти безкрайно. Което е хубаво. По този начин всеки може да стигне до границите на възможностите си и вместо да прескача на чужда територия, просто променя местоположението ѝ. Така че да се увеличи територията на собствените знания и възможности.

А колкото повече се увеличава територията на знанията и възможностите, толкова повече се увеличава и периметъра на пограничната зона с незнанията и невъзможностите. Да, съществуват толкова много знания и възможности, които не принадлежат на нашето множество от такива. Но дали са ни необходими?

Важното е, човек да продължава. Да става след като е паднал. Да прохожда отново и отново, с една единствена цел - да търси. Тук идва и спорът кое е по-важно - да търси или да намира. За мен са важни и двете. Ако намираш без да търсиш - не намираш интересни за теб неща. Ако търсиш без да намираш, това няма да продължи дълго, защото ще ти писне. Ако не търсиш и не намираш - защо по дяволите живееш? Ето защо аз търся и обичам да намирам. Като Плюшкин съм. Каквото намеря - прибирам го. Все нещо интересно има в него.

За границите...най-трудно е на границата. И човек трябва да е изключително ловък да успее да премине границите си, да се върне обратно и по спокоен начин да си добави нови територии. Не трябва да се оставя да премине и да не съумее да се върне. Само така може да се оцени случилото се. Продължавам да твърдя, че разпознаваме бялото, защото има нещо различно. Един вид чрез сравнението. Разпознаваме почивката, когато знаем какво е да се бъхтиш. Знаем какво е да спечелиш, когато изгубиш. Границите са тези, които са там, за да ни покажат какво има отвъд познатото ни нам познание. И само смелите съумяват да се възползват от това знание на непознатото...голям каламбур настана :) Но е така. За да получиш трябва да искаш да получиш. Даването е второстепенно. То не се усеща по пътя на търсенето и намирането. Даването е част от този процес на намиране. И само тези, които искат да намерят и да си вземат нещо, само те не усещат, че всъщност дават неимоверно много по пътя си.

Трябва да си непукист, за да следваш идеите си в наши дни. Да му се не знае, защо трябва да е толкова трудно...Нека. Че иначе ще сме като разглезени пишлегари - всичко на готово и нищо не оценяват. Мързеливи твари, стоящи в миниатюрната си комфортна зона и само плещещи насам натам, без желание да мръдна и на йота от мизерното си местенце, захлюпени и смачкани от собствения си мироглед, който е навсякъде около тях. С толкова малка граница между знание и незнание, че си мислят, че светът е толкова малък и няма какво толкова да му се учи и излседва, всичко им е на една ръка разстояние...заблудени създания...Направо да ги съжалиш и да им помогнеш като ги освободиш от мозъчните им мъките, които напрягат остатъчното нефункциониращо и закърняло мозъчно вещество и им дадеш свободата на безвремието...където и да е тя. Амин!

...И нека всеки да си знае границата...

За великите моменти на откриването

За един човек, занимаващ се с наука няма нищо по-хубаво от това усещане, когато си казва "Аха!". Сега разбирам какво му е било на Архимед та да тръгне да бяга гол по улиците и да вика "Еврика!"...колкото и това да е измислено само за историята :) Да откриеш лекотата на явяване на изпити. Или по-точно да преоткриеш явяването на изпити. Моментът, в който приемеш т.нар. изпит като поредната главоблъсканица(в добрия смисъл, от гледна точка на търсенето на отговор, а не на блъскането на главата). Ето този момент на олекотяване, сякаш си се напълнил с хелий и не ходиш, ами се носиш. В този момент се наслаждаваш на това, което се е случило и поглеждаш с насмешка назад. Усмихваш се на всички тези години, през които си приемал изпитите като нещо, което е срещу теб. Нещо, което е имало за цел да те сломи, ядоса и покаже колко глупав си. Това последното може и да е за добро...Но едно е ясно - изпитите са просто една дума, в която всеки влага някакъв смисъл и най-вече - влага някакво чувство, някаква нагласа. Както е казъл лорд Бейдън Пауъл - "Ако не знаеш нещо, измисли го!". Изпитите са да покажат на човек къде се намира във времето и пространството и според мен е хубаво да се приемат с отворени обятия, а не с напрежение. Второто велико откритие - наслаждаването на загубата. Не, не радостта от това, че си се провалил, а усещането, че не си направил нещо и можеш да разбереш какво е то. Това е като да ти се случи нещо странно, неразбираемо. Да присвиеш очи, да си кажеш "Хммм! Какво стана?". Като някакъв неразбираем предмет, който гледаш и изучаваш. Да искаш да разбереш неговата същност, неговото устройство. Как работи, защо реагира така...Да искаш да знеш още и още! Ето това е - забравяш, че е имало някакъв провал, някакъв спад> просто е било някаква случка и продължаваш. Но определено е трудно да го направиш. Трудно е да се изправиш след провал. Трудно е да си събереш мислите и да продължиш напред. Но пък удоволствието е огромно, когато го постигнеш. Трябва да си непукист и да се хвърлиш в бездната на обърканите си мисли, за да намериш поредното начало. И най-хубавото е, че за всеки човек тези моменти идват по различно време(ако за някои въобще идват). Няма класиране в състезанието на живота. Всеки се състезава с времето, което има, защото не знае кога ще спрат да му засичат време... Така че, да му се не знае - използвайте си времето, докато все още го имате...Както казва Наката - "Всеки който е пил вода - е умрял." ...И нека всеки да си знае сцената, на която излиза...

to have been born, or not to have been born

Явно трябва да се извиня на съществата, които без да искат са се пръкнали на тази земя за това, че нямат никаква вина за това им несъзнателно действие! Сори, ама такъв е живота! Като не ви харесва нещо на този свят - имате пълното право да се пробвате в някой друг живот, отвъдното, рая, ада или някое друго местенце, ако знаете такова. Един поздрав за Вас мрънкащи, хленчещи същества, незнаещи какво да правите, когато нещо малко Ви се изпречи на пътя и припадащи от болка всеки път, когато нещо Ви издразни - поздрав Аман от такива, на които светът им е крив! Вярно, че оста на земята е под ъгъл, но едва ли точно това ви пречи да виждате Слънцето! Пък и това е толкова относително, че въобще не ми се подхваща тази тема. Да вземете да погледнете света от светлата му страна. По ведрооо! Айдееее... ...и нека всеки да си знае...

Енергийна криза?

От сутринта съм захванал да чета статии по темата с енергийната криза или както там се води. Чета и мисля, и расъждавам над тези статии - http://www.dnevnik.bg/biznes/2013/04/05/2035537_aec_kozlodui_gubi_19_miliona_leva_ot_nalojenite/ Не съм инженер в сферата на енергетиката и затова не знам дали си правя правилните сметки, но ето какво горе долу излиза. Значи в България, двата работещи блока на АЕЦ "Козлодуй" в момента работели с намалена мощност. А работели с намалена мощност, защото няма потребление. Добре де. Ако няма потребление за какво ни е друга централа или друг блок? За износ? Казват, че и износа е намалял. Да речем, че това е временен период от годината, когато се пълнят язовири, затопля се, хората не използват толкова ток. Ама това е процес, който ще се повтаря всяка година. Освен ако не се създаде нещо, което да има нужда от електроенергия, та там да се изпраща. Ама и това е само на хартия. Не съм видял хората и бизнеса да са се засилили да се връщат в България, та да реализират някакво потребление на електро енергия. Или може би аз недовиждам... Значи от началото на годината до 20 април, поне аз така го разбирам, АЕЦ "Козлодуй" ще реализира 19 млн. лв. загуба. Преди няколко месеца България реализира още около 18 млн. лв. загуба пак по енергийни въпроси. А кой знае и на заден план дали съществуват някакви висящи сметки пак по знайни и незнайни енергийни въпроси свързани с бъдещето на ядрената енергетика в България. но по медийна информация - ядрената енергетика за три месеца ни струва с около 27 млн. лв. повече. Хем се губят пари, хем потреблението намалява(което е смешно, защото явно и да го ползваме и да не го ползваме - пак ще плащаме. Кой ще пати тези 19 млн. лв.?), но пък се правят разчети за нови мощности! Какво ще захранваме - Слънцето? За мен това ще рече, че ще имаме периоди в годината, където ще има презапасяване с енергия, която няма да може да се поеме от мрежата и все нещо ще изгърми. Я съоръженията по мрежата, я джобовете на хората, които плащат данъци... Имам чуството, че не се четат новини или пък не им се обръща внимание. Или пък, ако някой обърне внимание и поиска някакво обяснение, то на искащия не му се обръща внимание. Какви са тези висящи 19 млн.? Щом някой ги споменава, че са загуба, това ще рече, че някой ще трябва да ги плати. Аз едни битови сметки не мога да оправя като хората, а се носят някакви 19 млн. лв. в медиите! Май всичките читави счетоводители са се изнесли от България! Къде му излиза сметката на този ток. Най-вероятно аз нещо не схващам с тези милиони и с тези намалявания на мощностите, и неиздръжлива на напрежението електро-разпределителна мрежа... ...и нека всеки да си знае сметката за тока...

Всекиму идва редът...

Както казва Игор. И братовчед му Игор. И неговия брат Игор. И братът на братовчед му Игор - Игор...

Хубаво е да слушаш какво ти говорят, но понякога не се замисляш кого слушаш. А това е много по-важно. Информацията си съшествува около нас, като радио вълни. Ние си избираме какво ще уловим и какво не. Понякога прекалено дълго време слушаш шумовете около теб и забравяш да слушаш себе си. Човек съдържа в себе си изключително много информация, но през повечето време се опитва да разбере информацията навън, около него. Не че е лошо, но е странно. Може и да има такива същества, които не разбират и бит от себе си, но могат да разгадаят всеки около тях...аз съм в обратна посока - от вътре навън. Но какво ли ми разбира главата...ха! Убеден съм, че разбира много, само трябва да свикна да я слушам.

Прекалено дълго време слушах хората, следвах ги и се правех на тях в порива да съм някой. От толкова много някоевци, не стана нищо. Крайно време е да се хвана за ушите и да си остана това, което съм. Да развивам, това което съм. И развивайки се да остана такъв, какъвто съм...

Ех да имаше Игоровци в сегашно време...нямаше да има нужда от гробища...

...и нека всеки да си знае мястото...

За желанието да се променяш

Какво ли си мисли бабата, която пътува в късната нощ на някъде? Потънал в мисли за бизнес идеи и тяхното развитие, седящ в трамвая и пътуващ към невероятно прекрасната Централна гара, тази женица се качит в трамвая. Първото нещо, което изпитах бе съжаление, ееднага преминало в дълбок размисъл. Никой не трябва да бъде съжаляван. И второ - дали тя се чувства задоволена от това, което има. Моята логика ми говори, че явно тя не се опитва да се промени и живее примирено с нейното си състояние. Защо човек би променил нещо? Защото иска нещо друго, нещо различно, ето защо. Когато не търси и не иска, той не се оглежда търсейки, а само гледа безучастно. Замислих се дали информацията, с която разполага й е достатъчна, за да се чувства доволна. Може би да. Ние поглеждаме на клошари и скитници с другоко, с нашето, а всъщност забравяме да се поставим в техните обувки. Замислих се как мога да помогна на такива хора? Дали трябва да се стремя да им помогна? Дали от моите успехи трябва да заделя да има и за тях? Но се замислих и за следнотоо - дали те искат да си помогнат сами на първо място? Дали те са дали всичко от себе си ,за да постигат желаното? Дали имят правото да им се помага? Дали заслужават да им се помогне? Има хора, които не правят нищо, но успяват да въплатят чувството на милосурдие към тях. Това не са същества, които живеят...те просто СА. Тези, които живеят не се задоволяват с това просто да БЪДАТ. Тези, които живеят постоянно се променят, постоянно се развиват, постоянно се информират... Ето защо не смятам, че някой може да се оправдае с неуспеха си. Някой може ли да намери оправдание за каквото и да било? Това, което ще изречете не са оправдания, а това ще са обяснения относно вашите желания или липса на такива. И за тези, които са готови да поспорят на ниво значения на думите, ще кажа само - всичко е относително! Както казваше баща ми, докато бях малък - ако искаш да направиш нещо, търсиш начини, ако не искаш - търсиш причина. Сега ми е забавно да му го припомням, когато започне да увърта :) Според мен единствено и само нашето познание ни ограничава да имаме или да бъдем това, което искаме...останалото няма значение. Още една "прекрасна" гледка бе тълпата от замръзнали хора, чакаща пред таблата на ЖП гарата, за да обявят на кой коловоз е влакът за Варна. Това е последният влак за деня, който напуска пероните на гарата. Обзалагам се, че тълпата не пътува за пръв път с този влак. И ако е така, то е логично да има някаква повтаряемост на събитията дори и в институция като БДЖ. Но стадото е изключило своите способности за извършване на мисловна дейност и чака да му се предостави задължителната порция. Нека... Нямам намерение да спирам да изследвам всичко в този свят! И сега като се замисля май ние сме хората, които трябва да поемат отговорност за безцелно блуждаещите същества на тази и колкото други земи има. Ние сме двигателят на всичко и е нормално да поемем товаера на всички, които се возят! ...и нека всеки да си знае мястото...

За призмите и хората - част 0

През последните няколко дни се случиха бурни процеси в главата ми или поне си мисля, че бяха там. Това е работа на психолози и физиолози да кажат аджаба какво става и къде става това, което става! Но се радвам, че нещо се случва и не само, че се случва, защото благодарение на природата, за радост или беда, сме несъзнателно активни организми. Един вид дори и да изпаднем в безсъзнание, още едно състояние работа на психолозите, продължаваме да дишаме и от там да живеем.

Няколко неща, които аз осъзнах за себе си и за всяко едно от тях казвах в момента на осъзнаването „Най важното е…“ или „Основното нещо е…“. В един разговор за нещата от живота си казах, че следващия път, когато седна с някого да дискутирам тези „най-основни“ неща, ще си записвам всичко, за което кажа, че е най-важното, най-основното. Но не мога да изчакам до „следващия път“. Не мога да знам кога ще бъде този следващ път. Реших да синтезирам това, за което се сещам в момента. Но с всеки написан ред осъзнах колко много основни неща има. Ето защо смятам да започна с първото най-основно нещо, което смятам да спазвам за всяко следващо основно нещо, което открия и опиша.

KISS(keep it short and simple) - кратко и ясно! Да се развиват теории с размах от няколко стотин страници или в продължение на многочасови разговори не е ефикасно за постигане на резултат. Всичко това, може да се сведе до нещо по-семпло. Но дори и да се сведе до нещо по-семпло, то трябва да е смислено. Да има някаква логическа последователност и да означава нещо за някого. Няма смисъл да разпъвам локуми, както обичах да правя едно време – нямаше резултат. Или пък, ако имаше, то същия резултат сега го постигам с къде къде  по-малко приказки и време. Високопарните и езотерични(предназначени за определена група от хора) слова звучат интересно, но не дават информация на този, към когото е обърнато това слово. А именно, който използва такива думи иска да бъде интересен, а не да заинтересова някого. Айнщайн е казал – ако една теория не може да бъде обяснена на малко дете, то тя не струва! Ето защо обичам да се занимавам с деца, вече :) Те са уникални създания, които могат да ти служат за критерий относно краткостта и ясното представяне на каквото на това, което искам да кажа. Не мога да задържа вниманието на едно дете за дълго време на една и съща тема, а още повече, ако използвам думи, които то не разбира. Ето защо е най-важно да казваме нещата кратко и ясно, за да бъде разбран смисъла на това, което искаме да кажем!

Следва продължение :)

Лъв вегетарианец

Днес попаднах на ето тази страничка в която много силно пропагандират, че употребата на месо е пряко свързана с убийството на живи същества и по тази причина си навличат кармични неприятности. А също така това се нарича лицемерие.

Да тръгнем от там – идеята да загърбиш употребата на месо има два зародиша. Единият е естеството на човешката природа, според която се смята, че ние не сме хищници, а сме се хранили с разни зелении. И втората – не убивай, защото така ще си навлечеш неприятности, било то кармични или не.

Ако разгледаме първата причина – че сме били растителноядни. Това, на което трябва да се наблегне в изречението е БИЛИ! Да, били сме, ама вече не сме. И едно време не сме използвали електричеството, ама вече го използваме; не сме летели със самолет, но ей на – летим. Еволюция май му казват на това. Така че вече сме се приспособили като вид, който може да употребява месото за хранителни нужди. Защо да не продължаваме да го правим. Ясно е, че ако тръгнем да се приспособяваме да НЕ ядем месо – най-вероятно е да се приспособим…но за какво ни е да го правим?

Може би заради втората първопричина – да не изтребваме животните! Ами хайде да направим следната аналогия с животинското царство. Има изключително много хищници на тази планета. Ако всеки един от тях трябва да престане да убива животни, защото това ще му носи само лоши неща в живота какво ще се получи. Ами всички те ще умрат. В крайна сметка всички отиваме там, рано или късно…където и да е това там. Всички ние, дали ядем месо или не, ще умрем. Но не смятам убийството на животни с цел задоволяване на потребностите за престъпление. В природата животните имат повече възможност да се съпротивляват, но и тези, които се гледат имат възможност да се борят за живота си. Това са новините, в които разбираме как някое животно е утрепало човекът, опитващ се да заколи съответното животно.

Естествено, че има равновесие в природата, поне така се говори. Но да ми обясняват как яденето на месо било престъпление! Айде няма нужда. Ами хайде тогава оставяйте всеки един кърлеж да ви се впива в кожата, оставяйте всеки комара да си подпийва от кръвчицата ви, докато се нахрани. И те гледат семейство, и те трябва да раждат. Мислете за животните, помагайте им! Или тука ще си измислите нова класификация – вредни и полезни животни!

Всичко е относително! Човекът си е създал някакви догми кои животни могат да се убиват и кои не могат. Евалата на кучетата и котките, че са си извоювали място до човека иначе и те щяха да са като кокошките – под сатъра! Ето това е признак за избора, който всеки може да направи. Светът се променя и ние също трябва да се променяме. Интересното е, че всеки може да се промени така, както му се иска и да бъде оправдан пред себе си, защото за него това е правилно. А дали другите ще го оправдаят – само догмите могат да кажат.

За това ето какво мисля аз – живей и остави другите да живеят! Дали яде месо или не, дали яде мляко или не и каквото и да е друго сравнение. Всичко се подлага на съмнение и решението се пригажда към съответната ситуация. Няма догми, които да са всеобщо важащи. Така че основното правило – мисли и преценявай.

Основната цел на това писание беше да се опитам да обясня относителността на всяко едно съждение и да дам пореден пример в подкрепа на моето съждение. Всичко е относително, така че нека всеки да си знае мястото…

Да си създадеш страх

Преди няколко дена гледах за пореден път речта на Стийв Джобс пред завършващите от випуск 2005 на университета Станфорд. Ето препратка за тези, които искат да си я припомнят, няма да навреди и на тези, които си я спомнят. Това е вариант с български субтитри.

Снощи я препоръчах на една моя колега(знаете, че дума колежка няма) и я изпратих, за да погледне за какво става въпрос. Днес, когато реших да видя какво съм изпратил, се замислих над няколко неща.

Тъй като отдавна се чудя какъв стимул ми е нужен, за да успея да си подредя нещата в ежедневието, да успея да си свърша задачките, които съм си поставил(старая се да са такива, които аз съм си ги поставил, а не да върша нещо, заради някой друг). Но някакси не успявам да се ориентирам в многото стимули, които се въртят в стимулиращите материали, които чета и гледам. 

И преди няколко минути, точно когато се замислих за какво говори Стийв Джобс разбрах какво ми липсва. Поне така си мисля. Той говори за страха от смъртта. Страха от провала. Че няма за какво да се притесняваме, тъй като в един светъл момент, по-точно в един тъмен момент - няма да сме живи. Правете това, което искате да правите, защото ще дойде време, когато няма да можете да го правите.

Аз се замислих, че някак си и това не може да ме стимулира...защо? И аз не мога да разбера... Смъртта винаги ми е била много интересна тема за разискване. Все пак това е едно от сигурните неща на този свят. Всичко останало е философия - щастие, любов, богатство...всички тези неща са относителни. Кой може да дефинира какво е любов? Кой може да каже какво е богатство? Кой може да каже какво е смъртта? Ето тук всички мисля биха се съгласили с моето твърдение - край на земния път. Разбирам религиозно настроените хора, че ще кажат "Ами задгробния живот? Ами прераждането?". Когато имате доказателства, че сте били муха еднодневка или житен клас в предишния си живот - заповядайте да го обсъдим, вратата ми е широко отворена за дискутиране на нова информация.

И така - Смъртта! В крайна сметка не е толкова важно, че умираме. Какво толкова. Започваш нещо, правиш го за определен период и после свършва. Формула, която се прилага навсякъде, с всеки един процес - Начало-дейност-край! Елементарно. 

Но това, което е по-важно, е, че хората изпитват повече страх от това, което оставят или не оставят. Това е силата, която ги движи. Ние си мислим, че смъртта е тази, която ни е взела страха, но подсъзнателно има нещо по-дълбоко и това е егоистичната мисъл за делата, които сме поемали през жизнения си път.

Какво имам предвид. Хората имат работа, деца, семейство, роднини, приятели. Свикнали са да правят това, което са правили за много дълъг период от време. Били са опитомени(който е чел Малкият принц ще ме разбере, тези които не са - какво чакате! Прочетете го!) от тези обекти(хора, предмети, действия). И при най-малката промяна в нещо, повечето хора изпитват тъга, че това нещо го няма вече, че се е променило или общо казано - вече не е същото, както беше преди.

Хората не обичат промяната, да излизат от създаденото от тях убежище на навици. Защо ли? Защото им е коствало усилия да стигнат до там. Жертва ли са нещо - време, приятели, пари, за да стигнат до това състояние. И изведнъж нещо се променя и това, което хората виждат - е хвърлени изключително много ресурси за нещо, което вече не е същото. Малко са хората, които ще се замислят какво се случва всъщност. Новото по-добро ли е? Заслужава ли си или не? Ако да - защо да, ако не - защо не?

И да обобщя - Смъртта е промяна с изключително траен характер(религиозните хора, не оспорвайте точно сега. Вашите аргументи са обект на друг разговор)! Ето защо на Смъртта е приписано особено тежкото бреме да поема най-тежката присъда - да се страхуват от нея!

Това, което искам да кажа на хората е, че не трябва да се страхувате от Смъртта, а от това, че нищо не сте свършили в живота си!

Което ме навежда на мисълта, че трябва да си създам страха от това нищо-несвършване. Със смъртта ще се разберем, но какво ще се случи между сегашния момент и този на смърт - зависи само от нас!

И тук се сещам за един цитат от книжка на сър Тери Пратчет, който гласи горе-долу следното "Мъртъв ли съм? Не си спомням да видях целия ми живот да преминава пред погледа? НАПРОТИВ. ВИДЯ ГО. Кога? ОТ МОМЕНТА НА РАЖДАНЕТО ТИ ДО СЕГА!"

Интересно! Как обичам да разписвам и да ги говоря нещата...така се избистрят много повече :) Дерзайте!

...и нека всеки да си знае страховете...