Тихо се сипе първият сняг...бързо напива ни бирата пак

Дойде и това време...най-накрая! 22 Ноември! Колко време чакахме да празнуваме именният ден на Снежка, но времето беше на нейна страна :) Колкото можаха, удържаха фронта...Но тя почерпи - да е здрава и щастлива!

След поредната, последна май за тази година вечер в която можеше да се направи парк парти - ние успяхме. Че дори и за първи път в живота си караха ролери!!! Благодарение на Марти тъпанаря Паскалев, някъде към 02:30 часа на 22 Ноември, в двора на 119 СОУ, ако не ме лъже паметта(само като си спомня състоянието, дори трудно си спомням какво ми е било състоянието, мога да кажа, че е напълно възможно вероятно паметта да ми изневерява), в прекрасна топла нощ, ние бичихме ролери. Определено не е като кънки за лед, но ииииимат някакви общи неща :) Вечерта не е толкова важна, каквото било - било! Доволен съм.

Проваленият ни среднощен тур до студиото на CHAINSOUL бе осъществен в утринните часове на същия ден, но по-трезви и леко по-замръзнали. А там - там блъскахме. Блъскахме яко...поне аз блъсках и ми беше яко. За пръв път пък взех, че блъсках и по барабани! Както казах на Марти "Вече мога да умра доволен!". И на път бе да се изпълни, след като екипиран с едни кецки газещ в преспите почти се зазимих. Което не сломи духът ми да поспя дванадесетина часа и след един ден да завършим приключващо-започващият (Hetfield нещо викаше "it's the beginning of the end", а ние обратно) цикъл на лятото със зимата с кънки на пързалка Славия. Там се счупихме от каране и за щастие не се счупихме от падания :)

Нещо ми се спи и музата не идва...най-вероятно спи! Ще взема и аз да я последвам, барем има резултат...

...И нека всеки да си знае мястото...

1 годинка пост(ване)

Боооже господи(където и да си и който и да си), как неусетно минава времето! Днес си обнових профила с нова информация и отбелязах, че този блог просъществува вече повече от година. Забравих в порива си на писане на всякакви глупости и смислени неща, потребни и непотребни, да отбележа, че на 24 Октомври 2007 година бе поставено началото на една идея, която се мъдреше години на ред, безцелно блуждаеща из болният ми мозък, опитваща се да пробие на свобода и да разбие всички клишета за съществуването(това последното е пресилено...). Преди година и двадесет и шест дни създадох това място за словесна диария и написах първите си слова гласящи следното. Види се, че нещата се променят. Установих, че не ми е нужно здраве, за да блогвам/както се казва.../, само живот и свободно време са необходимото и достатъчно условие за да просъществуват всичките тези глупости и излишни словоизлияния от моя страна.

Равносметката - 34 поста, 1 чернова/която може и да публикувам някой ден, ей така в името на историята/, 23 коментара, няколко анкети/коя вървежна, коя не...всеки се учи/, куп разрушени съзнания, развалени мозъци, обърнати вътрешности, създадени врагове, привлечени приятели, нови начини на мислене - подобрени или не и кой знае още какво в следствие на едно единствено нещо - ИСТИНАТА! Смятам, че съм бил искрен и максимално точен, коректен и безпристрастен/до колкото последното е възможно...но съм се старал/ в изказванията си. Дума по дума - пост става. Постче след постче - блог прави... Всичко, което съм написал е плод на въображение, мисли, случки, пориви и страсти...въобще сбирщина от чувства!

Доволен съм, че това просъществува и както се чини - ще продължава да съществува. Дори се развива. Смених си няколко пъти визията. Скоро време се очаква да премина към нов образ и подобие като сменя изцяло основата на блога...но за това има време. Както гласи една древна китайска поговорка "Водата е победила камъкът не със сила, а с постоянство". Така и аз смятам да е преборя с нещата, които смятам за победими - с постоянство...

Дерзайте и се борете за идеите си. Следвайте целите си! Не падайте духом...всичко е временно, дори и победата, пред лицето на новата битка. Бъдете подготвени за всичко и мислете разумно!

...И нека всеки да си знае мястото...

Blinded by science...

Лудостта ми граници няма. Щом сестричка ми ми каза "Ако беше някаква змия или нещо от сорта нямаше да се очудя, но това..." доста ще да съм я закъсал...ама на кого пък му пука. Аз много си се кефя на това, което сторих с телесните си притежания. Моделът си е лично мой и съм го мъдрувал толкова много време. Въпреки че бе замислен да бъде изобразен върху сребърен пръстен, телесните ми принадлежности с название пръсти не мио позволиха да им прикача някаква метална пластина окривена във формата на кух цилиндър...ама както и да е - всяко зло за добро. Сега си имам цапаница на глезена, на която се радвам адски много, защото няма друг такъв изрУд като мен да си направи нещо такова за цял живот...това ми харесва, че нямам някаква тъпа змия, дракон, или некакво такова широко разпространено нещо сред обществото нещо. Въпреки, че нямам право да обиждам видовете татоировки - всеки си има свои идеи и свой смисъл вложен в едно такова произведение...или поне повечето от подложилите се на това мазохистично удоволствие. Аз поне съм така - всичко в тази сложна плетеница от знаци си има своя символика и значение. А и преживяването си е запомнящо се. Това да те набодат стотици хиляди пъти си е бая мазохистична история. А и когато това не ти причинява болка караща те да се разплачеш или нещо такова, а да ти е смешно и да не можеш да спреш да се хилиш...сред населението не е често срещано такова проявление на болкоприемането или поне аз не съм срещал до сега нещо подобно.

Както и да е! Това е то, основното равенство в тригонометрията, основният закон в тази част от математиката от където произлизат още дозини формули, спомогнали на хиляди жолни мозъци и не само да разгадаят загадките на математиката. Също така тъждество, мразено от много повече ученици, студенти и други такива свързани с математиката същества, проклинащи съществуването му.

Види се, че науката май ще да е моето бъдещо прозвище...поне според мен де, а според науката - ще се разбере в бъдеще време...сега за сега си имам пищов на крака! Както казват Blind Guardian "Don't break the circle" така и аз се надявам да не си почупя някъде кракът през глезена, за да не наруша цялостта на кръговрата! Повече снимки можете да видите тук

В ателието на татуиста имаше лепенка "Разкрасете България - татуирайте се!". Така че хора - татуирайте се! Зарибявка е, но не забравяйте да вкарате малко смисъл в цялаа история, а не да си татуирате "HILL" :) Вие си знаете...бъдете каквито сте!

...И нека всеки да си знае мястото...

Мисля => съществувам

Какво лошо подяволите има в това, човек да се замисля за нещата, които не са видими или по-точно незабележими от ежедневното вниманието на простолюдието?! Това, че се интересувам от неща, от които не се интересуват мн други хора, по-какъв начин трябва да ме отделя от другите? Да, правя си живота по-труден и по-отнесен, дори по-извън реалността! Но какво всъщност е реалността. Ще плагиатствам малко като използвам мнението на един мн близък за мен човек, според който, ако си спомням добре, всеки си живее в своя реалност, създадена си от него, за да може да си пребивава възможно най-добре според неговите си критерии за начин на живот. Естествено, тази система от измислената реалност се преплита с т.нар. реална реалност, обграждаща всеки от нас. Защото така или иначе нещо ни свързва в ежедневието и това е свързващото звено в реалността, което представлява реалност за всички. В противен случай всеки ще е като кон с капаци и не би имал нищо общо с индивидите около него - един вид всеки да си живее в собствено измерение.

Та да си дойда на думата. Това, че докато пътувам с автобус и се замислям защо когато спре или когато тръгва се получава удар, или как се задвижва механизмът на контейнера на бетоновоза спрял на кръстовището успоредно до нас, или защо самолетите понякога оставят следи след себе си, а понякога не, какви са фазите на действие на кръстовищата, как се укрепват рулоните с ламарина на товарните платформи и други такива незначителни за някои хора въпроси, не смятам че е толкова отегчително. Аз просто си задавам въпроси, защото обичам да мисля...и то много. Понякога не се получава нищо градивно, но понякога мога да си се изумя от себе си. ТОва съм аз, това ми харесва да правя, за това обичам да мисля, това е бъдещето, което ме очаква, това е и бъдещето, което искам да ме очаква и да изградя. Когато ми се случи нещо, с което се гордея, което ми се случва за първи път и което едва ли не е някакъв врх в постиженията ми, независимо в сферата на дейност - дали ще съм карал автомобил, дали локомотив или пътнически влак, дали ще съм снимал нещо уникално, очаквам това да се приеме като нещо такова от всички. Толкова ли е трудно да прецениш човека срещу теб, че това което му се е случило означава майка си и баща си за него! Че това го кара да лети и да чувства неимоверна радост, че е постигнал нещо в този скапан живот, в тази скапана държава, където всеки гледа да те смачкаи издърпа назад и все по-назад.

Мислете преди да реагирате. Преценявайте хората и ги поощрявайте, надеждата е нещо толкова малко и толкова силно, което може да получи човек и да му даде усещането, че е най-великият, и че може да се справи с всичко независимо от обстоятествата...разбира се и надеждата се дава с мярка, но подяволите - вие сте разумни същества! Не мислете само за себе си. Бъдете раздаващи се егоисти, като мен...Аз никога няма да спра да мисля много. Никога няма да спра да си задавам въпроси, които са толкова незабележими, колкото и полюляването на есенните листа за мръзнещите на спирка хора в ранна, студена, есенна утрин.

Когато човек иска да направи нещо, ама наистина го иска - намира начини да го осъществи! Винаги е било така и е абсолютно вярно!!! Няма да го спре недоспиване, ангажименти, други пречки, а ще го свърши с все сили! А когато не иска и дори и малка нотка на нежелание се появи в него - то тогава няма да го бъде. Все ще си намери оправдание, за да не го направи или с 235236234745 зора ще го направи, но с нежелание. Всеки е преминал през това и ако има някой, който може да ме обори - да заповяда! С удоволствие ще изслушам мнението му по въпроса!

Нямам намерение да водя елементарно и неангажирано от заобикалящата ни "ралност" проблеми ежедневие и такъв живот. Имам цели, имам амбиции, имам хъс, имам възможности, имам дарби, имам хиляди неща, които да ми помогнат да направя нещата, които искам и смятам, че трябва да се направят. И никой освен мен не може да ме спре да ги направя! Така че въобще, не ме...интересува какво ще става, защото аз знам и съм убеден, че ще е това, което трябва, а не това което искам!

Майната ви копелета, и все пак тя се върти!

...И нека всеки да си знае проклетото място...

Болен здрав носи...или модерната приказка за антибиотика

Из последните дни, седмици и месеци бях в шоково състояние, в което се чудех аз болен ли съм или да! След като започнах симптомите на бронхитизирането, а именно храчкоотделяне с разноцветни отенъци на субстанцията изхвърляни от гърлото и синусите ми с благозвучни отхрачвания, достойни за сравнение само със стенанията на умиращ лъв разпокъсван от нещо по-мощно от него...да речем някакъв нилски коркодил(или пък новата Мис ТУ :D)...реших да предприема крупни мерки за подобряване на здравословното ми състояние, което на базата на отминалите боледувания, състояли се през последните две-три години, които завършваха всеки път с нагрухването ми с различни по големина, сила и ефект биотици, хапчалъци, сироплъци...абе всякакъв вид химии, пикочи, гнилочи и гнаси, хич не е розово - а си е баш жълто-зелено, ако трябва да се съди по цвета на отделяните флуиди! Та, се задейства личната здравноосигурителна система, оглавявана от Батко, Кака и Майка! След като се работеше на три фронта - Пловдив, Варна и Силистра, в крайна сметка атакувахме бацилите в Пловдив!

Там, след серия фотосесии на красивите ми синуси (показани на снимката. Дори ако можете да забележите, ще видите, че не ми е празна главата - подяволите има нещо друго освен запълване на синусните ми кухини със секрети на гнойна основа, разяждащи плътта ми, опитвайки се да достигнат до болният ми мозък...), бъркане с медицински шомполи в двете ми ноздри и гърлото за вземане на посевки(поне нещо градивно да се случи - сеем), физическо приближение до наркоманизирането, изразяващо се в набождането на дясната ми предмишница на шест места, за радост само повърхностно, но пак наркоманско, духане в различни белодробоизследващи апарати изчисляващи способността ми да духам и съответните характеристики на белите ми дробове и след всичките тези сложни за моята скромна инженерна незапозната с тенденциите в медицинското обзавеждане личност, се констатира, че дефакто няма нищо хронично, нито някакво грубо заболяване. Посевките се оказаха неплодородни...и там се провалих като градивен индивид...сиреч нямало наличие на каквито и да било бацилоподобни съшества, които да си играят с вътрешностите ми и да ги карат да изригват с разноцветни секрети от дълбините на синусите, бронхите и гърлото ми.

Това е малко странно за мен, при все, че всяка сутрин си продължавам със флуидизирането на мивката в банята със секрети от синусните помещения, които понякога си ми пречат съвсем без да искат на нормалното пълнене на белодробните контейнери с въздух, необходим ми за нормалното съществуване на част от органите ми, да не кажа всичките!!! Т.е. хем съм болен, защото по друг начин не мога да си обясня състоянието, ч което се намирам, но пък в същото време всички изследвания показват обратното! Болен дух в тялото на здрав човек(може да се поспори до колко съм човек, но това е тема на друг пост в този блог)! И в крайна сметка сега съм на животоподдържащо лекарство или иначе казано - имуностимулиращо, но то един вид ме държи жив и в доволно добро състояние.

Мн е як механизмът на действие на това лекарство. То съдържа бацили в малки количества. И организмът като усети, че някакви гадини се опитват да му подлеят вода и да му направят мръсно, той прави разни магии и излиза един ход пред гадовете като си изработва антитела и ги счупва микроорганизмите още преди да са взели превес над добрата страна на силата. И така на Дарт Бацил му унищожават контролната база Бактер Стар и побеждатават жълто-зелената страна на силата още преди да е достигнала до жизненоважните органи, в моя случай бели дробове, гърло и синуси. И така организъмът се кефи, че ги е смачкал нещастниците, а всъщност все едно се е спасил от удавяне в малка локвичка! Но важното в случая е, че се е спасил! Да живей! Да живей! Да живей!

Чудесата на медицината никога не свършват. А! Също така се явявам и голям земеделец с голям дожив на - гъби(чки). Вече разбирам значението на думите "расте като гъба след дъжд". Та така де, многостранно развита личност се падам. Отглеждам си знайни и незнайни същества, микроорганизми и други такива същества, непознати на днешната медицина.

Само един човек от тези, които познавам е склонен да повярва на тези всички писания! Тя си знае коя е! Поздрави Лени, дано някой ден достигнем до съвършенството като се излекуваме и забравим за гадните лекарства!

...И нека всеки да си знае антибиотика...

И бе Helloween

Както се пее в една едноименна песен на една едноименна група "Aaaaaaaa, it's Helloween...tonight"...малко last night беше, но още го има уплашения привкус от костюмирани като изчадия същества, тикви, тиквеници и други такива свързани с "празника" неща. Дори се зачудих как се честити за Helloween. Реших, че едно "Бууууууууу" е добър поздрав. Но както и да е.

Какво всъщност ми се случи на този ден/тази вечер. Както си седя спокойно вкъщи самичък, радващ се на чувството за господство над себе си и къщата и ми се стъжняваше от това, че съм сам(все пак чувството за господството надделяваше) и си смазвах един водомер с отработило моторно масло, на вратата ми се потропа! Ставам, затварям врата към стаята, за да не се вижда бъркотията от разхвърляни чачкалаци, стружки от рязани полиппропиленови тръби, инструменти и прочие и оттварям вратата. И какво да видя - шест малки гнаси ми се пулят и ми казват "Лакомство или пакост!". Аз такъв зашеметен, нали никогаш не съм присъствал на подобна сцена освен пред телевизора, гледайки някоя семейна американска кинопродукция, ни в клин ни в ръкав им отвръщам "Мииии, освен да ви залея с моторно масло, друго няма какво да ви дам." А те чаветата ми отговарят "Неее, ние ще ви направим пакост." Та влязох набързо в ситуацията и нали си бях взел храна от стола, за да мога да преживея през почивните дни, им подадох останалите две от три ябълки(подяволите, какво им мислех на тези ябълки, а и бяха големи...). И нали за първи път ми се случва таквоз нещо, реших да си ги щракна тез хулигани. И ей ги на, на снимка увековечени.

После като поразгледах снимката, забелязах, че дечицата са били благословени от СОС (Студентски Общежития и Столове), тъй като основните лакомства, които са получавали са вафли и ябълки, които бедните студенти, и аз барабар с тях, получиха като десерт към вечерята в стола. Имаше и нектар от праскови, който е божествен и се радвам, че не се наложи да им го давам, тъй като го бях изпил вече. Как не ги е срам тези изчадия недорасли да тършуват из най-бедните сгради като малки клошарчета, опитвайки се да отмъкнат най-ценното на един студент - храната му за почивните дни, лишавайки го от сладостта след останалия в устата му привкус на храна от стола(това не е за всяка гозба,а например ако ядеш кренвирши с кашкавал).

Така със загуба и грабеж премина този Helloween. На следващият ще се маскирам и ще се махна, за да не идват да ме ограбват някакви малки, незнайни, позорливи, недораслячете, искайки сладкиши. А може и да съм си вкъщи и да съм си приготвил висококалорични сладкишчета или пък с разхлабителни, че да им се стъжни. Но това в рамките на шегата :)

...И нека всеки да си знае сладкишчето...